Анита Бербер - берлинската жрица на покварата и разврата
Берлин е град на духове и един от най-привлекателните призраци е Анита Бербер, висшата жрица на разврата; с черните очи, пламтящо алената коса и алените си устни. Обезсмъртена от четката на Ото Дикс, тази ваймарска кабаретна богиня провокира всички табута с осъществяванията си и прекрачва граници, които и през днешния ден биха се смятали за шокиращи. Когато не е на сцената или на екрана, тя се настанява в най-луксозния хотел в града, разхожда се с опитомена маймунка на рамо, носи кожено палто, под което няма нищо друго с изключение на навити чорапи и древен медальон на дълга верижка, цялостен с кокаин. Трагична муза, емблематична злополука, тя продължава да въодушевява и да очарова с екстравагантния си метод на живот, който е бил прекомерно разхитителен даже за Ваймарския Берлин...
Родена през 1899 година, Анита Бербер навършва пълноправие по време на Първата международна война. Родителите ѝ бохеми се развеждат, когато е на две години, и тя е отгледана от баба си по майчина линия. На 15 години тя стартира да посещава уроци при известната модерна танцьорка Рита Сакето, като в последна сметка се трансформира в звездата на компанията. Докато войната и испанският грип опустошават Европа, Бербер стартира да работи като модел и снима първия си филм. Когато е оповестено примирието, тя е на турне в Букурещ.
Обратно в Берлин страната е в печал за изгубените два милиона души, дефицитът на храна продължава с цялостна мощ, а инфлацията нараства дотам, че през 1923 година с една количка пари не може да се купи и един самун. В отговор на това обезверените, берлинчани протягат ръка към всички налични средства, с цел да излекуват контузията си или да усилят възможностите си за оцеляване. Улиците са наводнени от кокаин, хероин и проституция. На всеки ъгъл се появяват вариетета, хазартни заведения, гей питейни заведения и други нощни занимания. Бербер обаче се издигa в света.
Анита Бербер имала доста повече от абсурден живот, изпълнен с несдържан хедонизъм. Тя e същински харизматична изпълнителка, креативна мощ с голям гений и естествено талантлива танцьорка.
Тя е и актриса, взела участие в шест кино лентата единствено през 1919 година, измежду които Anders als die Andern (Различен от другите), едно от първите оферти със съпричастно показване на хомосексуалността на сребърния екран. Участва в общо 24 кино лентата, измежду които са някои от най-важните ранни произведения на немското кино.
На сцената на кабарето, тя стартира да провежда експресионистични солови представления в елитни заведения и да прави лични хореографии, в това число за транссексуалния римски император Хелиогабул (този, за който историята комфортно е не запомнила да ни разкаже).
В различен танц тя се появява като Саломе, излизаща от урна с кръв, облечена единствено в лилаво покривало. След като се съблича, тя изрисува голото си тяло в кръв под обилните звуци на операта на Рихард Щраус, преди да потъне назад в урната. Това е акт, който през днешния ден може да се види във всеки ъндърграунд клуб в Берлин.
За голите танци на Бербер е писано доста, доста от тези трудове са безвкусни. " Аз не съм гола танцьорка " , упорства Бербер в изявление от 1922 година Голотата несъмнено е била част от танците ѝ, само че еротиката в придвижванията ѝ постоянно е била обвързвана със гибелта, отчаянието и гротеската на живота. С други думи, тя е била, това което през днешния ден назоваваме, готик дама. Или експресионист, както са го наричали по това време. Все отново е представена да споделя:
" Ако всеки имаше тяло като моето, всички щяха да се разхождат голи "
През 1919 година, когато стартира да се съблича на сцената, тя се омъжва за благородник. За брачна половинка ѝ Еберхард декор Натузиус не се знае нищо, като се изключи че е внук на пруски политик. С парите на декор Натузиус тя се реалокира в апартамент в хотел " Адлон " дружно с опитомената си маймуна. Продължава да се среща намерено както с мъже, по този начин и с дами, в това число, както се твърди, с младата Марлене Дитрих , която преди малко е изоставила консерваторията по цигулка, с цел да заеме място в кабаре на Гидо Тилшер.
