Бащата на Пеевски за борба против корупцията у нас: Има ли злоупотреби с референдумите?
Бащата на депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски Славчо Кънчев Пеевски стои зад Асоциация за битка срещу корупцията у нас, която е основал още през 2000г. Това стана ясно, откакто изпратиха прессъобщение към медиите с позиция за смяната в изискванията за осъществяване на референдум.
Цялата позиция:
Новина-а-а!!!... Неоновите светлини на ерзац демокрацията у нас евентуално ще ни облъчват още по-силно. От конвейера на имитационните оферти за разширение на пълномощията на суверена в ръководството на страната изскочи нов артикул – понижение на нужния най-малко гласоподаватели за иницииране на народен референдум – от половин милион на 400 000. Както и процесуално облекчение на условията за осъществяване на допитването.
Какъв необикновен парадокс! Но е реалност!... Ние, българският суверен, в първата четвъртина на 21-и век, се намираме там – във връзка с гражданските ни права – където са били французите през далечната 1879 година Тогава през месец юли, когато в Народното събрание била обсъждана Декларацията на правата, която била замислена да предхожда приемането на нова конституция на Франция, бил заложен напълно нериторичният въпрос: „ Защо да водим хората на върха на планината и да им демонстрираме целия обсег на техните права, когато ще сме принудени да ги свалим оттова, да определим граница и да ги върнем в действителния свят, където ще срещат трудности на всяка крачка? “
Точно тази е обстановката понастоящем с правата на българските жители. Още член 1, алинея 2 на настоящата конституция „ завежда хората на върха на планината “, като постановява, че „ цялата държавна власт произтича от народа и се реализира от него директно... “. Но след това главният закон незабавно ги смъква от върха, с цел да не би да се опиянят от безкрайния шир на своите права като суверен и като малчугани в детската градина – че какво друго са?! – да създадат куп пакости. Затова и тази същата втора алинея на член първи на българската конституция дефинира съществуването на граница в правата за ръководство на суверена, като вкарва „ органи за ръководство “.
Новият вид от 5 март 2014 година на Закона за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление (ЗПУГ), посредством своя член 9, алинея 2, в детайли и изчерпателно нормира обезвластяването на суверена като индивид, а точно:
Ал. 2. Чрез народен референдум не могат да се вземат решение въпроси:
1. от компетентността на Великото Народно събрание;
2. по член 84, т. 4, 6, 7, 8, 10, 12, 16 и 17, член 91, 91а, член 103, алинея 2, член 130, алинея 3, член 132а и член 147, алинея 1 от Конституцията;
3. за размера на налозите, таксите и трудовите и осигурителните заплащания и вноски;
4. на държавния бюджет;
5. на разпоредбите на вътрешната организация и активност на Народното събрание.
Ограниченията, които следват от член 9, алинея 2, т. 1, обгръщат изброеното в член 158 на в този момент настоящата конституция, а точно:
Чл. 158. Великото Народно заседание:
1. приема нова Конституция;
2. взема решение въпроси за изменение на територията на Република България и ратифицира интернационалните контракти, предвиждащи такива изменения;
3. взема решение въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление;
4. взема решение въпросите за изменение и допълнение на глава девета от Конституцията.
От друга страна, изброените в член 9, алинея 2, т. 2 на ЗПУГ пълномощия по член 84, т. 4, 6, 7, 8, 10, 12, 16 и 17, член 91, 91а от Конституцията са от компетентността на Народното събрание – насрочване на избори за президент на републиката, избиране и освобождение на министър-председателя и на Министерския съвет и лични структурни промени в държавното управление, избиране и освобождение на ръководителите на Българска народна банка и на други институции, избрани със закон, решение на въпросите за оповестяване на война и подписване на мир, оповестяване на военно или друго изключително състояние върху цялата територия на страната или върху част от нея, чуване и приемане на годишните отчети на Върховен касационен съд, на Върховен административен съд и на основния прокурор за използването на закона и за активността на съдилищата, прокуратурата и проверяващите органи, които напълно или отчасти се избират от Народното събрание, когато това е планувано в закон, избор на членове на Сметната палата и на омбудсман.
