Банките в България през 2022 година са капитализирани и разполагат

Банките в България през 2022 година са капитализирани и разполагат с задоволително ликвидни активи, печеливши и ползващи се с доверието на инвеститори и клиенти, освен това в условия на непрекъснато възходяща инфлация и занимателен растежа на стопанската система. Това е главният извод от оповестените от Българска народна банка доклади за предходната година на 25-те банки и клонове на непознати кредитори в нашата страна. Според шефа на Българска народна банка Димитър Радев* централната банка и секторът са в доста положително положение и значително към този момент са част от еврозоната след присъединение на страната към Европейския банков съюз на 1 октомври 2020 година Още по тематиката 8 фев 2023 Радев твърди, че от позицията на Българска народна банка, подготовката за присъединението към еврозоната няма да промени рамката или оперативното действие на банковия контрол, а най-важната задача за бранша и банковия регулатор е подготовката за приемането на еврото, като за задачата в бюджета на Българска народна банка за 2023 година са избрани към 110 млн. лв. разноски за действия особено по отношение на подготовката за еврото, и още към 53 млн. лв. в капиталовата стратегия на Българска народна банка, свързани с тази подготовка. За отминалата 2022 година, обаче, би трябвало да се означи преди всичко, че е достигната рекордна облага от близо 2.1 милиарда лв. (2 078 980 хиляди лева) за последните 10 години, което е с 663.038 млн. лева (46.83%) повече по отношение на 2021 година и с 400 млн. лв. (23.89%) над рекордната 2018-та за последните 10 години, преди Covid пандемията. През 2022 година чистият лихвен приход се покачва с 470 млн. лева (17.0%), а чистият приход от такси и комисиони – със 189 млн. лева (15.2%). Разходите за амортизация на финансови активи, които не се регистрират по обективна стойност в облагата или загубата, в края на отчетния интервал са 586 млн. лева (при 594 млн. лева към 31 декември 2021 г.). По групи най-голяма като размер е облагата в Първа група, в която са 5-те най-големи банки - 1 471 228 хиляди лв., която е повишена с 28.22% от 1 471 228 хиляди лв. за 2021 година. Следва Втора група, в която влизат 13 банки – 534 062 хиляди лева облага, което съставлява растеж от 144.56% по отношение на 218 376 хиляди лв. през 2021 година. В Третата група, в която са 7-те клонове на непознати банки в България – облагата е 73 690 хиляди лв., а повишаването е с 46.78% от 50 205 хиляди лв. през миналата 2021 година. Активи и пасиви Равносметката за активите също е доста добра, само че и разликата сред банките нараства. Общата им сума за всички банки и клонове на непознати кредитори в България възлизат на 158 149 332 лв., като се усилва с 16.79% от 135 409 938 хиляди лв. за предходната година. Активите на петте най-големи банки (Първа група) съставляват 66.07% от салдото на системата. При другите две групи разделят спада: За Втора група е 30.57% и за Трета – 3.36 на 100. За отбелязване е, че общата сума на балансовите активи на банковата система към 31 декември 2021 година възлиза на 58.1 милиарда лева, с 2.8 милиарда лева (2.1%) повече по отношение на края на септември 2021 година През последното тримесечие на предходната година понижава размерът на позицията заеми и задатъци и делът ѝ в структурата на активите се намалява от 60.5% до 58.2%. Увеличават се паричните салда в централни банки и паричните наличия, до момента в който другите депозити на виждане понижават. Делът на позицията пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане се покачва от 19.9% до 21.0%. Спрямо края на септември се усилват дълговите скъпи бумаги и делът им нараства от 15.0% до 16.3%. Отношението на ликвидно покритие в края на декември 2021 година е 274.1% (при 281.9% в края на септември). В края на интервала ликвидният буфер е 41.5 милиарда лева, а чистите изходящи ликвидни потоци – 15.1 милиарда лева (при надлежно 36.3 милиарда лева и 12.9 милиарда лева в края на септември 2021 г.). Брутните заеми и задатъци на тримесечна база понижават с 1.5 милиарда лева (1.8%) до 82.4 милиарда лева Вземанията от кредитни институции по отношение на края на септември регистрират спад с 3.7 милиарда лева (36.5%) до 6.5 милиарда лева в края на интервала. Брутният кредитен портфейл2 на банковата система нараства с 2.2 милиарда лева (3.0%) до 75.9 милиарда лева Увеличават се заемите за нефинансови предприятия (с 1.2 милиарда лева, 3.0%), за семейства (с 870 млн. лева, 3.0%), както и тези за други финансови предприятия (със 72 млн. лева, 1.4%) и за бранш държавно ръководство (със 71 млн. лева, 7.9%). Депозитите в банковата система през тримесечието нарастват с 2.1 милиарда лева (1.9%) до 115.4 милиарда лева Основен принос има нарастването при семейства (с 2.0 милиарда лева, 3.0%). Растеж означават и депозитите на кредитни институции (с 1.0 милиарда лева, 19.9%) и на нефинансови предприятия (със 128 млн. лева, 0.4%), а понижение има в тези на други финансови предприятия – с 677 млн. лева (15.0%) и на бранш държавно ръководство – с 309 млн. лева (9.2%). От таблицата нагоре излиза наяве, че конкуренцията сред Банка ДСК и УниКредит Булбанк се задълбочава. Банка ДСК е отпред по растеж и размер на облагата, а УниКредит резервира лидерската си позиция по активи, освен това за четвърта поредна година. Начело по най-голям растеж на облагата е Първа капиталова банка (+157.53%) от 38 909 хиляди лева през 2020 година до 100 204 хиляди лева през 2021 година. Собствен капитал и утвърдени заеми Собственият капитал в салдото на банковата система в края на декември 2021 година е 17.3 милиарда лева, с 316 млн. лева (1.9%) повече по отношение на края на септември. Прирастът му е свързан от покачването на облагата през тримесечието. В същото време общият брутен размер на утвърдените заеми и задатъци по Реда за отлагане и споразумяване на изискуеми отговорности към банки и дъщерните им сдружения – финансови институции, към 31 декември 2021 година е 8255 млн. лева, от които 6481 млн. лева за предприятия и 1774 млн. лева за семейства. В края на декември 2021 година брутните необслужвани заеми и задатъци са 4.969 милиарда лева (при 5.399 милиарда лева в края на септември), а делът им в общата сума на брутните заеми и задатъци е 6.03% (при 6.44% в края на септември). При показване на индикатора в необятния обсег (включващ паричните салда при централни банки и другите депозити на виждане) делът на брутните необслужвани заеми и задатъци в края на декември е 4.60% (при 5.01% към 30 септември). Нетната стойност на необслужваните заеми и задатъци (след приспадане на присъщата им обезценка) е 2.595 милиарда лева (при 2.810 милиарда лева в края на септември), а делът ѝ в общата чиста стойност на заемите и задатъците е 3.29% (при 3.50% в края на септември). Промяна на водача От таблицата нагоре е видно, че Банка ДСК излиза отпред за 2022 година по активи, личен капитал и действен приход, изпреварвайки някогашния водач УниКредит Булбанк. При другите три банки подреждането се резервира – трета е ОББ, четвърта е Пощенска банка и пета е Първа капиталова банка. Прави усещане, че покрай тях е водач на Втора група – Кей Би Си Банк България, която закупи Райфайзенбанк България. Като се има поради, че Българска народна банка позволи на белгийската бланка да се влее в ОББ, най-вероятно през идната година ще има разбъркване в Първа група.  *В публикация за тримесечния бюлетин на Асоциацията на банките в България, бр. 73, 2023 година.