БДЖ-Пътнически превози отново е в цайтнот. Ситуацията в момента с

...
БДЖ-Пътнически превози отново е в цайтнот. Ситуацията в момента с
Коментари Харесай

БДЖ – докога все така ще я караме

БДЖ-Пътнически транспорти още веднъж е в цайтнот. Ситуацията сега с нищо не се разграничава от тази, в която компанията попада от време на време последните години – запорирани сметки поради просрочия по заемите (в случая по облигационен заем) и неспособност на сдружението единствено да посрещне отговорностите си. Става въпрос за едни 103 млн. лв., които от дълго време трябваше да са погасени. Миналата седмица министерство на финансите отсрочи решението му с 10 дни (разбирай отпущането на следващия заем за Холдинг БДЖ) и даде обещание да потърси " отстъпки " от облигационерите. 10-те дни пролонгация изтичат в края на тази седмица и досега няма сигнал за удобен излаз от обстановката.

Всъщност спорадичните заеми за БДЖ Холдинг за да се покрият просрочени заеми на сдружението за пътнически транспорти са единствено един от " механизмите " за наливане на бюджетни пари в фирмите от групата на БДЖ. Всяка година в закона за държавния бюджет се отпускат дотации и финансови прехвърляния за БДЖ-Пътнически транспорти, НКЖИ и БДЖ-Холдинг, които доближават последните години половин милиард лв. или към 0,5% от Брутният вътрешен продукт и над 2% от всички държавни разноски.

Данните за отпуснатите дотации за настояща активност и финансови прехвърляния са видни от годишните отчети по доклада за осъществяването на държавния бюджет. Докладът за 2017 година към момента не е оповестен, тъй че за предходната година към момента няма изясненост дали отпуснатите в последна сметка суми на ж.п. фирмите са същите като заложените в признатия бюджет. Предвид това, че предходната лято по неотложност беше гласувана държавна помощ на Холдинг БДЖ от 62 млн. лева (де факто финансов трансфер), с която да се погасят отговорности по заеми и към Национална агенция за приходите, то най-вероятно сумата за трите сдружения ще е набъбнала над 500 млн. лева за годината.

Динамиката на разноските от държавния бюджет за сдруженията от групата на БДЖ демонстрира, че бремето им върху бюджета и надлежно данъкоплатците като цяло нараства през годините в безспорна стойност. Сумата, изчислена от нас за 2017 година, е към този момент близо 2 пъти по-голяма от тази, отпусната през 2007 година Спрямо Брутният вътрешен продукт, обаче, поради това, че съвкупното произвеждане пораства, тези разноски остават постоянни на към 0,5% от Брутният вътрешен продукт. Като част от разноските по държавния бюджет пък общият трансфер от бюджета за сдруженията варира в тесни граници сред 2 и 2,5% през годините.

Все отново, последната 2017 година прави усещане с релативно високите суми и в безусловно, и в релативно изражение, най-много поради изключителната помощ от 62 млн. лева за холдинга от лятото. 2018 година също се обрисува " гореща " за държавното подкрепяне на фирмите от групата. Освен нарастването и на финансовия трансфер, и на дотацията за НКЖИ с по 10 млн. лв. тази година по отношение на 2017 година (съответно на 115 млн. лв. и 145 млн. лева), през февруари към този момент бе провиснал незабавен заем за 31 млн. лв. с цел да се заплати на кредиторите по облигационен заем за холдинга. Макар и тази сума да бе отпусната като заем, тя още веднъж потъва в бездънната каца на ж.п. бранша и не е ясно по кое време и по какъв начин ще бъде върната (предвид непрекъснато надвисналите и изискуеми просрочия).

Тепърва ще се взема решение дали или по-скоро под каква форма да се дадат и едни спомагателни 103 млн. лв. – заем или финансов трансфер, защото вероятността да се реализира някакво опрощаване или други отстъпки от облигационерите в идващите 1-2 дни не наподобява огромна. Така, 2018 година може да сложи нов " връх " в отпуснатите от бюджета суми за фирмите от групата и за първи път да надвиши 600 млн. лв., от които:

1/ за БДЖ-Пътнически транспорти – 175 млн. лв. дотация за настояща активност и 35 млн. лв. финансов трансфер; настрана към 15-20 млн. лв. на година отиват за компенсиране на понижените карти и билети (т.нар. обществена функционалност на железницата). Общо единствено за пътническия транспорт 225-230 млн. лв..

2/ за НКЖИ – 145 млн. лв. дотация и 115 млн. лв. финансов трансфер, т.е. общо 260 млн. лв.

3/ 31 млн. лв. заем от бюджета за Холдинг БДЖ (вече отпуснат) и доста евентуален втори заем за 103 млн. лв., т.е. предстоящи все още 134 млн. лв. незабавни заеми

На фона на тези големи суми, данните за превозените пасажери демонстрират бързо понижение с всяка последваща година – както поради демографията и намаляващото население, по този начин и поради все по-малко конкурентната услуга на БДЖ по отношение на другите способи за превоз (бусове, маршрутки, персонални коли, споделено пътуване).

 калкулации на ИПИ на база отчетите за осъществяването на държавния бюджет, Национален статистически институт и МФПрочетете повече на: http://ime.bg/bg/articles/bdj-dokoga-vse-taka-shte-ya-karame/#ixzz5IUqH5BzA
© ИПИ

калкулации на ИПИ на база отчетите за осъществяването на държавния бюджет, Национален статистически институт и МФПрочетете повече на: http://ime.bg/bg/articles/bdj-dokoga-vse-taka-shte-ya-karame/#ixzz5IUqH5BzA

Графиката нагоре ясно демонстрира бързия спад на пасажерите, като от 2010 година насам понижението е с близо 10 милиона души, или към 1/3. Така, държавният трансфер за БДЖ-Пътнически транспорти на превозен пасажер непрекъснато пораства и от към 7 лв. през 2010-2011 година към този момент надвишава 10 лв.. БДЖ се трансформира в едно все по-скъпо наслаждение за част от популацията, което се заплаща от останалата част от популацията.

Перспектива това да се промени няма, в случай че се гледат финансовите резултати както на сдружението за пътнически транспорти, по този начин и на инфраструктурната компания НКЖИ. Освен че обичайно са на загуба, тази загуба се усилва през 2017 и за двете сдружения - от 4,6 млн. лв. чиста загуба през 2016 на 8,6 млн. лв. за БДЖ-Пътнически транспорти и от 28,3 млн. лв. на 50,7 млн. лв. за НКЖИ. В същото време, на фона на намаляващи пасажери и отвод от огромно преструктуриране на сдруженията, данъкоплатците ще продължат да заплащат сметката. А последната, както наподобява, ще става все по-солена.

Анализът е от Седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР