Балканите така са се ситуирали през историята, че мюсюлманите са

Балканите по този начин са се ситуирали през историята, че мюсюлманите са част от българската нация. Ние не можем да се разделяме, ние не сме по този начин както е по немския модел да приказваме за чиста нация, ние сме гражданска нация. Всички малцинства са част от нацията. Затова те би трябвало да бъдат равнопоставени, да вземат участие безусловно интензивно и равнопоставено в политическия живот, в икономическия живот и въобще да не ни прави усещане, че те са разнообразни.

Един от огромните легенди, който ние имаме, с цел да се самоласкаем е, че ние сме доста толерантни, че ние сме доста работливи, че ние сме доста отворени към света и към всичко. Това просто не е правилно, ние сме страхотни интроверти, българите, и това значително води до сложностите в нашето публично развиване.

Това съобщи проф. Антонина Желязкова в изявление пред БГНЕС преди откриването на сборника с историческо значение “Глас в пустиня ”, отдаден на 70-годишния празник на потвърдилата се и общоизвестна историчка.

Проф. Желязкова изясни, че към момента се водим от остарели стандарти. " Те мъчно се преодоляват, на първо място, тъй като ги постанова просветителната система от край време. Това е задачата по образованието по история, литература, да ни натрапва едни стандарти, които да се трансферират от генерации на генерации. Имаме доста странни стандарти и е доста забавно, когато теренният откривател, какъвто съм аз, се опита да изследва какви са стандартите към нас да кажем на турците, на ромите или на някой от другите балкански нации ", сподели тя. Историкът означи, че на всички места на Балканите, както и в другите общества могат да се чуят стандарти.

" Ние споделяме, че сме доста общителни, обаче в случай че попиташ ромите или турците те споделят, че българите са доста затворени, високомерни и мъчно се поддържа връзка с тях. Стереотипите са нещо неизбежно, което ни съпътства в живота и то би трябвало да се преодолява ", уточни тя.

Историкът разяснява, че не чака нещо да се стабилизира в Босна. " Всяка етническа и религиозна общественост в Босна си натрупа оръжията и чака по кое време ще се сбият отново ", изясни тя. Проф. Желязкова акцентира, че пред Балканите има доста провокации и преди всичко би трябвало да преодолеем своите съседски разпри, с цел да успеем да притеглим и останалите страни от Западните Балкани към Европейски Съюз. " Да отворим границите и да се научим най-малко покорно да живеем дружно ", сподели още тя.

Проф. Антонина Желязкова е бележит откривател на мюсюлманските общности на Балканите, обществен антрополог, журналист и учител. Книгата й " Глас в пустиня " съдържа студии, публикации и изявленията, писани в голям интервал от време (1983-2020).

Внушителната книгопис, съпътстваща османистичните й публикации, както и изключителни разбори на обстоятелствата от теренни изследвания, дават опция на феновете й да уплътнят познанията си върху изследваните интервали, да се допре до антропологичния прочит на живота, до визиите и вярванията на православни и католици, на сунити и алеви. В сборника „ Глас в пустиня “ може да се открият четива за развиването на общностите и идентичностите на Балканите. Като резултат от близо четвъртвековната изследователска активност на Антонина Желязкова са публикациите й от Македония, Албания Босна, Косово. Тези текстове биха могли да послужат за разкодиране на „ загадката “ на Западните Балкани, взривяващи от време на време мирния живот там и поставящи нерешими като че ли алтернативи пред хората и през днешния ден, когато така наречен македонски въпрос заплашва бъдещето на двата ни народа. /БГНЕС