"Ню юръп" : Иво Прокопиев - сляпото петно в българския медиен пейзаж. Емблематичен медиен конгломерат, ръководен от магнат от такъв тип е Икономедия
Белгийското издание " Ню юръп " (New Europe), водещо по въпросите на Европейски Съюз, преглежда в разбор свободата на медиите, съпоставяйки ролята на медийните конгломерати в България и Чехия: Докато независимостта на медиите отстъпва обратно в целия Европейски Съюз, Брюксел ще работи ли?
В ход, отразяващ антикорупционната стратегия на новото българско държавно управление, Народното събрание одобри законопроект, който ще отстрани " златните паспорти " – скица, която разрешава на хората, които влагат повече от половин милион евро в стопанската система, да станат български жители, а с това, жители на Европейския съюз.
Програмата за златен паспорт на България беше бодил в очите на Европейската комисия, която дълго време я смяташе за риск за Европейски Съюз във връзка с " сигурност, пране на пари, укриване на налози и корупция ". Правителството на премиера Кирил Петков, което пое властта на 13 декември предходната година, пристигна на власт, обещавайки непоклатимост, икономическо възкръсване и преустановяване на корупцията.
В този подтекст премахването на схемата за златни паспорти е първият насърчителен знак, че България, най-бедната страна в Европейски Съюз, най-сетне ще се оправи с многочислените противозаконни действия, вариращи от монополизиране на медиите и корупция до всевъзможен тип проведена престъпност, която осакатява стопанската система и гражданското общество.
Няма илюзии по отношение на обстоятелството, че би трябвало да се направи доста. България от години е считана за " най-корумпираната страна " в Европейски Съюз от Transparency International, до момента в който Европейската комисия в последния си отчет за напредъка по отношение на промените в България особено акцентира неналичието на самостоятелна и плуралистична медийна среда като изрази сериозна угриженост за метода, по който това се отразява отрицателно на правосъдната система и върховенството на закона.
В реалност, тази оценка идва във време, когато свободата на печата в страната е достигнала най-ниската си точка, защото богатите бизнес магнати от ден на ден изкупуват медийната промишленост. В резултат на това самостоятелното медийно пространство е изчезнало, вместо това е сменено от монолитни медийни конгломерати, обвързани с ползите на своите притежатели.
Работейки за осъществяване на съответни стратегии, придържайки се към мощно предубедена продукция, тези конгломерати трансфораха медийния пейзаж на България в площадка, където богатите да разпрострат своите лични схеми.
Иво Прокопиев: Сляпото леке в българския медиен пейзаж. Емблематичен медиен конгломерат, управителен от магнат от подобен вид е Икономедия, третата по величина медийна група ръководена от Иво Прокопиев, един от най-ярките олигарси в страната, натрупал благосъстоянието си по време на бурната приватизация на българските държавни активи през 90-те години.
Икономедия сплотява повече от 25 издания под своята шапка, и се вижда, че Иво Прокопиев употребява своя медиен надзор, с цел да сортира деликатно информацията, която излиза за неговите бизнес инициативи, с цел да обслужва личните си цели. Това става явно през 2012 година вследствие на замърсяване на питейната вода, породено от една от мините, принадлежащи на Групата Каолин (Трагедията в Меричлери. Вода с арсен и десетки умряли, бел.ред.).
Разиграващите се събития са отразени от множеството български медии, като се изключи тези, принадлежащи на Икономедия. По-внимателен взор демонстрира, че това въобще не е съвпадане, като се има поради, че Прокопиев придобива минната група Каолин през 1999 година при неразбираеми условия, включващи съзнателно подценяване на активи посредством един от неговите лични капиталови принадлежности.
От своя страна, това разреши на Прокопиев да придобие компанията при доста по-ниска цена спрямо действителната й стойност. Контролният пакет от акции на Каолин е продаден на немската мина Quarzwerke през 2012 година, не доста дълго откакто избухва историята със замърсяването, само че образецът с Прокопиев дава визия за това по какъв начин авторитетни предприемачи с огромни връзки очевидно се пробват да изкривят публичното виждане по значими въпроси, вариращи от екологични до политическите решения.
Андрей Бабиш: Медиен магнат и министър-председател:
Българските медии може да са затруднени от това, което в доста други страни от Европейски Съюз би се разглеждало като осакатяващ спор на ползи, само че надали е единственият член на Европейски Съюз с сходни проблеми.