Стигна ли суверенът до границата на рестриктивните мерки в своите права? Съвсем не!... Остава ограничаването в пълномощията му във връзка с наредбата по член 103, алинея 2 от Конституцията, която урежда повдигането на обвиняване пред Конституционния съд против президента и вицепрезидента за държавна измяна и нарушаване на Конституцията. Също не му се дават пълномощия да работи посредством референдум по член 130, алинея 3, член 132а и член 147, алинея 1, чрез които се урежда избирането на членове на Висш съдебен съвет, на Инспектората към Военновъздушни сили и на Конституционния съд.
Обезвластяването е осъществено умело и систематично, като на суверена му е оставена опцията да взе участие в бутафорията – на негови разходи – наричана избори, алфата и омегата на представителната народна власт. Че на места по света работи хибридната народна власт – е, тази тематика е табу за разискване в българския парламент.
Кое е главното преимущество на хибридната народна власт пред представителната й форма? Като състояща се от два съставния елемент – директната и представителната народна власт, хибридната народна власт дава опция за цялостно потребление на механизма на делиберативното решение на проблемите – т.е. на консултативен метод, с присъединяване на самия суверен, от една страна, а, въпреки това, сложна форма на надзор върху лицата, на които суверенът е делегирал властови запас.
Въвеждането на хибридната народна власт – т.е. на съчетаването на директната и представителната народна власт, като бъде употребен и най-хубавия задграничен опит, може да бъде осъществено по законодателен път в границите на в този момент настоящата конституция, във връзка с всички ограничавания, изброени в член 9, алинея 2, 3, 4 и 5 на ЗПУГ.
Колкото се отнася до главния проблем за повишение на относителната тежест на суверена в действителното държавно ръководство, т.е. до обезпечаване на директното му присъединяване в промени на Конституцията, без да са годни рестриктивните мерки, дадени в член 158 на в този момент настоящата Конституция, това е допустимо по законодателен път само след привикване на Велико Народно заседание, което да има за задача да внесе смяна в в този момент настоящия главен закон, като отстрани напълно неговата глава девета, а вместо сегашните му членове бъдат признати нови, според които промени в Конституцията се правят единствено след утвърждение на референдум, като негови основатели могат да бъдат избран брой народни представители или избран брой жители с изборни права, показани посредством предприемчив комитет. Необходимият най-малко от подписи на жители с изборни права за привикване на референдум е оправдано да бъде съгласуван с задграничната процедура, в това число Швейцария.
В алпийската страна, при население с бройка даже малко по-голяма от това у нас, през септември 1977 година било нараснало условието за минимално нужния брой жители, които могат да предложат национални начинания, защото заради естественият приръст на популацията общият брой на гласоподавателите се бил нараснал, а въпреки това, през 1971 година били предоставени политически права на дамите, в резултат на което той бил избран на 100 000 за цялостна или частична смяна на конституцията и 50 000 за приемането на нов или смяна на настоящ федерален закон.
Въпреки че беше понижен настоящият най-малко от 500 000 гласоподавателя за иницииране на референдум на 400 000, то той отново е 4 пъти по-висок от този в Швейцария, като също така остават годни всички изброени ограничавания в тематиката за всенародно допитване във връзка с редица членове на понастоящем настоящия в България главен закон.
Най-важната разлика обаче в действителност е събитието, че у нас смяна в конституцията се прави или от нормално Народно заседание или – за избрани текстове от главния закон – единствено от Велико Народно заседание, т.е. без директното присъединяване на българските жители. Докато Федералното заседание на Швейцария може единствено да предложи за смяна на конституцията контрапроект по същия въпрос, по който има национална самодейност за референдум, и затова няма право независимо да внася промени в главния закон.
Изискването за провеждането на наложителни референдуми за проверка на федералната конституция било въведено за първи път във федералната конституция на Швейцария от 1948 година Това можело да става по самодейност на Федералното заседание или по искане (народна инициатива) на минимум 50 хиляди жители с изборни права.
Ето разликата сред слънчевата светлина на националния суверенитет и неоновото излъчване на ерзац народна власт – нейното ограничаване само в представителната й форма. Което в първата четвъртина на нашия век е към този момент като странствуване с талига до Луната и назад.
