Да си припомним красотата българското село през 80-те. Вълнуващи кадри от селата в Лудогорието (ВИДЕО)
Българското село преди години е било едно от най-оживените и колоритни места в страната ни. Много хора с носталгия си спомнят за многолюдните български села през 80-те години. За начало ще видите по какъв начин село Острово е наброявало внушителните 3500 души. То е ситуирано в Лудогорското плато на Дунавската низина. Видеото е забавно, тъй като е снимано преди 35 години. То ще ви разкрие хубавият селски живот, когато хората живееха умерено и щастливо. Тогава преселението към огромните градове беше много малко, кражбите също се брояха на пръсти. Във всеки един селски двор се гледаха животни, в градините зрееха домати, отглеждаха се овошки.
Сега в много от селата земята и къщите пустеят, картинката не е по никакъв начин приятна за хора, които са израстнали със спомените си. В днешно време кражбите се усилват, хората ги е боязън и напущат и продават земите си, няма работа и така нататък Коментарите ги оставяме на вас, откакто изгледате това архивно клипче!
Преброени ли са дните на селото? – пита dw.com
Към обезлюдените села, до 2050 година ще се причислят вероятно половината от към момента съществуващите 5 000 селски селища. Заедно с Русия, Беларус и Украйна, България е страната с най-бързо обезлюдяващите се селски региони в света. Според прогнозата на Фонда на популацията към Организация на обединените нации, до 2050 година селското население ще намалее от 1,8 милиона души понастоящем до 800 хиляди, а делът на селските поданици в общото население ще спадне от 26% все още до едвам 14 на 100.
За същия интервал селското население на Полша да вземем за пример ще намалее единствено нищожно. Експертите на Организация на обединените нации плануват, че през 2050 година всеки трети поляк ще продължава да бъде селски гражданин. Случайно ли е тогава, че към този момент целогодишно българите употребяват импортирани от Полша домати, ябълки, лук, картофи, месо и още редица аграрни артикули?
Демографските прогнози сочат, че най-малко 800 български села имат капацитет и запаси да оцелеят и да се развиват в дълготраен проект. Стига, несъмнено, да се трансфорат от места за овакантяване в привлекателни селища с условия и стандарт на живот, доближаващи ги до индикаторите за градовете.
България обаче се оказва единствената страна-членка на Европейски Съюз, в която разликите сред приходите на селските и градските поданици не престават да порастват. В началото на българското еврочленство приходите на селските поданици са представлявали 70% от приходите на градските жители. Днес това съответствие мощно се е влошило – 10 години след присъединението към Европейски Съюз междинният приход на селските поданици е едвам 53% от този на жителите. За съпоставяне: средностатистическият селски гражданин в Европейски Съюз изкарва като цяло 80% от приходите на градските поданици.
