Deutsche Welle: Презареждане на отношенията, или защо Франк-Валтер Щайнмайер се отправя към Москва
Берлин/Москва. В сряда, 25 октомври, президентът на Федерална Република Германия се насочва на посещаване в Москва, възстановявайки по този метод традицията, прекратена от неговия предходник на поста, написа Deutsche Welle .
Всички президенти на обединена Германия са смятали за собствен дълг да посетят Руската федерация. Изключение направи само Йоахим Гаук, който бе отпред на Федерална Република Германия в интервала 2012-2017 година Бивш източногермански правозащитник и свещеник, той съвсем не прикриваше неприязънта си към властелина на Кремъл – Владимир Путин, бивш сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Двамата са се срещали единствено един път – при започване на лятото на 2012 година, когато съветският президент, таман приключил „ рокадата “ с Дмитрий Медведев, дойде в Берлин на път за френската столица.
Германските фенове можеха да следят онлайн в каква атмосфера минава срещата сред президентите на Германия и Русия. На стълбите на двореца Белвю в Берлин, Гаук се усмихваше едва-едва, не подаде ръка на Путин, и без да направи коментар пред събралите се публицисти, бързо вкара госта си в резиденцията. Само 45 минути по-късно, след вписването в книгата на почетните посетители, прословутото здрависване въпреки всичко се случи. Но единствено за към две секунди, означиха наблюдателните, и без каквато и да е диря от топлина или искреност.
Според формалната пресслужба, в границите на срещата двамата водачи са създали „ доста откровена “ обмяна на мненията си по тематиката за правовата страна. В превод от дипломатически език това значи, че те са поспорили устойчиво, освен това след диалога всеки е останал на своите позиции.
По-късно бе подхванат опит за организирането на посещаване на Гаук в Москва. Но тези проекти по този начин и не се осъществиха. В Берлин обясниха неуспеха с разминаването в работните графици на двамата държавни глави. Не липсваха обаче клюки, че след хладния банкет в двореца Белвю Путин не е поискал да посрещне Гаук в Кремъл.
Но, както към този момент бе казано – Гаук бе изключение от общото предписание. Роман Херцог, президент на Федерална Република Германия в интервала 1994-1999 година стана първият държавен глава на Германия, който бе почетен с достойнството да изнесе тирада пред депутатите в Думата в границите на формалното си посещаване в Москва през 1997 година, когато приказва за „ епохалните промени “ в двустранните връзки сред Берлин и Москва.
В топла атмосфера минаха и визитите в Русия на Йоханес Рау и Кристиан Вулф. Рау бе първият немски президент, който посети реновираното военно гробище в Новгород, където са заровени към четири хиляди военнослужещи на Федерална Република Германия. На Вулф също му хареса визитата в Русия през 2010 година – с Медведев, който тогава заемаше президентския пост, той беседва близо пет часа. Последва също толкоз дълга сказка и с тогавашния министър председател Путин.
Приятелски усеща към Русия наподобява питае и Франк-Валтер Щайнмайер. Още повече, че хората от близкия кръг на немския президент настояват, че той е от тези германци, които се отнасят към руснаците с откровена благосклонност. В качеството си на министър на външните работи на Федерална Република Германия, Щайнмайер направи няколко визити в Екатеринбург, където изнасяше лекции пред студентите в Уралския университет.
Въпреки това Щайнмайер се отнася сериозно към съветския президент Владимир Путин и не скрива своето отчаяние от Сергей Лавров, с който е провел редица договаряния в границите на формата „ нормандска четворка “ в търсене на политическо решение на спора в източната част на Украйна.
В подтекста на украинската рецесия следва да се преглежда и идната аудиенция на Щайнмайер в Москва. От администрацията на немския президент акцентират, че тя е държавна, а работна. И програмата му е направена по метод, който изключва опцията за диалози по болната тематика – в дневния ред на визитата на Щайнмайер включва полагане на венци пред паметника на незнайния боец в Москва. След това немският президент ще беседва в постройката на посолството на Федерална Република Германия с Михаил Горбачов.
Въпреки това Щайнмайер резервира сериозното си отношение към дейностите на Русия в Крим и Източна Украйна. Неслучайно преди визитата си в Москва Щайнмайер посети балтийските страни, където още един път осъди дейстията на Кремъл и даде обещание на Естония, Латвия и Литва поддръжката на Берлин по въпросите за гарантирането на националната им сигурност и съдействие с НАТО.
„ Нямам илюзии във връзка положението на нашите връзки “, съобщи немският президент в изявление за FAZ, разяснявайки връзките с Русия. „ Но неналичието на разговор от моя позиция не е опция “, добави Щайнмайер.
Както никой различен в Германия, Щайнмайер схваща цялата трудност на търсенето на излаз за попадналия в задънена улица Мински развой.
Последната точка от програмата на Щайнмайер в Москва планува среща с съветския му сътрудник Владимир Путин. Но в диалозите надали ще бъдат ориентирани към възобновяването на „ стратегическото партньорство “ или „ партньорство поради модернизацията “. Дискусиите ще бъдат съсредоточени върху това да бъде изяснено дали Кремъл е подготвен да води градивен разговор със Запада и да допусне разполагането на „ сини каски “ в Донбас.
