Беше Лукановата зима“, Кашпировски правеше заклинания по телевизията. Преди да

Беше „ Лукановата зима “, Кашпировски правеше заклинания по малкия екран. Преди да вляза в „ Шератон “, видях пред църквата навалица, която крещеше „ Чудо! “, тъй като един си захвърли патериците, а различен стана от инвалидна количка и проходи. Нямаше смисъл да виждам повече мистификации и влязох, с цел да се срещна с американеца. Когато ме предложения по телефона, той не сподели, че е американец, само че на визитките, които ми беше изпратил, пишеше, че е „ си-и-о “ (chief executive officer) на една телевизионна компания и президент на втора, и двете с адреси в Съединени американски щати. Пристигнал бил за „ огромен ефирен план “. По телефона гласът му звучеше школувано, може би прекомерно. Когато ме посрещна във фоайето, видях, че гласът му дава отговор на външността – толкоз консервативна, че чак старомодна. С бяла риза и мрачен костюм, доста висок, с тесни плещи и изправен като върлина за разлика от множеството високи хора, които са склонни да се прегърбват. Бях приел поканата му нашата бизнессреща да е в „ Шератон “, а не в малкия екран на „ Сан Стефано “, тъй като там вонеше на тоалетни.

Вярно ли е, че по Worldnet съм бил водил от София телевизионния мост с Джефри Сакс от източноевропейските столици? Вярно беше; таман беше излязла модата на телевизионните мостове. Но неговият план бил по-голям. Мост сред повече столици. И не от телевизионни студия, а от игрища. Преподобният Муун на стадиона в Манила; ние – на най-големия софийски стадион. Той ще докара техниката. Аз да нямам грижа за парите. Доброто дело заслужава положително заплащане. И до момента в който се усетя, даде знак на двамата сервитьори зад нас и те сложиха пред него и пред мен по едно ястие, покрито с железен похлупак – полусферична камбана. Обясни, че той персонално бил инструктирал готвача, даде втори знак и сервитьорите и те – с трагичен размах – подвигнаха камбаните над главите си. В подносите имаше сандвичи с краставица. Кой ще прочете молитвата, той или аз? Нима аз не зная молебствия? Той ще ме научи. Напротив, и „ Аве Мария “ и „ Патер ностер “ ги зная, дори на латински ги зная, щото съм ги казвал по 23 пъти дневно в пансиона. Но – сори, мистър – нямам навика да се апелирам в ресторант. Вие се молете, сър, пък аз ще изпуша една цигара. Колко тъпо, че унищожавам своето тяло. Аз и с алкохол го разрушавам… Още по-жалко, натъжи се той. Защо не опитам сандвичите с краставица. Може би краставиците са екзотични в тази страна, само че те са отличен зарзават.

Краят на глупавото състояние, в което бях попаднал, не е забавен, по тази причина ще го претупам (обадих се по телефона, след това споделих, че незабавно ме викат на работа) и ще опиша за други свои гафове. Но преди този момент дано обясня, че имам памет за физиономии, гласове, даже за походки, но никак ме няма за имена. Когато преди време се срещнахме остарели казармени приятели и видях станалия към този момент бележит преводач Борис Мисирков, аз споделих „ Здрасти, Пуйков “ и след това се чудех за какво, колчем кажа Пуйков, всички се смеят, а той най-вече.

Но не всички са като Мисирков. На един банкет, когато още ходех по приеми, срещнах Андрей Луканов.

– Какво правиш, Джимо?

– Гафове.

– Защо?

– Защото – намеси се Тома Томов, – аз дърпам Джимо за ръкава, а той продължава да вика на Татарлъ господин Татарчев.

Наобиколиха ни хора да питат Андрей за какво е толкоз радостен.

– Заради една радостна неточност – престана да се смее той. Следващата ми неточност беше тъжна и приказва зле за маниерите ми. Томата още веднъж ме задърпа за ръкава, когато започнах да диспутирам с Емил Кюлев и да му споделям да слуша, тъй като банкерите като него са повече от публицистите като мен.

Той първо погледна към Андрей, след това ми отговори:

– Добре. Разбрах.

Не разбрах за какво първо погледна към Андрей. И в никакъв случай няма да схвана.

Андрей и Лили ми бяха обяснили по какъв начин „ първо измиваш лимона с твърда четка, след това, с остро ножче – една обелка от кората и я напъхваш в бутилката „ Московская “, след това – бутилката във фризера. И че за 10 лв. техните деца ще ми пастират колата по-добре, в сравнение с за 20 лв. в сервиза. Това беше занимание с възпитателна цел и то протичаше в гаража на ул. „ Латинка “, пред който след това гръмнаха Андрей.

Не бях непосредствен с него, само че разговаряхме обстойно и необятно пред камината.

– Сорос ми сподели, че глобализацията “ – започнах аз.

– И на мен го е казвал – прекъсна ме той. – Но глобализацията най-после ще докара до единна международна валута и тогава завършек на спекулациите, завършек на соросците. Валутните бордаджии ще си търсят работа зад гишетата. Още през 1984 във „ Форин афеърз “ Ричард Купър предсказа единната международна валута. И не беше първият. Всички системи вървят към гибелта си. Бавно разрастващите се – бавно; бързите – бързо.

Вие по какъв начин мислите?

Димитри Иванов
вестник Сега