Белене е името на първия концлагер в България, функционирал на

Белене е името на първия концлагер в България, функционирал на територията на остров Персин (Беленески остров), като дамите са били на остров Щурчето в интервала 1949-1989 година (с няколко прекъсвания). Закрит от 1 януари 1953 година, той е възобновен след унгарските събития в края на 1956 година и още веднъж е закрит на 27 август 1959 година, макар че скрито продължава да действа най-малко две години по-късно. Лагерът още веднъж е отворен в средата на 80-те години, по време на така наречен Възродителен развой, когато доста турци са изпратени в него.
Построен е по поръчка на Българската комунистическа партия и Отечествения фронт. Там са депортирани доста от съперниците на комунистическия режим в Народна република България: селяни - съперници на Трудово-кооперативно земеделско стопанство, служители на реда, офицери, предвоенни министри, индустриалци и банкери, народни представители от разтурената съпротива, николапетковисти, социалдемократи, демократи, анархисти, троцкисти, легионери, бранници, ратници, членове на Вътрешна македонска революционна организация, католически, протестантски и православни духовници, разследвани като титовисти комунисти, съветски белоемигранти, гръцки военнопленници и комунистически политемигранти, югославски политемигранти, турски и немски военнопленници.
Белене действа от 1949 до 1989 година Причините за затваряне там са били най-вече политически: разрушение на Сталински монументи, оказана помощ на противникови (немски) бойци, принадлежност към римокатолическата черква в България или към съюза на селяните, шпионаж за англоамериканските капиталисти или рецензия против Червената войска в България, по доноси. В лагера са въдворявани и значителен брой престъпно проявени.
Лагерът се ръководел от българската Държавна сигурност. Задържаните (около 1100 души, от които към 800 - политически) са работили в земеделието: 600 000 м² зеленчукопроизводство, свиневъдство, огромно произвеждане на коноп в една фабрика. Официалното име на лагера е било „ Работнически лагер за превъзпитание “. В интервала 1949 г.- 1953 година няколко десетки души умират в лагера при неизяснени условия. В съревнованието какъв да е № 1 в лагера шефовете Цвятко Горанов и Николай Газдов си съперничат. Бившият лагерник Александър Златарски от София споделя: „ Горанов и Газдов биеха свиреп, биеха по този начин грубо все едно, че се вживяваха като правеха това. Може би биеха от обич към побоя. След като те започваха се знаеше какъв е края на индивида “. Според някогашен пандизчия: „ ние работихме по 70-80 часа без спиране, с цел да разтоварим един транспортен съд със 100 тона камъни. Заповедта гласеше, че след разтоварването ще получим храна “.
Бившите пандизчии на концлагера се срещат един път годишно напролет на острова, с цел да почетат паметта на починалите. След Комунизма в България обработването на случая и преосмислянето на случилото се е към момента мъчно, тъй като архивите на някогашната Държавна сигурност са към момента затворени, макар че тяхното отваряне беше една от точките в контракта за присъединение към Европейски Съюз.
И до през днешния ден се намира един затвор в западната част на острова, който преди е функционирал редом с концлагера. Понтонен мост е връзката със сушата, по него може да премине кола. За да се премине през моста е нужно разрешението на управата на пандиза, което се намира на брега на Белене. Забранено е визитата на острова Белене от туристи.
Източник: Уикипедия