Превод и редакция: Тереза Герова
Всички президенти на обединена Германия са смятали за собствен дълг да посетят Руската федерация. Изключение направи само Йоахим Гаук, който бе отпред на Федерална Република Германия в интервала 2012-2017 година Бивш източногермански правозащитник и свещеник, той съвсем не прикриваше неприязънта си към властелина на Кремъл – Владимир Путин, бивш сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Двамата са се срещали единствено един път – при започване на лятото на 2012 година, когато съветският президент, таман приключил „ рокадата “ с Дмитрий Медведев, дойде в Берлин на път за френската столица.
Германските фенове можеха да следят онлайн в каква атмосфера минава срещата сред президентите на Германия и Русия. На стълбите на двореца Белвю в Берлин, Гаук се усмихваше едва-едва, не подаде ръка на Путин, и без да направи коментар пред събралите се публицисти, бързо вкара госта си в резиденцията. Само 45 минути по-късно, след вписването в книгата на почетните посетители, прословутото здрависване въпреки всичко се случи. Но единствено за към две секунди, означиха наблюдателните, и без каквато и да е диря от топлина или искреност.
Според формалната пресслужба, в границите на срещата двамата водачи са създали „ доста откровена “ обмяна на мненията си по тематиката за правовата страна. В превод от дипломатически език това значи, че те са поспорили устойчиво, освен това след диалога всеки е останал на своите позиции.
По-късно бе подхванат опит за организирането на посещаване на Гаук в Москва. Но тези проекти по този начин и не се осъществиха. В Берлин обясниха неуспеха с разминаването в работните графици на двамата държавни глави. Не липсваха обаче клюки, че след хладния банкет в двореца Белвю Путин не е поискал да посрещне Гаук в Кремъл.
Но, както към този момент бе казано – Гаук бе изключение от общото предписание. Роман Херцог, президент на Федерална Република Германия в интервала 1994-1999 година стана първият държавен глава на Германия, който бе почетен с достойнството да изнесе тирада пред депутатите в Думата в границите на формалното си посещаване в Москва през 1997 година, когато приказва за „ епохалните промени “ в двустранните връзки сред Берлин и Москва.
В топла атмосфера минаха и визитите в Русия на Йоханес Рау и Кристиан Вулф. Рау бе първият немски президент, който посети реновираното военно гробище в Новгород, където са заровени към четири хиляди военнослужещи на Федерална Република Германия. На Вулф също му хареса визитата в Русия през 2010 година – с Медведев, който тогава заемаше президентския пост, той беседва близо пет часа. Последва също толкоз дълга сказка и с тогавашния министър председател Путин.
Приятелски усеща към Русия наподобява питае и Франк-Валтер Щайнмайер. Още повече, че хората от близкия кръг на немския президент настояват, че той е от тези германци, които се отнасят към руснаците с откровена благосклонност. В качеството си на министър на външните работи на Федерална Република Германия, Щайнмайер направи няколко визити в Екатеринбург, където изнасяше лекции пред студентите в Уралския университет.
Въпреки това Щайнмайер се отнася сериозно към съветския президент Владимир Путин и не скрива своето отчаяние от Сергей Лавров, с който е провел редица договаряния в границите на формата „ нормандска четворка “ в търсене на политическо решение на спора в източната част на Украйна.
В подтекста на украинската рецесия следва да се преглежда и идната аудиенция на Щайнмайер в Москва. От администрацията на немския президент акцентират, че тя е държавна, а работна. И програмата му е направена по метод, който изключва опцията за диалози по болната тематика – в дневния ред на визитата на Щайнмайер включва полагане на венци пред паметника на незнайния боец в Москва. След това немският президент ще беседва в постройката на посолството на Федерална Република Германия с Михаил Горбачов.
Въпреки това Щайнмайер резервира сериозното си отношение към дейностите на Русия в Крим и Източна Украйна. Неслучайно преди визитата си в Москва Щайнмайер посети балтийските страни, където още един път осъди дейстията на Кремъл и даде обещание на Естония, Латвия и Литва поддръжката на Берлин по въпросите за гарантирането на националната им сигурност и съдействие с НАТО.
„ Нямам илюзии във връзка положението на нашите връзки “, съобщи немският президент в изявление за FAZ, разяснявайки връзките с Русия. „ Но неналичието на разговор от моя позиция не е опция “, добави Щайнмайер.
Както никой различен в Германия, Щайнмайер схваща цялата трудност на търсенето на излаз за попадналия в задънена улица Мински развой.
Последната точка от програмата на Щайнмайер в Москва планува среща с съветския му сътрудник Владимир Путин. Но в диалозите надали ще бъдат ориентирани към възобновяването на „ стратегическото партньорство “ или „ партньорство поради модернизацията “. Дискусиите ще бъдат съсредоточени върху това да бъде изяснено дали Кремъл е подготвен да води градивен разговор със Запада и да допусне разполагането на „ сини каски “ в Донбас.
Превод и редакция: Тереза Герова
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