С Андрей Бабиш, медиен магнат, вторият най-богат човек в страната и министър-председател на Чехия до 17 декември 2021 година, страната имаше водач, който илюстрираше опасенията си по отношение на злоупотребата с „ самостоятелните “ медии за PR цели, както може би никой различен в Европейския съюз.
Бабиш стартира да придобива голям брой медии през 2011 година, малко след основаването на тази политическа партия ANO, която ще го катапултира до премиерския пост през 2017 година До 2015 година задграничните наблюдаващи означават, че медиите, притежавани или следени по различен метод от Бабиш, стартират да го показват в симпатична светлина, като в същото време употребяват същите издания за нападки против политически противници.
Като министър-председател този модел значително продължи, подкрепят от обстоятелството, че Бабиш имаше обилни дялове в най-влиятелните медийни играчи в страната, в това число, наред с други, " националните всекидневници MF Dnes или Lidove noviny, само че също и всекидневника Metro или радиостанцията Radio Impuls или музикалния ефирен канал Ocko ".
През 2019 година беше изчислено, че известията му доближават 70% от всички консуматори на чешки медии на седмична база. Брюксел би трябвало да работи Тъй като Бабиш към този момент не заема премиерския пост, Чехия може да има късмет да си върне най-малко част от самостоятелните медии, нужни на демокрацията – даже както е евентуално въздействието му да се задържи.
Междувременно Брюксел е притиснат да отвърне на тези, които се стремят да монополизират медийния бранш или да подкопаят неговата самостоятелност, било то в България, Чехия, Унгария или Полша. Брюксел би трябвало да одобри Европейския закон за свободата на медиите (European Media Freedom Act) в края на тази година, който има за цел да откри " правила за самостоятелност на медийните регулатори, да насърчи прозрачността на собствеността на медиите и да признае, че публицистичните решения би трябвало да бъдат свободни от интервенция ".
Това е частично отговор на намаляващата независимост на медиите в източните държави-членки на блока и би трябвало да служи като самобитен закрепващ механизъм за медийните регулатори. Дали обаче различен наднационален закон ще бъде задоволителен, с цел да промени цялата посока, остава да забележим.
В Централна и Източна Европа Брюксел се счита за прекомерно надалеч и медийните наблюдаващи на място не хранят илюзии, че законодателните промени ще могат да обезсилят властта на локалните медии.
В ход, отразяващ антикорупционната стратегия на новото българско държавно управление, Народното събрание одобри законопроект, който ще отстрани " златните паспорти " – скица, която разрешава на хората, които влагат повече от половин милион евро в стопанската система, да станат български жители, а с това, жители на Европейския съюз.
Програмата за златен паспорт на България беше бодил в очите на Европейската комисия, която дълго време я смяташе за риск за Европейски Съюз във връзка с " сигурност, пране на пари, укриване на налози и корупция ". Правителството на премиера Кирил Петков, което пое властта на 13 декември предходната година, пристигна на власт, обещавайки непоклатимост, икономическо възкръсване и преустановяване на корупцията.
В този подтекст премахването на схемата за златни паспорти е първият насърчителен знак, че България, най-бедната страна в Европейски Съюз, най-сетне ще се оправи с многочислените противозаконни действия, вариращи от монополизиране на медиите и корупция до всевъзможен тип проведена престъпност, която осакатява стопанската система и гражданското общество.
Няма илюзии по отношение на обстоятелството, че би трябвало да се направи доста. България от години е считана за " най-корумпираната страна " в Европейски Съюз от Transparency International, до момента в който Европейската комисия в последния си отчет за напредъка по отношение на промените в България особено акцентира неналичието на самостоятелна и плуралистична медийна среда като изрази сериозна угриженост за метода, по който това се отразява отрицателно на правосъдната система и върховенството на закона.
В реалност, тази оценка идва във време, когато свободата на печата в страната е достигнала най-ниската си точка, защото богатите бизнес магнати от ден на ден изкупуват медийната промишленост. В резултат на това самостоятелното медийно пространство е изчезнало, вместо това е сменено от монолитни медийни конгломерати, обвързани с ползите на своите притежатели.
Работейки за осъществяване на съответни стратегии, придържайки се към мощно предубедена продукция, тези конгломерати трансфораха медийния пейзаж на България в площадка, където богатите да разпрострат своите лични схеми.
