Белгийският психолог и психоаналитик ни повежда из хилядолетните традиции на

Белгийският психолог и психоаналитик ни повежда из хилядолетните обичаи на сънищата и споделя особеностите на построените способи на своите прародители Зигмунд Фройд и Карл Юнг в „ Тълкуване на сънищата ”.

(„ Sleeping Man ”, 1908, Ch. Manne)

Няма сън, който да не значи нещо. Сънищата показват (или издават) заровените ни стремежи, скритите ни трудности; те обобщават претърпяното и предизвестяват бъдещето въз основата на настоящето ни държание. Сънят постоянно има голямо значение, тъй като ни демонстрира какви сме в действителност и какви можем да бъдем, в случай че опознаем неизползваните си измерения.

Дълъг е пътят на съня през вековете. Той минава през античния Рим, където по-впечатляващите съновидения са били обсъждани от Сената, Отклонява се към свещениците и магьосниците, които са ги тълкували по собствен метод, и доближава до Декарт, въвел съня в империята на науката!

И въпреки всичко през днешния ден, както и преди, по-простоватите хора имат вяра, че сънищата им предават послания от отвъдното, известия от умряли близки. Според някои примитивни схващания сънищата са ни донесени от душата, която се отделя от тялото, до момента в който спим, и отива да беседва с душите на мъртвите. Според други изказвания сънят се дължи само на физиологични аргументи - затруднено храносмилане, сърдечни неразположения, болки, или пък бива провокиран от нещо претърпяно денем, от външен звук и т. н. Да цитираме и Бергсон, за който сънят е директната връзка сред чувството и паметта, и да се обърнем към актуалната психоанализа. Първите психоаналитици почнали да изслушват сънищата, разказвани им от пациентите. Можем да си представим доколко са били изумени от този плевел разцвет на несъзнаваното! Още повече, че пациентите сякаш му придавали голямо значение. Така психоаналитиците се озовали в лабиринтите на несъзнаваното, в големите му пещери, където хората ненадейно ставали хиляди пъти „ по-обширни ", „ по-грандиозни ", в сравнение с във всекидневието... Защото с изключение на видимо баналните сънища имало и „ огромни съновидения ". Те били като нощни облаци със своите архаични, универсални, митични, цветни, диаболични, вълшебни и постоянно незабравими облици, преминаващи през пространството и времето вплетени един в различен като нишките на една и съща тъкан... Така тълкуването на сънищата се трансформирало освен във значима част от логиката на психиката на дълбинното, само че и самият сън влезнал в историята на човешката мисъл.

За какво служат сънищата? 

Сънищата са безусловно нужни за душевното и психичното равновесие. Те са не по-малко значими от храненето и спането. Представляват нещо като жироскоп, като кол за балансиране, който ни задържа върху опънатото въже на равновесието. Отсъствието на сънища може да докара до афективни и умствени разстройства, до дефицит на скотски белтъчини с всичките им трагични последствия. Сънят е нещо като психическо дишане. Той е на първо място друго „ отдушник " на доста от поривите, които потискаме денем. Помага ни да се освободим от грижите, от враждебността, от злобата, от очакванията, претенциите, желанията. И основно - изтиква на повърхността вътрешните ни компликации, като постоянно ни сочи по какъв начин да ги преодолеем. Всичко това е дело на един голям компютър - нашето несъзнавано. 

Сънят е също нашият скришен и най-ценен шпионин. Той е обликът на цялостната ни самотност. В съня ние поддържаме връзка със себе си без никаква опция за увъртане. Нищо друго не съществува отвън нас. И множеството лица, които ни се присънват, постоянно са просто други аспекти на личността ни. Ясно е освен това състояние какъв брой е значимо да декодираме радиограмите на нашия шпионин, с цел да ги разберем и да извлечем изгода от тях. Равносметка на афективния живот Има сънища, които ни разкриват какъв брой сме недоволни - от време на време неумишлено - от живота си. В други прозира нашата неприязън, даже омразата ни към себе си. Но сънят извършва функционалността и на обезщетителен механизъм. Той противодейства на носталгията, на съжаленията, на безсилието. Нощите изобилстват от сънища, в които човек лети във въздуха с поразителна лекост или се демонстрира като несломим боец, или пък, в случай че денем робува на своите правила и на мнимата си добродетел, се трансформира в „ плейбой ", заобиколен от красиви дами и не по-малко прелестни коли! Колко ли хора са обект на безкрайна обич насън! Понякога обаче картината внезапно се променя. Тогава човек бива разоряван, осмиван, обругаван, унижаван, изоставян; проваля се във всяко начинание, свършва в пандиза, изпуска всички влакове на света, разпилява багажа си по големи, отчайващо пусти перони... Ето по този начин сънищата демонстрират, че множеството хора въобще не са това, за което се мислят...

Според Зигмунд Фройд... 