По това време Бербер е фешън икона и слага началото на наклонност през 1921 година, когато се появява в музикалното ревю на Рудолф Нелсън Bitte Zahlen! (Моля, платете!), облечена в безупречно скроен двуреден смокинг и с монокъл .
" За известно време стилните дами в Берлин копираха всичко. С изключение на монокъла ", споделя австрийският публицист Зигфрид Гайер. Дитрих явно е прихванала смокинг треската от Бербер и е стигнала с нея чак до Холивуд.
Кариерата на Бербер е във напредък и тя постоянно взе участие в кабарето Schall und Rauch (Звук и дим) на известния режисьор Макс Райнхарт. След това получава роля във кино лентата на Фриц Ланг " Доктор Мабузе, комарджията ", където може да бъде забелязана в присъщия си смокинг да прави високи, гимнастически ритници и доста характерни придвижвания на раменете.
Бербер и Натюзиус се развеждат през 1921 година и заживява с приятелката си Сузи Вановски, която по-късно открива лесбийския бар Le Garconne. След това, за положително и за неприятно, Бербер се отхвърля от Сузи и влиза в връзки със странния авантюрист, фен на очната линия и танцьор експресионист Себастиан Дросте.
С Дросте като неин сътрудник и управител, животът и кариерата на Бербер се трансформират във влакче на ужасите, от който хората към момента получават разтърсвания. Двамата измислят стратегия от мрачни хореографии над щедро количество кокаин и стартират да репетират това, което назовават " Танци на порока, ужаса и екстаза ". Бербер основава най-известните си творби: Морфин, Кокаин, Мъченичество, Самоубийство, Труп на маса за разфасоване. Двамата си сътрудничат и в основаването на книга със стихотворения и илюстрации, с цел да придадат друго измерение на артистичните си прояви (днес, нещо сходно бихме могли да назовем зин).
Премиерата на " Танци на порока " се състои във Виена, в огромната зала " Концертхаус ", през ноември 1922 година Според чешкия хореограф Джо Йенчик, който е бил в публиката, " Морфин " стартира с това, че Бербер в кресло си слага инжекция със спринцовка, след което " изпъва тялото си в невероятна арка, като мъчителна дъга ". Докато пред нея пораждат провокирани от опиатите видения, тя извършва мъгляви, накъсани, непълни придвижвания. След това опиатът най-сетне я " пробожда " и тя още веднъж се изкривява в арката, преди да потъне в стола и да " почине ". Нека единствено си напомним - това е било през 1922 година
Не е изглеждало като " Лешникотрошачката " сигурно. Консерваторите са скандализирани, че Бербер се е осмелила да трансформира пристрастяването си в изкуство, само че уважавани писатели като Макс Херман-Найс са във екстаз: " За късия интервал от време, през който траеше представлението ѝ, тя подвигна цялостен протест ".
Picryl
При всичките им креативен достижения спираловидното пристрастяване води до пропускане на концерти, нарушение на контракти и приемане на многочислени резервации за сякаш извънредни задължения, което в последна сметка води до изключване от авторитетния Международен съюз на артистите. Забраната да посещават сцените на съюза принуждава Бербер и Дросте да работят в провинцията и в чужбина, което понижава приходите им, усилва разноските им и в последна сметка принуждава Дросте да изчезне в Съединени американски щати с парите от заложените бижута на Бербер - оставяйки я на практика без средства.
На идната година Бербер, към този момент 24-годишна, се омъжва за третия си брачен партньор, американски танцьор на име Хенри Шатин-Хофман, с който основават дуетното шоу " Танци на еротиката и екстаза ", което изнася голям брой турнета и обезпечава на Бербер най-близкото до постоянна рутина, въпреки и към момента ръководена от пристрастяване.
През 1928 година Бербер продължава да пътува и да прави непрестанни концерти, задвижвани единствено с кокаин и алкохол. По време на турне в Близкия изток през лятото на същата година тя припада по време на зрелище в Дамаск и е диагностицирана с напреднала туберкулоза.
Picryl
Двойката, унищожена и болна, изминава изтощително пътешестване назад до Берлин, където Бербер умира съвсем незабавно след идването си.
След гибелта ѝ се появява нелицеприятна и значително измислена биография, която оформя наследството на Бербер за десетилетия. Ако Бербер беше жива през днешния ден, вместо да бъде наричана " принцеса на разврата ", може би щяха да я възприемат като гневно уверена жена, сходно на Лейди Гага. Бербер е била провокационен актьор във време, когато този етикет даже не е съществувал.
