На всеки 2,4 милиона години Марс оказва неочаквано въздействие върху дълбините на нашия океан
Бавният галактически танц сред Земята и Марс оказва скрито влияние върху циклите в дълбокия океан.
Според нов разбор на дълбоководните геоложки записи гравитационното взаимоотношение сред двете планети води до циклични промени в дълбоководните океански течения, които се повтарят на всеки 2,4 милиона години. Това е изобретение, което ще помогне на учените да схващат и предвиждат климата на Земята могат по-добре в бъдеще.
" Бяхме сюрпризирани да открием тези 2,4-милионни цикли в нашите дълбоководни седиментни данни ", споделя геологът Адриана Дуткевич от Университета в Сидни. " Има единствено един метод да ги разбираем: те са свързани с циклите във взаимоотношението на Марс и Земята, които обикалят към Слънцето. "
През последните години учените започнаха да разпознават така наречен астрономически " огромен цикъл ". Това е модел с дълготрайност 2,4 милиона години, обвързван с подреждането на орбитите на Земята и Марс.
Преките доказателства за въпросното взаимоотношение в геоложките записи на Земята са нищожни, само че това, което сме разкрили, допуска, че пикът на този цикъл е обвързван с по-висока слънчева радиация на Земята, както и с по-топъл климат. Това няма общо с антропогенното изменение на климата, което Земята претърпява сега.
Знаем, че други планети могат да въздействат на пътя на Земята към Слънцето, като я придърпват към по-издължена форма в постоянни цикли, известни като цикли на Миланкович, които съответстват с появяването и намаляването на ледниковите интервали. Те обаче са доста по-чести (макар че също не са свързани с антропогенното изменение на климата), настъпват през десетки хиляди години и се основават най-вече от взаимоотношението с Юпитер и Сатурн - надалеч по-огромни планети от относително дребния Марс.
" Гравитационните полета на планетите в Слънчевата система си въздействат една на друга и това взаимоотношение, наречено резонанс, трансформира ексцентрицитета им – мярка, показваща какъв брой близки са техните орбити до кръговите ", изяснява геофизикът Дитмар Мюлер от Университета в Сидни.
Циклите на Миланкович са доказани през 1976 година, когато учените откриват, че те са записани в седиментите на океанското дъно.
Дуткевич и нейният екип търсят нещо по-различно. Те се пробват да открият дали теченията на дъното на океана се трансформират, когато климатът е по-топъл - дали стават по-енергични, или се забавят. Прекъсването на седиментите води до по-бързи вихри на морското дъно, до момента в който непрекъснатото струпване на седименти демонстрира по-спокойни условия.
Те основават своя разбор на 293 научни дълбоководни сондажа по света, в които откриват доказателства за 387 спирания на седимента през последните 70 милиона години. Докато наблюдават тези спирания във времето, те виждат любопитно скупчване - цикъл от 2,4 милиона години, който съответствува с астрономическите огромни цикли на Земята и Марс.
Освен това спиранията съответстват с известните интервали на по-топъл климат, в това число известния палеоцен-еоценски топлинен най-много, настъпил преди към 56 милиона години, когато температурата на Земята се е повишила с до 8 градуса по Целзий. Това събитие се изяснява с разнообразни аргументи, в това число срив в орбитата на Земята и преминаваща комета, тъй че евентуалната връзка с Марс би могла да бъде фактор, способствуващ за това.
Това е изненадващо изобретение, защото моделите (и данните от наблюденията) сочат, че циркулационната система, виновна за течението Гълфстрийм, може да спре да действа, защото световното стопляне топи морския лед. Затова учените са считали, че стоплянето на климата ще докара до доста по-слаба интензивност на дълбоките океански води.
От друга страна, огромните стихии стават доста по-чести при по-топъл климат, като провокират завихряния на седименти, които могат да се разпространят чак до най-големите дълбочини на океана. Това може да значи, че океаните са малко по-устойчиви на изменението на климата, в сравнение с си мислехме. (Хората обаче към момента не са, тъй че въпреки всичко би трябвало да се опитаме да създадем нещо по въпроса.)
" Нашите дълбоководни данни, обхващащи 65 милиона години, демонстрират, че по-топлите океани имат по-енергична дълбока циркулация ", споделя Дуткевич. " Това евентуално ще защищити океана от застой даже и атлантическата меридионална циркулация да се забави или спре изцяло. "
Изследването на екипа е оповестено в Nature Communications.
Източник: Science Alert