Човек не избира ориста си - животът на Фройд е бил назад симетричен на гения му. Физическите и душевните премеждия не го отминават. Клеветата непрестанно го преследва. Загубва двамата си синове през войната от 1914 година Заболява от рак на гърлото. Но продължава работата си, поддържан от жаждата си за познания, от предаността си към пациентите и от голямата обич, която носи в себе си. През целия си живот е обект на злостни офанзиви. Защото този човек за пръв път в историята открива и се осмелява да разбули тайните сили, движещи човешкото създание, като в същото време ползва своите открития и към себе си. Фройд отваря „ варосаните гробници " („ Варосани гробници, които извън се виждат хубави, а от вътрешната страна са цялостни с мъртвешки кости и с всякаква нечистотия ", Евангелие от Матея, 23,27). Говори ясно и научно за изтласкването, за половите табута при децата и възрастните. Позволява си - по това време! -? да развее като знаме прословутия едипов комплекс, тази безконечна пружина на човешкия живот... И през днешния ден още доста хора смятат Фройд за чист „ материалист " или за човек, „ захласнат " от сексуалността като единствена мотивация на човешкото създание. Само че самият факт, че е придал на инстинкта повсеместен темперамент, го трансформира съвсем в метафизик. А и прекомерно постоянно се не помни, че въпросната „ половост " е единствено непосреден израз на афективните феномени... чиято първа цел е да се откри „ връзка " с другия, даже с вселената. Което ни води прекомерно надалеч от „ чистия материализъм " на Фройд... 

• Фройд и сънят 

Фройд преглежда нормално персоналните и инфантилно-сексуални основи на индивида. За него сънят отразява неразрешени (или зле разрешени) спорове от детството, изкарва на бял свят разнообразни изтласквания, разкрива непризнати и постоянно неосъзнати стремежи.

• Един публикуван сън 

Често се случва да сънуваме гибелта на някой непосредствен. В общи линии това значи, че като дете сънуващият е желаел тази гибел, само че е изтласкал желанието си като несъвместимо с морала. Този тип сън може да свидетелства също, че сега желаем даденото лице „ да почине ". Но би трябвало да се знае, че детето не схваща гибелта. За него тя е синоним на „ унищожаване на това, което му пречи ". Фройд счита, че обект на сходен сън е родителят от същия пол - синът сънува гибелта на татко си, дъщерята - гибелта на майка си. И това е обикновено от позиция на едиповия комплекс - синът желае майка му да е единствено негова; дъщерята желае татко й да обича единствено нея. И сънят просто отстранява родителя, който пречи. Логиката е неоспорима! Когато обаче възрастният сънува гибелта на собствен непосредствен, това значи че: а) сънуващият желае даденото лице да се махне от пътя му по една или друга причина; б) сънуващият „ предизвиква гибелта " на лицето в себе си, откъсва се от него. 

• Тясното тълкуване 

Обикновено Фройд се лимитира с индивида и преглежда единствено него. Остава в границите на „ персоналното ". Не се занимава с надличностното или универсалното. Тоест тълкуването му е „ стеснено ". То насочва събитията от съня към една-единствена точка - детските основи на сънуващия (докато Юнг, както ще забележим, уголемява тълкуването).

Според Фройд сънят постоянно показва стремежи. Или по-точно съставлява реализирането - посредством отпущането по време на сън - на изтласкани стремежи. Ще напомня, че изтласкването е изцяло неосъзнато. Човек може да изтласка през живота си хиляди чувства или усеща, само че не знае нищо по въпроса. Той прави това, тъй като обещано чувство, обещано предпочитание, даден спомен са му дотам непоносими, че рискуват рисково да нарушат равновесието му. Следователно изтласкването е предпазен механизъм. Независимо от това всичко изтласкано е заредено с сила, „ върти се " в тъмницата на несъзнаваното и предопределя огромна част от човешките дейности. В съня отбраната е съвсем нулева, съзнанието е било отбой. Капакът на несъзнаваното се подвига и изтласканото излиза на бял свят, само че постоянно под прикритието на знаците. 

• Задоволително ли е тясното пояснение? Ако човешкото създание се сведе единствено до детските му съставки, тo би изгубило измеренията си и би се трансформирало в изолирана точка във вселената, където в действителност всичко е обвързвано! И в случай че някои психоаналитици към момента по този начин стесняват индивида, грешката не е на Фройд. 

Според Карл Густав Юнг... 

С Юнг методът на пояснение на сънищата доста се промени. Докато Фройд изисква сънувалият да „ асоциира " свободно, Юнг вкарва съдействието с психолога. Аналитикът към този момент задава въпроси. Така асоциациите се свеждат до най-основните, след което биват „ разширявани ". Ако даден облик от съня наподобява значим, сънувалият се връща.на него, след това минава на различен. Аналитикът подхожда с убеждението, че не знае за съня повече от пациента си. Така че става дума за пояснение с обединени старания. Фройд би споделил: „ Разсъждавайте свободно по тази или онази част от съня. " Юнг би попитал: „ Какво буди у вас това или това? За какво ви припомня еди-кое си? " Така признакът от съня се трансформира в начало, а не във край.

Фрагменти от „ Тълкуване на сънищата ”, Пиер Дако, Изд. Колибри
Картина: „ Sleeping Man ”, 1908, Ch. Manne