Затова, когато се връщаме обратно в историята, е добре да погледнем и в днешния ден и артистите, които вършат дръзките промени, които някои от нас са склонни да жигосат. Някой ден, може би, бъдещите генерации също ще се връщат обратно към хората, формирали изкуството, което познават.
Родена през 1899 година, Анита Бербер навършва пълноправие по време на Първата международна война. Родителите ѝ бохеми се развеждат, когато е на две години, и тя е отгледана от баба си по майчина линия. На 15 години тя стартира да посещава уроци при известната модерна танцьорка Рита Сакето, като в последна сметка се трансформира в звездата на компанията. Докато войната и испанският грип опустошават Европа, Бербер стартира да работи като модел и снима първия си филм. Когато е оповестено примирието, тя е на турне в Букурещ.
Обратно в Берлин страната е в печал за изгубените два милиона души, дефицитът на храна продължава с цялостна мощ, а инфлацията нараства дотам, че през 1923 година с една количка пари не може да се купи и един самун. В отговор на това обезверените, берлинчани протягат ръка към всички налични средства, с цел да излекуват контузията си или да усилят възможностите си за оцеляване. Улиците са наводнени от кокаин, хероин и проституция. На всеки ъгъл се появяват вариетета, хазартни заведения, гей питейни заведения и други нощни занимания. Бербер обаче се издигa в света.
Анита Бербер имала доста повече от абсурден живот, изпълнен с несдържан хедонизъм. Тя e същински харизматична изпълнителка, креативна мощ с голям гений и естествено талантлива танцьорка.
Тя е и актриса, взела участие в шест кино лентата единствено през 1919 година, измежду които Anders als die Andern (Различен от другите), едно от първите оферти със съпричастно показване на хомосексуалността на сребърния екран. Участва в общо 24 кино лентата, измежду които са някои от най-важните ранни произведения на немското кино.
На сцената на кабарето, тя стартира да провежда експресионистични солови представления в елитни заведения и да прави лични хореографии, в това число за транссексуалния римски император Хелиогабул (този, за който историята комфортно е не запомнила да ни разкаже).
В различен танц тя се появява като Саломе, излизаща от урна с кръв, облечена единствено в лилаво покривало. След като се съблича, тя изрисува голото си тяло в кръв под обилните звуци на операта на Рихард Щраус, преди да потъне назад в урната. Това е акт, който през днешния ден може да се види във всеки ъндърграунд клуб в Берлин.
За голите танци на Бербер е писано доста, доста от тези трудове са безвкусни. " Аз не съм гола танцьорка " , упорства Бербер в изявление от 1922 година Голотата несъмнено е била част от танците ѝ, само че еротиката в придвижванията ѝ постоянно е била обвързвана със гибелта, отчаянието и гротеската на живота. С други думи, тя е била, това което през днешния ден назоваваме, готик дама. Или експресионист, както са го наричали по това време. Все отново е представена да споделя:
" Ако всеки имаше тяло като моето, всички щяха да се разхождат голи "
През 1919 година, когато стартира да се съблича на сцената, тя се омъжва за благородник. За брачна половинка ѝ Еберхард декор Натузиус не се знае нищо, като се изключи че е внук на пруски политик. С парите на декор Натузиус тя се реалокира в апартамент в хотел " Адлон " дружно с опитомената си маймуна. Продължава да се среща намерено както с мъже, по този начин и с дами, в това число, както се твърди, с младата Марлене Дитрих , която преди малко е изоставила консерваторията по цигулка, с цел да заеме място в кабаре на Гидо Тилшер.
По това време Бербер е фешън икона и слага началото на наклонност през 1921 година, когато се появява в музикалното ревю на Рудолф Нелсън Bitte Zahlen! (Моля, платете!), облечена в безупречно скроен двуреден смокинг и с монокъл .
" За известно време стилните дами в Берлин копираха всичко. С изключение на монокъла ", споделя австрийският публицист Зигфрид Гайер. Дитрих явно е прихванала смокинг треската от Бербер и е стигнала с нея чак до Холивуд.