Славчо Кънчев Пеевски, ръководител на Асоциацията за битка срещу корупцията в България
Цялата позиция:
Новина-а-а!!!... Неоновите светлини на ерзац демокрацията у нас евентуално ще ни облъчват още по-силно. От конвейера на имитационните оферти за разширение на пълномощията на суверена в ръководството на страната изскочи нов артикул – понижение на нужния най-малко гласоподаватели за иницииране на народен референдум – от половин милион на 400 000. Както и процесуално облекчение на условията за осъществяване на допитването.
Какъв необикновен парадокс! Но е реалност!... Ние, българският суверен, в първата четвъртина на 21-и век, се намираме там – във връзка с гражданските ни права – където са били французите през далечната 1879 година Тогава през месец юли, когато в Народното събрание била обсъждана Декларацията на правата, която била замислена да предхожда приемането на нова конституция на Франция, бил заложен напълно нериторичният въпрос: „ Защо да водим хората на върха на планината и да им демонстрираме целия обсег на техните права, когато ще сме принудени да ги свалим оттова, да определим граница и да ги върнем в действителния свят, където ще срещат трудности на всяка крачка? “
Точно тази е обстановката понастоящем с правата на българските жители. Още член 1, алинея 2 на настоящата конституция „ завежда хората на върха на планината “, като постановява, че „ цялата държавна власт произтича от народа и се реализира от него директно... “. Но след това главният закон незабавно ги смъква от върха, с цел да не би да се опиянят от безкрайния шир на своите права като суверен и като малчугани в детската градина – че какво друго са?! – да създадат куп пакости. Затова и тази същата втора алинея на член първи на българската конституция дефинира съществуването на граница в правата за ръководство на суверена, като вкарва „ органи за ръководство “.
Новият вид от 5 март 2014 година на Закона за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление (ЗПУГ), посредством своя член 9, алинея 2, в детайли и изчерпателно нормира обезвластяването на суверена като индивид, а точно:
Ал. 2. Чрез народен референдум не могат да се вземат решение въпроси:
1. от компетентността на Великото Народно събрание;
2. по член 84, т. 4, 6, 7, 8, 10, 12, 16 и 17, член 91, 91а, член 103, алинея 2, член 130, алинея 3, член 132а и член 147, алинея 1 от Конституцията;
3. за размера на налозите, таксите и трудовите и осигурителните заплащания и вноски;
4. на държавния бюджет;
5. на разпоредбите на вътрешната организация и активност на Народното събрание.
Ограниченията, които следват от член 9, алинея 2, т. 1, обгръщат изброеното в член 158 на в този момент настоящата конституция, а точно:
Чл. 158. Великото Народно заседание:
1. приема нова Конституция;
2. взема решение въпроси за изменение на територията на Република България и ратифицира интернационалните контракти, предвиждащи такива изменения;
3. взема решение въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление;
4. взема решение въпросите за изменение и допълнение на глава девета от Конституцията.
От друга страна, изброените в член 9, алинея 2, т. 2 на ЗПУГ пълномощия по член 84, т. 4, 6, 7, 8, 10, 12, 16 и 17, член 91, 91а от Конституцията са от компетентността на Народното събрание – насрочване на избори за президент на републиката, избиране и освобождение на министър-председателя и на Министерския съвет и лични структурни промени в държавното управление, избиране и освобождение на ръководителите на Българска народна банка и на други институции, избрани със закон, решение на въпросите за оповестяване на война и подписване на мир, оповестяване на военно или друго изключително състояние върху цялата територия на страната или върху част от нея, чуване и приемане на годишните отчети на Върховен касационен съд, на Върховен административен съд и на основния прокурор за използването на закона и за активността на съдилищата, прокуратурата и проверяващите органи, които напълно или отчасти се избират от Народното събрание, когато това е планувано в закон, избор на членове на Сметната палата и на омбудсман.
