Иво Сиромахов: ВСС и Мавродиев като тест за новата власт
Трябва да се следи доста деликатно какво ще се случи към Висшия правосъден съвет (ВСС) и по този начин наречения сюжет „ Стоян Мавродиев “.
Това съобщи пред БНР Иво Сиромахов – някогашен сценарист на „ Шоуто на Слави “, журналист и публицист.
Изборът на Висш съдебен съвет като политически тест
Според него идният избор на Висш съдебен съвет на 17 октомври е основен миг, който ще покаже дали има действителна воля за смяна или става дума единствено за политически имидж.
На тази дата ще стане ясно какви фрагменти ще бъдат препоръчани и определени, което ще даде отговор дали приказваме за промяна или за „ прахуляк в очите “.
Случаят „ Стоян Мавродиев “ и вероятните разкрития
Сиромахов обръща внимание и на така наречен сюжет към Стоян Мавродиев, който съгласно него може да се трансформира в сериозен тест за новата власт.
„ Внимателно би трябвало да следим какво ще се случи с него. От тук може да има 2 вероятни развития – нищо да не стане или този човек да се разприказва, от което може да излязат доста забавни неща за това по какъв начин е била разграбвана страната през Банката за развиване и по какъв начин са отпускани заеми – на кого и против какво “.
По думите му точно това би посочило дали ще има действителна проверяваща воля.
„ Той знае доста неща. Той е вътре в съвсем всички схеми, които са минавали през тази банка. Би могъл да каже доста забавни неща, въпросът е има ли кой да го чуе и желае ли някой да го чуе “.
Политическият избор и ролята на властта
Публицистът разяснява и ролята на президента Румен Радев, като акцентира, че ръководството може да поеме в две противоположни направления – действителни сложни промени или популистки дейности.
„ Радев евентуално знае какво би трябвало да прави, в случай че не знае – тежко ни “.
Той прибавя:
„ Пред политика, застанал за първи път на власт, има 2 пътя. Единият е да вършиш вярното с ясното схващане, че ще загубиш част от гласоподавателите си. Другият вид е да продължиш популистката линия и да загробиш страната посредством разпределяне на служби, пари, посредством генериране на недостиг. Много зависи оттук насетне Радев по кой път ще поведе партията и ръководството на страната. Ако тръгне да се харесва на гласоподавателите си и на клакьорите, ще получим същото, каквото получавахме през последните 17 години “.
Критика към политическата процедура
Сиромахов е безапелационен, че в случай че се сменят „ едни крадци с други “, резултатът ще е предвидим.
„ Ако сменят едни крадци с други крадци – дните им са преброени “.
Той твърди, че бюджетните проблеми са натрупвани с години:
„ Касичката е изтръскана. Държавата не е източена от април до в този момент, тя е източвана през последните 17 години. Лошото е, че този недостиг е бил крит от хората от всяко държавно управление през тези години. Лошото завещание е реалност. Злото е сторено. Крадено е безобразно в продължение на доста години “.
Според него ключът е в действителна проверка и гласност.
„ Важно е да се направи проверка. Трябва да се каже обществено на хората кои са крадците и какви са схемите “.
Граждани, митинги и социална сила
Той разяснява и ролята на митингите в обществото.
„ Продължаваме да гледаме на властта като опция за кяр. Ние не виждаме във властта опция за решение на проблемите на хората. Ако този модел в главите си не го пречупим, няма да можем да чакаме нищо положително “.
И прибавя:
„ Според него там, където има митинги, значи, че обществото е крепко, че има будни жители и гражданска сила “.
Властта отвън Народното събрание
Сиромахов твърди, че действителната власт не е единствено в институциите:
„ Реалната власт в България не е в Народното събрание и държавното управление, а е в общинските центрове “.
И разяснява:
„ Не знам кой раздава порциите, само че консуматорите са си на място – кметовете са си там, общинските препоръки са си там. Не мога да кажа, че се е сменила властта дотогава, до момента в който в по-големите и по-малките общини ръководят 90% хора на ГЕРБ и ДПС-НН “.
Политически зависимости и партии
Той разяснява и въздействието на политически сили като Движение за права и свободи и ГЕРБ:
„ Пеевски забавно обръща палачинката “.
И добавя:
„ Онези механизми, които му бяха подчинени, допускам, че не престават да са му подчинени. Имам поради неговите лостове в службите, в прокуратурата, посредством които той би могъл да въздейства по избран метод върху процесите “.
По думите му политическите обединения постоянно работят като корпорации:
„ Движение за права и свободи и ГЕРБ са вид корпорации. Вероятно има някакви корпоративни дрязги “.
Оценка за партиите и политическата просвета
За партията на Слави Трифонов той е песимистичен:
„ Не знам дали тази партия съществува към момента “.
И прибавя:
„ Някак си се самоизчегъртаха “.
Според него гласоподавателите в последна сметка санкционират политиците:
„ Българският гласоподавател доста тъкмо преценя, въпреки и със забавяне, кои са лъжците в политиката и ги санкционира. Лъжците не могат да виреят дълго време “.
„ Аматьорската “ политика в България
Сиромахов прави остра оценка за политическата среда:
„ Българската политика може да се опише в няколко фрази, които ще са много тъжни. Тя продължава да е аматьорска работа “.
И акцентира, че политиката би трябвало да се учи:
„ Само у нас в България ние считаме, че можем да хванем всеки човек от улицата и да му кажем „ Сядай и пиши закони “ “.
Образование, просвета и „ лесното мислене “
Той подлага на критика наклонността всичко да бъде „ елементарно и занимателно “.
„ Новият полъх е, че всичко би трябвало да е занимателно, радостно, не би трябвало да има старания. Това е надълбоко неправилно, тъй като всички достижения в човешкия живот се дължат на старания “.
Според него просветителната система има съществени проблеми:
„ От просветителната система излизат от ден на ден необразовани хора “.
Религията в учебно заведение
По тематиката за религията в учебните заведения той е сдържан:
Още вести четете в: България, Коментари За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News„ Няма неприятно да се учи в учебно заведение. Големият въпрос е по какъв начин ще се учи, кой ще преподава, по какъв начин ще бъдат готови тези хора и дали те в действителност ще могат да се оправят със задачата “.