Иво Прокопиев: Сляпото леке в българския медиен пейзаж. Емблематичен медиен конгломерат, управителен от магнат от подобен вид е Икономедия, третата по величина медийна група ръководена от Иво Прокопиев, един от най-ярките олигарси в страната, натрупал благосъстоянието си по време на бурната приватизация на българските държавни активи през 90-те години.
Икономедия сплотява повече от 25 издания под своята шапка, и се вижда, че Иво Прокопиев употребява своя медиен надзор, с цел да сортира деликатно информацията, която излиза за неговите бизнес инициативи, с цел да обслужва личните си цели. Това става явно през 2012 година вследствие на замърсяване на питейната вода, породено от една от мините, принадлежащи на Групата Каолин (Трагедията в Меричлери. Вода с арсен и десетки умряли, бел.ред.).
Разиграващите се събития са отразени от множеството български медии, като се изключи тези, принадлежащи на Икономедия. По-внимателен взор демонстрира, че това въобще не е съвпадане, като се има поради, че Прокопиев придобива минната група Каолин през 1999 година при неразбираеми условия, включващи съзнателно подценяване на активи посредством един от неговите лични капиталови принадлежности.
От своя страна, това разреши на Прокопиев да придобие компанията при доста по-ниска цена спрямо действителната й стойност. Контролният пакет от акции на Каолин е продаден на немската мина Quarzwerke през 2012 година, не доста дълго откакто избухва историята със замърсяването, само че образецът с Прокопиев дава визия за това по какъв начин авторитетни предприемачи с огромни връзки очевидно се пробват да изкривят публичното виждане по значими въпроси, вариращи от екологични до политическите решения.
Андрей Бабиш: Медиен магнат и министър-председател:
Българските медии може да са затруднени от това, което в доста други страни от Европейски Съюз би се разглеждало като осакатяващ спор на ползи, само че надали е единственият член на Европейски Съюз с сходни проблеми.
С Андрей Бабиш, медиен магнат, вторият най-богат човек в страната и министър-председател на Чехия до 17 декември 2021 година, страната имаше водач, който илюстрираше опасенията си по отношение на злоупотребата с „ самостоятелните “ медии за PR цели, както може би никой различен в Европейския съюз.
Бабиш стартира да придобива голям брой медии през 2011 година, малко след основаването на тази политическа партия ANO, която ще го катапултира до премиерския пост през 2017 година До 2015 година задграничните наблюдаващи означават, че медиите, притежавани или следени по различен метод от Бабиш, стартират да го показват в симпатична светлина, като в същото време употребяват същите издания за нападки против политически противници.
Като министър-председател този модел значително продължи, подкрепят от обстоятелството, че Бабиш имаше обилни дялове в най-влиятелните медийни играчи в страната, в това число, наред с други, " националните всекидневници MF Dnes или Lidove noviny, само че също и всекидневника Metro или радиостанцията Radio Impuls или музикалния ефирен канал Ocko ".
През 2019 година беше изчислено, че известията му доближават 70% от всички консуматори на чешки медии на седмична база. Брюксел би трябвало да работи Тъй като Бабиш към този момент не заема премиерския пост, Чехия може да има късмет да си върне най-малко част от самостоятелните медии, нужни на демокрацията – даже както е евентуално въздействието му да се задържи.
Междувременно Брюксел е притиснат да отвърне на тези, които се стремят да монополизират медийния бранш или да подкопаят неговата самостоятелност, било то в България, Чехия, Унгария или Полша. Брюксел би трябвало да одобри Европейския закон за свободата на медиите (European Media Freedom Act) в края на тази година, който има за цел да откри " правила за самостоятелност на медийните регулатори, да насърчи прозрачността на собствеността на медиите и да признае, че публицистичните решения би трябвало да бъдат свободни от интервенция ".
Това е частично отговор на намаляващата независимост на медиите в източните държави-членки на блока и би трябвало да служи като самобитен закрепващ механизъм за медийните регулатори. Дали обаче различен наднационален закон ще бъде задоволителен, с цел да промени цялата посока, остава да забележим.
В Централна и Източна Европа Брюксел се счита за прекомерно надалеч и медийните наблюдаващи на място не хранят илюзии, че законодателните промени ще могат да обезсилят властта на локалните медии.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