Стигна ли суверенът до границата на рестриктивните мерки в своите права? Съвсем не!... Остава ограничаването в пълномощията му във връзка с наредбата по член 103, алинея 2 от Конституцията, която урежда повдигането на обвиняване пред Конституционния съд против президента и вицепрезидента за държавна измяна и нарушаване на Конституцията. Също не му се дават пълномощия да работи посредством референдум по член 130, алинея 3, член 132а и член 147, алинея 1, чрез които се урежда избирането на членове на Висш съдебен съвет, на Инспектората към Военновъздушни сили и на Конституционния съд.
Обезвластяването е осъществено умело и систематично, като на суверена му е оставена опцията да взе участие в бутафорията – на негови разходи – наричана избори, алфата и омегата на представителната народна власт. Че на места по света работи хибридната народна власт – е, тази тематика е табу за разискване в българския парламент.
Кое е главното преимущество на хибридната народна власт пред представителната й форма? Като състояща се от два съставния елемент – директната и представителната народна власт, хибридната народна власт дава опция за цялостно потребление на механизма на делиберативното решение на проблемите – т.е. на консултативен метод, с присъединяване на самия суверен, от една страна, а, въпреки това, сложна форма на надзор върху лицата, на които суверенът е делегирал властови запас.
Въвеждането на хибридната народна власт – т.е. на съчетаването на директната и представителната народна власт, като бъде употребен и най-хубавия задграничен опит, може да бъде осъществено по законодателен път в границите на в този момент настоящата конституция, във връзка с всички ограничавания, изброени в член 9, алинея 2, 3, 4 и 5 на ЗПУГ.
Колкото се отнася до главния проблем за повишение на относителната тежест на суверена в действителното държавно ръководство, т.е. до обезпечаване на директното му присъединяване в промени на Конституцията, без да са годни рестриктивните мерки, дадени в член 158 на в този момент настоящата Конституция, това е допустимо по законодателен път само след привикване на Велико Народно заседание, което да има за задача да внесе смяна в в този момент настоящия главен закон, като отстрани напълно неговата глава девета, а вместо сегашните му членове бъдат признати нови, според които промени в Конституцията се правят единствено след утвърждение на референдум, като негови основатели могат да бъдат избран брой народни представители или избран брой жители с изборни права, показани посредством предприемчив комитет. Необходимият най-малко от подписи на жители с изборни права за привикване на референдум е оправдано да бъде съгласуван с задграничната процедура, в това число Швейцария.
В алпийската страна, при население с бройка даже малко по-голяма от това у нас, през септември 1977 година било нараснало условието за минимално нужния брой жители, които могат да предложат национални начинания, защото заради естественият приръст на популацията общият брой на гласоподавателите се бил нараснал, а въпреки това, през 1971 година били предоставени политически права на дамите, в резултат на което той бил избран на 100 000 за цялостна или частична смяна на конституцията и 50 000 за приемането на нов или смяна на настоящ федерален закон.
Въпреки че беше понижен настоящият най-малко от 500 000 гласоподавателя за иницииране на референдум на 400 000, то той отново е 4 пъти по-висок от този в Швейцария, като също така остават годни всички изброени ограничавания в тематиката за всенародно допитване във връзка с редица членове на понастоящем настоящия в България главен закон.
Най-важната разлика обаче в действителност е събитието, че у нас смяна в конституцията се прави или от нормално Народно заседание или – за избрани текстове от главния закон – единствено от Велико Народно заседание, т.е. без директното присъединяване на българските жители. Докато Федералното заседание на Швейцария може единствено да предложи за смяна на конституцията контрапроект по същия въпрос, по който има национална самодейност за референдум, и затова няма право независимо да внася промени в главния закон.
Изискването за провеждането на наложителни референдуми за проверка на федералната конституция било въведено за първи път във федералната конституция на Швейцария от 1948 година Това можело да става по самодейност на Федералното заседание или по искане (народна инициатива) на минимум 50 хиляди жители с изборни права.
Ето разликата сред слънчевата светлина на националния суверенитет и неоновото излъчване на ерзац народна власт – нейното ограничаване само в представителната й форма. Което в първата четвъртина на нашия век е към този момент като странствуване с талига до Луната и назад.
Славчо Кънчев Пеевски, ръководител на Асоциацията за битка срещу корупцията в България
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