Бен Багдикан е един особено добър журналист и човек с

Бен Багдикан е един изключително добър публицист и човек с доста ексцентрично мислене. Интересът му към пандизите го принуждава да влезе под прикритие като пандизчия с непознато име, само че преди този момент съумява да се контракти с основния прокурор на Пенсилвания. Изборът му е пандизът Хънтингтън, който е един от най-охраняваните в цяла Пенсилвания. Историята му ще се трансформира в шлагер и ще накара обществото не просто да намерения, само че и да изисква от страната да промени изискванията, изключително откакто почтен човек може да опише всичко, което се случва от другата страна. Ето какво споделя той на американските читатели през 70-те години на предишния век:

Днес, приблизително към 8000 американски мъже, дами и деца ще се озоват за първи път зад решетките в името на справедливостта. Ако можем да осредним прекарването и прибавим най-различните стратегии за психическо заличаване, то би трябвало да знаем, че множеството не са наказани от съдии, които употребяват конституцията като инструмент за правосъдие, а от най-обикновено бюрократи, работещи върху една стратегия от правила. Повечето ще бъдат изложени на опасности от хомосексуално обезчестяване и разумно ще се трансфорат в по-голяма опасност за обществото, когато се върнат на независимост.

В своето проучване, Багдикан ще стигне до заключението и даже ще бъде подсилен от Милтън Лугър, че е по-добре младежите да извършат закононарушение и да се разминат с наказването, в сравнение с да бъдат вкарани в пандиза и да бъдат опорочени за цялостен живот. Същият човек е част от Министерството на Младежта в Ню Йорк. Бен вижда, че всички пандизчии живеят на милостта на разнообразни журита, които избират дали един пандизчия да бъде освободен по-рано или по-късно, изключително откакто статистиката не демонстрира някакъв разумен принцип на деяние.

Хомосексуалността в пандиза е единствено едно от психическите санкции в пандиза. Изнасилванията като феномен са съумели да обзет всички женски затвори и към 20-50% от мъжките, само че за такива закононарушения се признава и в детските затвори, само че там няма доста информация. 97% от всички освободени пандизчии ще докара до една нова и още по-интересна наклонност – сред 40 и 70% от тях ще извършат ново закононарушение.

Затворите в Съединени американски щати са доста по-занемарени от зоологическите градини в Съединени американски щати, тъй като животните имат малко повече пространство и малко по-човешко отношение, по отношение на самите пандизчии. 80% от всички надзиратели получават към 8000 $, до момента в който самите чиновници на зоологическа градина получават възнаграждение от 8400 до 9100 $. Няма човек, който да не се съгласи, че пандизите са в действителност жестоки. Никой не може да разбере и по какъв начин едно цивилизовано общество може да одобри и да се съгласи с тези обстоятелства.

Разликата сред полицейския затвор и пандизът за излежаване на присъдата е, че при първия се събират провинилите се, които чакат своята присъда. Бен разкрива, че за ден към 200 хиляди пандизчията могат да бъдат настанени и към 4037 от тях са малолетни. Условията постоянно са разнообразни, тъй като тук се приказва от прилични условия и се стига до нечистотия и рискови условия за човешко създание. Най-честите гости са бедните, цветнокожите и младите. Бен признава, че най-често става въпрос за жертви на обществото, които не са израснали в вярната среда, имали са доста едва семейство, живели са в безпаричен квартал и не са могли да се развият. Не инцидентно се ражда и чувството за пандизчия, който е бил излъган от самата система.

През 1967 година статистиката на Съединени американски щати демонстрира, че престъпността се е повишила с 3 до 10 пъти. Около 91% от преследваните от закона са съумели да се разминат, тъй като не са били хванати. Веднъж след издаването на ефикасна присъда, пандизчията е в ръцете на ориста, с цел да може да откри вярното място или най-малко малко по-приличното, с цел да излежи присъдата си. Бен споделя историята на Робърт Апаблаза, който продавал марихуана и е затворен с присъда от 50 години, само че в някои други щати, където същата процедура продължава да съществува, хората даже не са вкарани в пандиза. Един пандизчия доста добре знае, че за същото закононарушение ще има различен пандизчия, който е направил същото закононарушение, само че все пак лежи за доста по-малко време.

