След години, в които проектът АЕЦ Белене“ изглеждаше окончателно изоставен,

След години, в които планът АЕЦ „ Белене “ изглеждаше дефинитивно зарязан, тематиката още веднъж се върна в публичния дневен ред. Повод станаха думите на премиера Румен Радев, че се разисква опция за украинско присъединяване в построяването на централата. Възможен ли е сходен план, от кое място може да пристигна финансирането, каква може да бъде ролята на Франция, належащо ли е единодушието на Русия, какво е положението на към този момент закупеното съоръжение и до каква степен стигна подготовката за седми и осми блок на АЕЦ „ Козлодуй “? По тези въпроси пред ФАКТИ приказва енергийният специалист Богомил Манчев.

- Г-н Манчев, още веднъж изненадващо беше повдигната тематиката за построяването на АЕЦ „ Белене “. Премиерът Румен Радев заприказва за допустимо украинско присъединяване. Доколко реалистична е сходна концепция?
- Напълно реалистична е, даже бих споделил, че е стопроцентово допустима, изключително когато става дума за план сред две страни. Украйна ще има голяма потребност от електрическа енергия най-малко през идващите 20 години поради огромното разрушение на енергийната ѝ система. Възстановяването няма по какъв начин да стане за ден или за година. България може да осъществя АЕЦ „ Белене “ с украинско присъединяване, в случай че Украйна притегли нужното финансиране и двете страни станат съсобственици на централата, която ще бъде построена на площадката в Белене. Това е изцяло вероятен модел.
Украйна към този момент получава обилни средства от Европейския съюз за възобновяване на страната си. Освен това има още една значима опция за финансиране. Европейският съюз призна нуклеарната енергетика за зелена технология и отстрани рестриктивните мерки европейски фондове да вземат участие във финансирането на сходни планове. Само фондът за създаване на нови нуклеарни мощности разполага с към 205 милиарда евро, а настрана има още 35–36 милиарда евро за удължение живота на към този момент съществуващи реактори – по този начин, както България направи с пети и шести блок на АЕЦ „ Козлодуй “.
Най-разумният метод е първо да се удължи употребата на работещите реактори, а редом с това да стартира построяването на нови мощности. Разбира се, строителството на нова атомна централа изисква съществени вложения, време и голям учредителен запас.

- Един от най-често поставяните въпроси е обвързван с съветското съоръжение за АЕЦ „ Белене “. Как сходен план може да бъде осъществен при сегашната геополитическа обстановка?
- Време е да спрем с мантрата, че без Русия нищо не може да се направи. Това просто не е правилно. България към този момент е закупила оборудването. Съществуват по този начин наречените мостри на метала, които подлежат на проучване. След като бъдат оценени, отговорността за тях ще бъде на притежателя на бъдещата централа, т.е. на България или на плановата компания, в случай че бъде основана.
Цялото останало съоръжение отвън реакторната част може да бъде доставено от западни производители. Например Франция посредством своите компании може да обезпечи турбините и цялата неядрена част на централата. Що се отнася до нуклеарния остров, разполагаме с нужния метал и след нужните инспекции ще бъде доказано, че неговите качества дават отговор на всички условия.
Тази стомана е проектирана по този начин, че да устоя до 120 години във връзка с по този начин наречената студена чупливост. По план АЕЦ „ Белене “ би трябвало да работи 60 години, като сред 50-ата и 55-ата година след началото на употребата материалът още веднъж може да бъде проучен и, в случай че резултатите са позитивни, експлоатационният период да бъде продължен с още 20 или 30 години. Това е планувано още в първичния план на централата.

- Изтъква се мотив, че без подписа на съветския основен архитект планът не може да бъде осъществен. Така ли е в реалност?
- Не, това не дава отговор на истината. Искам да обясня какво в действителност значи подписът на основния архитект. Ако аз като притежател използвам нуклеарния остров тъкмо по разпоредбите, които той е предписал, и все пак възникне щета, тогава неговият автограф има значение, тъй като той носи отговорност за плановото решение и би следвало да понесе съответните последици.
Когато този автограф липсва, отговорността остава напълно върху притежателя на централата или върху плановата компания, в тази ситуация България. Но в случай, че металът бъде проучен и бъде потвърдена неговата валидност, сходен проблем на практика не съществува. Именно по тази причина считам, че е време да престанем да повтаряме тази мантра, че без съветския архитект планът не може да бъде осъществен.

