Башар Рахал не може да преживее загубата на любимия си

Башар Рахал не може да преживее загубата на обичания си сътрудник и учител Стефан Данаилов. Артистът разгласява трогателен текст, в който описа по кое време е видял за първи път Ламбо, какъв брой поддръжка е получил в негово лице през годините и за последната му роля в киното - във кино лентата " Завръщане ". Lupa.bg разгласява изповедта на Башар без редакторска интервенция:

" За първи път го видях на ул. Феликс Каниц. Бях 10-ти клас. Беше седнал пред едно гаражно кафене с Мария и внучетата, децата на Росен. Беше ухилен, говореше цялостен с въодушевление. Помислих си дали в миналото ще мога да приказвам с този прелестен човек. Даже още не бях сигурен, че ще желая да се занимавам с тази специалност. Дойде НАТФИЗ, предходната година Карла беше кандидатствала, и не я бяха приели. Стефан реши, че сме от Куба. Когато пристигна моят танцов изпит, бях подготвил танц на музиката на Джо Кокър.

Стефан се качи на сцената, събу се необут и стартира да танцува с мен. Знаех, че ме харесва. Имаше толкоз положителни очи. Лишени от надменност. Нямаше онази пренебрежителност, която можеш да видиш в очите на всички арт корифеи. Имаше обич. Не его. Обичаше всички и им споделяше истината. Прие ни в НАТФИЗ макар говорните ми недостатъци ", това са първите мемоари на Рахал за Ламбо.

Башар Рахал не сдържаше сълзите си по време на поклонението на Ламбо. Студентът на Мастера бе застанал като почетен часовой пред ковчега на Данаилов.  

Ето и останалата част от описа на Башар за починалия му учител:

" Толкова заслужен беше с нас и ни учеше по какъв начин да сме смели, почтени (верни..казано на актьорски език). Всеки ден ни разсмиваше и с изключение на въодушевление, ни градеше самочувствие. Когато влизаше усещахме се сигурни. Той е там и ще ни отбрани. Правеше го, тъй като ни обичаше. После, когато татко ми умря, а те имаха доста общо, с изключение на обстоятелството че ги делеше тъкмо един месец като години, Стефан беше 42 роден 9 декември, татко ми 43 г 9 януари, той пропътува 250 км с цел да може да ми каже. Не искаше различен да бъде индивида с тази неприятна вест. Аз бях на 20. Дойде на погребението на татко ми макар, че го беше виждал един или два пъти. Целуна ръка на майка ми. Прегърна ме и ми сподели.. " не сте сами, моето момче ".

И по този начин беше, до през вчерашния ден не бях самичък с него. Сега към този момент съм самичък. Чух се с него малко преди да влезе в болничното заведение. Трябваше да преозвучи имитация, за кино лентата " Завръщане ". Не я бяхме записали. Беше негова концепция. Той играеше дядо ми, който се появява в моя спомен. И сподели... " Шест месеца не си ми идвал на гроба ". Така и не я записахме. Дърпах се вътрешно. Беше ме доста боязън. Ужасно доста ме боли без него. Помня, че го бях поканил за кино лентата " Привличане ". Той първо се съгласи..После отхвърли. Каза ми " Не ми се сърди моето момче, само че не желая такава роля, желая обръщение. ". Дойде " Завръщане "..И той направи това свое финално обръщение. След фотосите в Пловдив, ме прегърна и ми сподели " Моето момче малко несериозно постъпих, не си бях научил репликите. " Прегърнах го и му споделих " Беше прелестен Мастър. " След това се чухме няколко пъти и Това беше. Сега ми е празно. Колко доста желая всичко да се промени и най-малко малко хората да вземат от неговата добрина ".