Балканската война може да се оприличи като съвършена военна операция,

Балканската война може да се оприличи като съвършена военна интервенция, с чиято помощ Османската империя се изтласква устойчиво от Балканския полуостров. Сраженията са безмилостни и идват навръх време. Османската империя е разяждана от разнообразни спорове и опити за преврати. Изостава доста във въоръжаването и поддържането на войска. А що се отнася до флота, там обстановката е отвън надзор. Адмирал сър Дъглас Гембъл по този начин и не съумява да образова турските моряци на някои от главните тактики, а и мъчно може да се оправи с непрекъснато изменящите се проекти на империята, която го наема за ободряване на флота.

Нещо повече, сред 1908-1911 година ще се трансформира в изверг и мнозина подозират, че неговото предпочитание за облагородяване на флота няма да се случи. Друг необикновен проблем е и фактът, че Британската корона желае да взе участие директно в създаването на флота и строенето на нови кораби, затова покъпката се прави от Германия, само че неналичието на финансиране не разрешава закупуването на съвременни кораби. Турците закупуват два относително съвременни кораба, които дружно с круизърите „ Хамидие “ и „ Мисидие “.

Оказва се, че империята въобще не обръща внимание на флота си и заради липса на обслужване, всички плавателни съдове са в изключително неприятно положение. С експлоадирането на войната става осезаемо надмощието на съдружниците. До средата на ноември Гърция ще поеме контрола над Егейско море и ще успее да спре всички опити на Османската империя да употребява морски превоз за укрепване на армията. В следствие излиза наяве, че пътуващите сухопътни елементи идват прекомерно късно, когато борбата е към този момент изгубена. Спирането на безвредните морски направления, както и идването на жизненоважни запаси е реалност.

За похлупак на всичко пристанището Вльора в Албания е ударено на 3 декември, а на 27 февруари следва нова офанзива над Дурас. Преди обаче това превъзходство да стане факт, Османската империя употребява Черно море за доставката на боеприпаси и храна, които идват от Германия и Австро-Унгария. В този миг Румъния не взе участие във войната и дава път за жизненоважните доставки, както и пристанището в Констанца. С обезпечен морски превоз, огромна част от османската флота стартира да извозва запасите до Цариград. Тези проекти обаче ще бъдат охладени в допълнение. През 1903 година българската общност има разнообразни отзиви от потребността за основаването на военноморски флот. Мнозина виждат опция за злоупотреби и консумиране на средства.

Снимка: By Staff – Engineering magazine, 31 July 1908, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=84531977

Въпреки недоволните възгласи, договарянията с френската компания „ Шнайдер и сие “ продълават и при започване на 1904 година се подписва контракт за закупуването на три миноносеца. Капитан I сан Пишон ще подпише договорите. В идващите две години корабите ще идват на части през Босфора и ще се сглобяват в България. През 1909 година са поръчани още три кораба. Французите ще построят такива и за османския флот, само че техните кораби ще влязат в приложимост едвам през Първата Световна война. Това е и всичко, с което разполага военноморския роден флот – 6 миненосеца и образователен крайцер „ Надежда “. Това е силата, която би трябвало да спре османския флот от възможен десант или офанзива на пристанищата. Варненският залив се минира с 240 френски ударни мини „ Сотер и Харле “.

Крайцер Надежда
Снимка: By Неизвестен – http://balancer.ru/forum/punbb/attachment.php?item=37594, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8648560

За Бургас не остава запас, само че това не пречи на флотата да подсети, че заливът също е миниран. Това стимулира османската флота да внимава и да заобикаля доста територията. Много скоро Варна е под обсада, с цел да спре товарните кораби, които са на път за пристанището. На 6-8 октомври стартира тежък обстрел откъм морето. Липсващата флота, която да противодейства, е сменена с тежката артилерия, която идва от Шумен. На 8 октомври под обстрел попада Каварна, а на 18 – Бургас. Създаването на атакуващ заслон за прокарването на запаси е повече от предстоящ. Скоро разузнаването доставя нова информация за товаренето на египетски кораби на пристанището, а в това време на помощ ще се притече и крайцера „ Хамидие “. Торпедоносци „ Летящи “, „ Смели “, „ Строги “, и „ Дръзки “ потеглят на защитителен курс и се приготвят да ги посрещнат. През нощта на 7-8 ноември стартира една класическа борба, в която ще се прояви мичман I сан Георги Купов.