- Каква друга алтернатива имаме тогава?
- Опцията е Франция. Франция към този момент подписа контракт за доставка на нуклеарно гориво за шести блок на АЕЦ „ Козлодуй “. Това е същият вид гориво, което би трябвало да се употребява и в АЕЦ „ Белене “. След като Франция може да доставя това гориво, тя може да достави и всички системи, които ръководят неутронния поток в първи силует и работата на реактора. Франция може да обезпечи цялото неядрено съоръжение за АЕЦ „ Белене “.
Тоест, ние нямаме софтуерен проблем. Големият въпрос е дали Франция ще се съгласи да взе участие и при какви финансови условия. Това към този момент е въпрос на договаряния.

- Какви административни и регулаторни процедури ще бъдат нужни, в случай че планът бъде обновен?
- След като, примерно, Франция каже дали е съгласна и при какви условия, би трябвало да се направи нова ренотификация на плана. Често се твърди, че оценката за влияние върху околната среда към този момент не е годна. Това също не е напълно правилно. Тъй като технологията, мощността на реактора и употребяваното гориво не се трансформират, въздействието върху околната среда също не се променя. Това просто би трябвало още веднъж да бъде потвърдено и оценката може да бъде доказана.
Що се отнася до строителното позволение – такова фактически би трябвало да бъде издадено отначало, тъй като остарялото към този момент е изтекло според Закона за устройство на територията. Иначе ние имаме план и той е изцяло подготвен. Документацията се намира в Агенцията за нуклеарно контролиране и е готова с три проверки още от 2012 година, когато страната реши да приключи плана.
При вероятно обновяване се изготвя по този начин нареченият проект за несъответствия по Закона за устройство на територията. Този отчет се показва в Агенцията за нуклеарно контролиране и се ревизира дали в това време са настъпили промени във функционалностите за сигурност в резултат на новите условия или на интернационалния опит.
Ако има фундаментални промени, планът би трябвало да бъде модифициран. Но такива катастрофични промени няма. Разбира се, ще има обособени корекции, само че главният план остава изцяло използван.

- До каква степен площадката в Белене е готова за бъдещо строителство?
- Подготовката е доста сериозна. Изградени са по този начин наречените баластрови възглавници за първи и втори блок. Самата площадка в началото е проектирана за четири реактора. Ако в миналото се стигне до построяването на трети и четвърти блок, тогава ще би трябвало да бъдат построени нови баластрови възглавници. Това обаче е вероятност след 25–30 години.

- Имало ли е към този момент диалози с Франция за бъдещето на площадката в Белене?
- Да. По време на служебния кабинет, когато министър на енергетиката беше Росен Христов, а негов заместител – Еленко Божков, се организираха диалози с Франция.
Тогава беше обсъждано Франция да извърши предпроектно изследване за площадката в Белене с потребление на оборудването, което България към този момент е закупила. Разглеждаше се и опцията площадката да бъде употребена за построяването на напълно френски нуклеарни реактори. Именно това беше предметът на предпроектното изследване. Тогава не беше подписан контракт, тъй като той трябваше да бъде подписан сред френската компания и НЕК, защото НЕК е притежател на площадката. На НЕК обаче не му беше позволено да подпише подобен контракт. Впоследствие този контракт остана някъде в някое чекмедже.
По-късно, когато министър на енергетиката беше Румен Радев, сред българския и френския министър на енергетиката беше подписан протокол, че България и Франция ще развиват нуклеарна енергетика на територията на България. Но хората, които се противопоставяха на плана „ Белене “, направиха по този начин, че в текста да отпадне експлицитното споменаване на площадката в Белене.

- Все по-често се приказва и за дребните модулни реактори. Как виждате тяхното място в бъдещето на нуклеарната енергетика?
- Малките модулни реактори несъмнено са забавна технология и Франция също работи в тази посока. Но съгласно мен те са по-подходящи за огромни енергоемки предприятия, които желаят сами да създават електрическа енергия за личните си потребности.
Към момента тези реактори към момента са относително скъпи като инвестиция. Необходимо е време технологията да бъде доразвита, с цел да стане по-достъпна и по-лесно да минава през всички регулаторни процедури. Освен това би трябвало да бъдат решени редица въпроси, свързани със сигурността, изключително във връзка с киберсигурността, която през днешния ден е извънредно значима. Все още няма задоволително ясна регулация и човечеството занапред ще намира решения по тези въпроси.

- Ако се стигне до съдействие сред България и Украйна за АЕЦ „ Белене “, какви разновидности за финансиране виждате?
- Възможни са разнообразни модели. Вариант е България и Украйна да вземат участие взаимно във финансирането и след това да бъдат съсобственици на централата. Вариант е, в случай че Украйна няма опция да влага поради войната, България да построи двата нуклеарни блока, а Украйна да подпише дълготраен контракт за изкупуване на създадената електрическа енергия. Например за интервал от 20 години на авансово контрактувана цена.
Ако приемем сегашните пазарни равнища от към 100 евро за мегаватчас, сходен контракт би бил на стойност почти 16 милиарда евро за 20 години. Разбира се, в него може да има механизъм за актуализация на цената във времето. Именно подобен контракт би могъл да служи като банкова гаранция пред финансовите институции, които ще финансират строителството.