Кариерата на Бербер е във напредък и тя постоянно взе участие в кабарето Schall und Rauch (Звук и дим) на известния режисьор Макс Райнхарт. След това получава роля във кино лентата на Фриц Ланг " Доктор Мабузе, комарджията ", където може да бъде забелязана в присъщия си смокинг да прави високи, гимнастически ритници и доста характерни придвижвания на раменете.
Бербер и Натюзиус се развеждат през 1921 година и заживява с приятелката си Сузи Вановски, която по-късно открива лесбийския бар Le Garconne. След това, за положително и за неприятно, Бербер се отхвърля от Сузи и влиза в връзки със странния авантюрист, фен на очната линия и танцьор експресионист Себастиан Дросте.
С Дросте като неин сътрудник и управител, животът и кариерата на Бербер се трансформират във влакче на ужасите, от който хората към момента получават разтърсвания. Двамата измислят стратегия от мрачни хореографии над щедро количество кокаин и стартират да репетират това, което назовават " Танци на порока, ужаса и екстаза ". Бербер основава най-известните си творби: Морфин, Кокаин, Мъченичество, Самоубийство, Труп на маса за разфасоване. Двамата си сътрудничат и в основаването на книга със стихотворения и илюстрации, с цел да придадат друго измерение на артистичните си прояви (днес, нещо сходно бихме могли да назовем зин).
Премиерата на " Танци на порока " се състои във Виена, в огромната зала " Концертхаус ", през ноември 1922 година Според чешкия хореограф Джо Йенчик, който е бил в публиката, " Морфин " стартира с това, че Бербер в кресло си слага инжекция със спринцовка, след което " изпъва тялото си в невероятна арка, като мъчителна дъга ". Докато пред нея пораждат провокирани от опиатите видения, тя извършва мъгляви, накъсани, непълни придвижвания. След това опиатът най-сетне я " пробожда " и тя още веднъж се изкривява в арката, преди да потъне в стола и да " почине ". Нека единствено си напомним - това е било през 1922 година
Не е изглеждало като " Лешникотрошачката " сигурно. Консерваторите са скандализирани, че Бербер се е осмелила да трансформира пристрастяването си в изкуство, само че уважавани писатели като Макс Херман-Найс са във екстаз: " За късия интервал от време, през който траеше представлението ѝ, тя подвигна цялостен протест ".
Picryl При всичките им креативен достижения спираловидното пристрастяване води до пропускане на концерти, нарушение на контракти и приемане на многочислени резервации за сякаш извънредни задължения, което в последна сметка води до изключване от авторитетния Международен съюз на артистите. Забраната да посещават сцените на съюза принуждава Бербер и Дросте да работят в провинцията и в чужбина, което понижава приходите им, усилва разноските им и в последна сметка принуждава Дросте да изчезне в Съединени американски щати с парите от заложените бижута на Бербер - оставяйки я на практика без средства.
На идната година Бербер, към този момент 24-годишна, се омъжва за третия си брачен партньор, американски танцьор на име Хенри Шатин-Хофман, с който основават дуетното шоу " Танци на еротиката и екстаза ", което изнася голям брой турнета и обезпечава на Бербер най-близкото до постоянна рутина, въпреки и към момента ръководена от пристрастяване.
През 1928 година Бербер продължава да пътува и да прави непрестанни концерти, задвижвани единствено с кокаин и алкохол. По време на турне в Близкия изток през лятото на същата година тя припада по време на зрелище в Дамаск и е диагностицирана с напреднала туберкулоза.
Picryl Двойката, унищожена и болна, изминава изтощително пътешестване назад до Берлин, където Бербер умира съвсем незабавно след идването си.
След гибелта ѝ се появява нелицеприятна и значително измислена биография, която оформя наследството на Бербер за десетилетия. Ако Бербер беше жива през днешния ден, вместо да бъде наричана " принцеса на разврата ", може би щяха да я възприемат като гневно уверена жена, сходно на Лейди Гага. Бербер е била провокационен актьор във време, когато този етикет даже не е съществувал.
Затова, когато се връщаме обратно в историята, е добре да погледнем и в днешния ден и артистите, които вършат дръзките промени, които някои от нас са склонни да жигосат. Някой ден, може би, бъдещите генерации също ще се връщат обратно към хората, формирали изкуството, което познават.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