Варненецът се ражда на 18 октомври 1884 година и е член на остарелия възрожденски жанр Паница. Семейството в миналото се е познавало с Васил Левски, а различен член на фамилията е взел участие в Ботевата чета. На 14 години Георги се записва в морското учебно заведение и доста скоро отпътува в Санкт Петербург, където ще приключи Морския кадетски корпус през 1905 година Завръщайки се назад в България, стартира да преподава във Военноморското учебно заведение във Варна. През 1908 година приключва Морското инженерно учебно заведение „ Николай I “ в Кронщад. След това добавя знанията си и стартира да служи в ротата на Морската минна защита.

Когато поема контрола на миненосеца „ Дръзки “ Купов е единствено мичман, само че задоволително предан на концепцията да пази българското Черноморие. Неговите моряци следват всички инструкции, а не би трябвало да забравяме, че флотата от три кораба е поверена на капитан II сан Димитър Добрев. Същият приключва гимназия в Москва, следва дипломиране във Военното учебно заведение в София и се насочва към морето, с цел да отвоюва възможната офицерска купа. В късата му биография има интензивно присъединяване в Сръбско-българската война, Руско-японската война и в актуалната Балканска война. Въпреки неналичието на задоволително сериозен флот в България, Добрев съумява да си уреди наличието на влиятелни съветски крайцери, опознава доста добре загубата, изключително в Руско-японската война и най-важното е, че в този момент има опция да се потвърди против турския крайцер.

Снимка: By Неизвестен – Държавен списък. Варна., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=70188710

Във съдбовната вечер, трите миненосеца доближават османската флота. Като по умел, Добрев започва повежда борбата срещу Хамидие. Оръдията на вражеския съд не разрешават рисковото съкращаване на дистанцията. Първото торпедо е пуснато от 500-600 метра от „ Летящи “, за Хюсеин Рауф бей (един от елитните морски капитани), това е доста приятна задявка, след няколко сполучливи маневри, крайцерът е подготвен още веднъж да покаже зъби. Оръдията бълват снаряди по „ Смели “, който първо пуска торпеда на разстояние от 300 метра, а по-късно и „ Строги “ взема решение да се включи в играта с офанзива от 100 метра. За тази жертвоготовност, „ Смели “ е ударен от снаряд.

Последен в офанзивата е „ Дръзки “. Мичман Георги Купов взема решение да жертва кораба, само че да не разреши да премине. В серия от много изненадващи маневри и макар яростния огън, съумява да се приближи до разстояние от 60 метра. Торпедото е изстреляно от упор и за изненада на всички, поразява безпощадно задачата. Крайцерът е ударен в носа и на мястото на детонацията зейва 10-метрова пробойна. Необходим е още един удар, с цел да се приключи морската екзекуция на османския транспортен съд, който преди дни се е възползвал от неналичието им, с цел да обстрелва умерено пристанища. За жалост  до подобен не се стига, пристигналите помощни кораби обезпечават задоволително прикритие.

Крайцер Хамидие

Снимка: By Неизвестен – [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3611311

По данни на османските моряци, Хамедие е плавал полу-потънал до Цариград. В разследване на удара, корабът се е движил със задницата напред, за Хюсеин Рауф бей, това е било още по-голямо проваляне. Българските моряци имат единствено един ранен, съперника се отдръпва с 8 убити и 30 тежко ранени. Корабът е изваден от строя до края на годината. Липсата му не разрешава по-нататъчна защита. След сериозен ремонт, Хамадие ще стартира да работи против гръцката флота, където ще нанесе обилни провали и ще потопи гръцкия крайцер „ Македония “.

Впрочем против гърците се оказва извънредно сериозен съперник, с който дълго не могат да се оправят. Крайцерът ще продължава да служи до 1964 година По-важното е, че в никакъв случай не се осмелява да плава в Черно море, помнийки сериозното проваляне от няколко доста по-малки и скромни френски кораба.

Миненосец Дръзки

Снимка: By Kosi Gramatikoff en:User:Kosigrim – Kosi Gramatikoff en:User:KosigrimOriginally uploaded to EN Wikipedia as en:File:Drazki-VNmuseum.jpg by en:User:Kosigrim 2 April 2007, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6491707