- Също по този начин се твърди, че цената на електрическата енергия зависи директно от цената на строителството на централата. Така ли е?
- Не. Това е едно от най-разпространените неправилни изказвания. Когато продавате електрическа енергия на свободния пазар, нейната цена зависи само от пазара, а не от това какъв брой сте платили, с цел да построите централата.
За банките е значимо да има явен финансов модел, който демонстрира, че инвестицията може да бъде изплатена за 15–20 години. Именно по тази причина страната нормално подписва контракт за разлика сред пазарната цена и нужната цена, която подсигурява изплащането на заема. Именно по тази причина споделяме, че няма банкрутирала нуклеарна централа в света. Фалирали са доста други типове централи, само че банкрутирала атомна централа няма.

- Как се развива планът за седми и осми блок на АЕЦ „ Козлодуй “? Бавим ли се?
- Ядрените планове по принцип се развиват постепенно, изключително когато още в самото начало не са структурирани както би трябвало. Ние допуснахме някои неточности. Но седми и осми блок са ни нужни. Необходими са ни и първи и втори блок на АЕЦ „ Белене “. Надявам се, че ще успеем да осъществяваме всички тези планове в границите на идващите 25 години. В момента сме средата на 2026 година, а през 2047 година би трябвало да изведем от употреба пети блок на АЕЦ „ Козлодуй “, а през 2051 година – шести блок. Това значи, че би трябвало в точния момент да изградим най-малко два нови нуклеарни блока, които да ги заместят. Добре е даже да изградим още два, тъй че към 2052 година България да разполага с четири работещи нуклеарни блока. Добре е да има и няколко газови централи, тъй като те реагират доста по-бързо при дефицит на електрическа енергия и вършат енергийната система по-стабилна.

- Споменахте стабилността на електроенергийната система. Как оценявате развиването на възобновимите източници у нас?
- С многото акумулатори и многото слънчеви паркове направихме енергийната система извънредно нестабилна. Получи се огромен безпорядък. Според мен Енергийният систематичен оперотор (ЕСО) и Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) трябваше да вкарат планово създаване на фотоволтаични мощности. Например да каже, че тази година ще бъдат присъединени 500 мегавата, следващата година още 500 и по този начин последователно да се развива мрежата. Също по този начин е доста значимо и къде ще се вършат тези мощности, с цел да стане по този начин, че да се създадат там, където има потребност от консумация на сила. Вместо това бяха построени прекомерно доста мощности за малко време, мрежата беше претрупана и в този момент се чудим по какъв начин да я балансираме. Това е действителният проблем.

- На какъв стадий е планът за седми и осми блок с компанията Westinghouse?
- Скоро Westinghouse желаеха удължение с 14 месеца на контракта, който имат с „ АЕЦ Козлодуй – Нови мощности “ за правенето на концептуалния план.
Първоначално договорът трябваше да завърши през февруари или март тази година. Ако прибавим още 14 месеца, ще стигнем доникъде на 2027 година. Тогава би трябвало концептуалният план към този момент да бъде подготвен. След това ще стартира правенето на количествено-стойностните сметки, с цел да стане ясно какво съоръжение ще бъде належащо и каква ще бъде крайната цена на плана. Част от оборудването на Westinghouse се създава в Япония от Mitsubishi Heavy Industries, а друга част – в Съединените щати. Затова следва да се посочи по какъв начин ще бъде проведена веригата на доставки и едвам тогава ще стане ясно каква ще бъде окончателната цена на плана.

- Кога действително можем да чакаме първият нов реактор да стартира работа?
- Ако приемем, че през 2032 година бъде излят първият бетон, а строителството върви по график, тогава към пет години по-късно – през 2037 година – блокът може да влезе в комерсиална употреба. При осми блок имаше някои софтуерни въпроси и разяснения, свързани със самата площадка, тъй че най-вероятно той ще бъде подготвен през 2039 или 2040 година.
Това не е никаква злополука. При строителството на огромни нуклеарни мощности сходни периоди са изцяло естествени. Почти на всички места по света има известно забавяне. Важното е, когато кажеш, че ще построиш един реактор за пет години, в действителност да успееш да го направиш за пет години. Към момента само китайците съумяват да се вместят в периодите, които в началото са заложили при строителството на нови нуклеарни мощности.