Повечето от пандизите са издигнати при започване на XX век. В пандиза Делауер се заплащат по 13.17 $ на пандизчия за неговата храна, в Арканзас цената е 1.55 $ дневно, а Пенсилвания дава към три зеленчука за всяко едно хранене. Месото е мит в Южна Каролина и идва единствено един път на седмица, а през другото време се сервира зелен фасул.

Ако един мъж не е мощен в пандиза, то най-вероятно ще бъде изнасилен, което принуждава мнозина да вършат оръжия от подръчни материали. Понякога и надзирателите ще издевателстват над пандизчиите. Техните мъчения са най-различни и от време на време ще унищожават даже персоналната му поща. В други затвори има по-човешки условия и пандизчията може да апелира присъдата си, да вземе просветителна степен, да изкара курсове и да бъде по-добра част от обществото, когато излезе на независимост. Поне половината от хората към този момент са в рискова връзка с алкохола и опиатите.

Средното IQ на пандизчията е към 104. 25% от пандизчиите влизат за влизане с щурм, 22% са за изнудване, 12% за кражба, 8% за машинация, 6% за нахлуване, 5% за продажба на опиати, 5% за кражба на МПС, 4% за ликвидиране и 2% за полови закононарушения. През 1965 година са докладвани 2 780 000 по-сериозни закононарушения и са осъществени към 727 хиляди ареста, от тях единствено 63 хиляди души са задържани.

С други думи, едвам 2% от нарушителите влизат в затвор. Някои от завеждащите затворническата стратегия постоянно споделят, че са принудени да подреждат цветни тебешири на мрачно. Бен е безапелационен, че това е система, в която безмозъчни хора си играят със ориста на нарушители. Резултат води до милиони пандизчии и милиарди, изхарчени за тях, до момента в който жителите би трябвало да стоят в сигурност, каквато на практика нямат.

ФБР също признава, че от 1960 година до 1965 година има скок на престъпността с 35%. За идващият интервал се следят по-дълги присъди с към 37%.

Ефектът на помилването също стопира да работи обикновено. Идеята, че един пандизчия може да се оправдава и да бъде освободен доста по-рано ще докара до идващите главоболия. Повечето пандизчии могат да изискат опрощение, когато излежат към 1/3 от своята присъда. Съдиите знаят това и постоянно покачват присъдата, с цел да избегнат по-ранното освобождение. Затворниците не се освобождават толкоз елементарно. Американецът е индивидът, който лежи най-дълго в пандиза, изпреварвайки всички останали от Западния свят. От борда за опрощение се изисква да изследват индивида и неговото държание и по-късно да дадат думата си, че той няма да извърши закононарушение, когато е пуснат на независимост. Бен е безапелационен, че това е задача, която на практика прави задачата им невъзможна.

Бен споделя историята на американски деец, който прави ликвидиране и лежи 10 години зад решетките. След като има положително досие и няма никакви прегрешения, същият е изместен в затворническо общежитие с доста по-добри условия. Започва да работи на градеж, става един от основните водопроводчици, а по-късно и наблюдаващ на цялата водна апаратура на строящите се здания. Всяка заран кара колата на своя началник до работното място, а по-късно получава и заплата от 140 $. Интересното е, че за една година съумява да спести към 1800 $. След като кандидатства за цялостно опрощение, затворническата система даже го предлага, само че комисията го отхвърля.

Никой не му споделя за какво, само че изясняват, че не е подготвен. От друга страна по същото време ще се окаже че различен човек е опрощение непосредствено от щатски затвор, въпреки и да не е имал никаква визия какво по-добре е направил от ветерана. Затворът остава една човешка пустота, в която множеството хора даже не схващат кой управлява живота им и по какъв начин тъкмо си играе. Там оцеляват най-силните, въпреки и мнозина да протягат ръка на личния си живот след няколко години в тормоз и унижения.