Росица Кирова: Балканските държави могат да са двигател на европейската икономика
Балканските страни са освен пазар с еднакъв дял на този на Англия, само че те могат и да се мотор за европейската стопанска система. Това съобщи заместник-председателят на 49-ото Народно заседание Росица Кирова, която взе участие в Софийския стопански конгрес ІV, осведомят уредниците.
Тя заявява, че България е подготвена да работи със съсeдните страни за повишението на вложенията в района.
" Очите ни са в Украйна, с цел да подсигуряваме живота на хиляди почтени хора и да защитим мира. Сред тематиките за войната в Украйна и проектите за присъединението на Западните Балкани към Европейски Съюз, желая да помислим за уроците, които сме си взели от грешките от предишното и за поуките от това, че би трябвало да се възползваме от откритите благоприятни условия. Предизвикателствата трансформират живота ни всяка минута “, уточни Кирова.
Тя добави, че е представител на един от най-ниско развитите в икономическо отношение райони в Европа – Северозападна България.
" Инфраструктурата в нашия район е доста по-зле развита в сравнение с в Западните страни и затова нашият стандарт на живот е съпоставим с развиването на инфраструктурата и би трябвало да се стремим към нейното развиване. Това би означавало, че към този момент няма да има Европа на две скорости и въпросът е по какъв начин това зависи от взаимното ни съдействие и какъв прогрес реализираме по планове, които са национални, балкански, европейски и от интернационално значение “, означи заместник-председателят на Народното събрание.
Тя даде образец, който е обвързван с икономическото развиване на Северозападна България – планът за тунел под прохода " Петрохан “. По думите й договарянията за него се водят от години, само че действителни стъпки са направени чак след 2018 година, когато държавното управление взема решение да даде " зелена светлина “ на този план и да стартира изследване.
" Към този миг този план е признат като част от самодейността " Три морета “ и става приоритет за България. Това беше резултат на дълги договаряния с локалната общественост, на превъзмогването на митинги и съобразяването с цивилен претенции. Определяйки го да стане един от трите предпочитани планове за България, се оказа че това не е задоволително заради неналичието на държавно управление и политическата рецесия, тъй като всяка една концепция можеше да бъде унищожена от това, че никой не подхващаше нищо. Не бива да позволяваме закъснение на плана, тъй като не са единствено това е най- директната връзка със София и с " Дунав мост “ 2, това е връзката със Солун, с Румъния, с Европа, само че за тази цел България би трябвало да разчита освен на средства от Европейски Съюз и националния бюджет, само че и на частен капитал. Ролята на частните вложители би трябвало да се разшири и да нараства непрекъснато. Необходимо е за тази цел да дадем еластичност и непоклатимост в законодателството “, сподели Росица Кирова.
Според нея три законодателни начинания би трябвало да намерят място в дневния ред на Народното събрание.
Тя счита, че би трябвало да има промени в Закона за публично- частното партньорство за привличане на вложители.
" Трябва да си почистим къщичката и деликатно да предлагаме тласъци на вложителите, като се съобразяваме и с националните си цели “, прикани заместник-председателят на Народното събрание.
" На второ място би трябвало да се ревизира Закона за концесиите и да се усилят таксите, тъй като в България сега нямаме подробен разбор за металите, които се добиват, а нашата цел е да използваме тези запас грижата на добър собственик “, означи Росица Кирова.
Тя заявява, че България е подготвена да работи със съсeдните страни за повишението на вложенията в района.
" Очите ни са в Украйна, с цел да подсигуряваме живота на хиляди почтени хора и да защитим мира. Сред тематиките за войната в Украйна и проектите за присъединението на Западните Балкани към Европейски Съюз, желая да помислим за уроците, които сме си взели от грешките от предишното и за поуките от това, че би трябвало да се възползваме от откритите благоприятни условия. Предизвикателствата трансформират живота ни всяка минута “, уточни Кирова.
Тя добави, че е представител на един от най-ниско развитите в икономическо отношение райони в Европа – Северозападна България.
" Инфраструктурата в нашия район е доста по-зле развита в сравнение с в Западните страни и затова нашият стандарт на живот е съпоставим с развиването на инфраструктурата и би трябвало да се стремим към нейното развиване. Това би означавало, че към този момент няма да има Европа на две скорости и въпросът е по какъв начин това зависи от взаимното ни съдействие и какъв прогрес реализираме по планове, които са национални, балкански, европейски и от интернационално значение “, означи заместник-председателят на Народното събрание.
Тя даде образец, който е обвързван с икономическото развиване на Северозападна България – планът за тунел под прохода " Петрохан “. По думите й договарянията за него се водят от години, само че действителни стъпки са направени чак след 2018 година, когато държавното управление взема решение да даде " зелена светлина “ на този план и да стартира изследване.
" Към този миг този план е признат като част от самодейността " Три морета “ и става приоритет за България. Това беше резултат на дълги договаряния с локалната общественост, на превъзмогването на митинги и съобразяването с цивилен претенции. Определяйки го да стане един от трите предпочитани планове за България, се оказа че това не е задоволително заради неналичието на държавно управление и политическата рецесия, тъй като всяка една концепция можеше да бъде унищожена от това, че никой не подхващаше нищо. Не бива да позволяваме закъснение на плана, тъй като не са единствено това е най- директната връзка със София и с " Дунав мост “ 2, това е връзката със Солун, с Румъния, с Европа, само че за тази цел България би трябвало да разчита освен на средства от Европейски Съюз и националния бюджет, само че и на частен капитал. Ролята на частните вложители би трябвало да се разшири и да нараства непрекъснато. Необходимо е за тази цел да дадем еластичност и непоклатимост в законодателството “, сподели Росица Кирова.
Според нея три законодателни начинания би трябвало да намерят място в дневния ред на Народното събрание.
Тя счита, че би трябвало да има промени в Закона за публично- частното партньорство за привличане на вложители.
" Трябва да си почистим къщичката и деликатно да предлагаме тласъци на вложителите, като се съобразяваме и с националните си цели “, прикани заместник-председателят на Народното събрание.
" На второ място би трябвало да се ревизира Закона за концесиите и да се усилят таксите, тъй като в България сега нямаме подробен разбор за металите, които се добиват, а нашата цел е да използваме тези запас грижата на добър собственик “, означи Росица Кирова.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