Заради въшни фактори държавата се финансира все по-скъпо от вътрешния пазар
Българското държавно управление стартира да се финансира все по-скъпо на вътрешния пазар, като към този момент факторите за това са най-вече външни. От една страна, това са възходящите опасности към войната в Украйна и резултатите й върху стопанските системи на страните от Европейски Съюз, а от друга, упованията за покачване на лихвите в еврозоната. Всичко това повишава доходността на бенчмарк излъчванията на Германия, а оттова и на всички други страни, чийто дълг се прави оценка с рискова награда над този на най-стабилната стопанска система в Европа.
По-скъпо от предстоящото
На извършения аукцион за 7-годишни ДЦК в понеделник доходността доближи 1.33%, при лихвен ваучър 0.25%. Това надвиши предварителните упования за рентабилност към 0.9-1%, основани на спредовете от аукциона седмица по-рано на тригодишни бумаги. За това способства и по-ниският интерес - при препоръчано количество 500 млн. лева първичните дилъри са създали поръчки за близо 600 млн. лева, което е коефициент на покритие 1.20. Последното също се дължи на несигурната световна среда съгласно представители на пазара. На аукциона през ноември, когато Министерството на финансите отвори тази емисия със същите параметри, доходността беше 0.49%.
Все отново, наподобява, пазарът регистрира и утежняване на позицията на самото българско държавно управление, защото спредът по отношение на немските държавни облигации със същия матуритет се уголемява. Ако през ноември той беше 97 базисни точки, в понеделник към този момент е достигнал 114. Това е разликата в доходността на българските държавни облигации спрямо немските и е главен измерител за риска като оценка от вложителите, против който те изискват по-висока награда. Доходността пък е функционалност от цената и купона на облигациите - колкото по-ниска е постигнатата цена на аукциона, толкоз по-висока е доходността на книжата, а емитентът, в тази ситуация България, ще заплаща по-скъпо.
В понеделник при постигнатата рентабилност 1.33% платената междинна цена от купувачите е 92.68 лева, само че в бъдеще на падежа те ще получат 100 лева Същевременно пък за страната това значи, че въпреки емисията да е номинално за 500 млн. лева, в този момент тя ще получи едвам 463.4 млн. лева Според данните от Българска народна банка най-агресивните поръчки, които са останали неодобрени, са били даже за 1.55%.
Реклама
На аукциона в понеделник с максимален дял на покупките са банките - 84.1%, като присъединяване им не е изненада на фона на високата им ликвидност. В края на седмицата в тях ще постъпят и над 800 млн. евро, защото падежира емисия по външния дълг за 1.25 милиарда евро, чиито съществени притежатели са те. По-странна е пасивността на пенсионните фондове, макар че емисията е относително дълготрайна. Възможно пояснение е те да си пестят ресурса за интернационална емисия или излъчвания на държавното управление, защото те по хипотеза са с по-голям размер и по-ликвидни.
Какво бута доходността нагоре
В момента за по-високите равнища на приход и рискова награда си има аргументи. Първата е войната в Украйна, която подвигна геополитическия риск освен в Европа и в района на България. Ръстът на инфлацията и упованията за по-високи лихви на централните банки също карат вложителите да желаят по-висока рентабилност освен тук, само че и в Европа. Миналата седмица Федералният запас на Съединени американски щати увеличи лихвата с 0.25 пункта (до 0.25-0.5%) и разгласи, че до края на годината ще направи считаните за шокиращи до скоро още 6 покачвания. Вече изявления на американски централни банкери загатват и за вероятни покачвания с по 0.5 пункта едновременно.
Очаква се Европейската централна банка също да тръгне в тази посока в края на годината, въпреки поради икономическите резултати от войната в Украйна това да разколебава малко управлението й. От централата във Франкфурт към този момент не дават ясни сигнали по кое време ще се случи това, само че съгласно валутните суапове на паричните пазари, следени от Bloomberg, това може да се случи и през тази година - един или два пъти с по 0.25%. В момента лихвата на ЕЦБ по поддържаните при нея сметки от банките е минус 0.5%, като тя е на отрицателна територия от 2014 година
През тази година още преди войната държавното управление на България заложи рекордните 7.3 милиарда лева дълг, което може да се смята за още една причина вложителите да изискат по-висока рентабилност, с цел да финансират страната. Доходността по държавният дълг също по този начин е знак и за упованията на вложителите за лихвите в дълготраен проект, които ще се заплащат от частния бранш по заеми и депозити.
Реклама
С емисията от понеделник страната е набрала през тази година 1 милиарда лева Със заложените в бюджета за 2022 година 7.3 милиарда лева би трябвало да се рефинансират падежиралите през годината бумаги и да се покрие плануваният недостиг за годината. Предвид търсенето такова огромно финансиране предлаганите ДЦК за локални институции евентуално няма да са задоволителни и съвсем сигурно България ще излезе и на непознатите пазари.
Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Тодор Тодоров
По-скъпо от предстоящото
На извършения аукцион за 7-годишни ДЦК в понеделник доходността доближи 1.33%, при лихвен ваучър 0.25%. Това надвиши предварителните упования за рентабилност към 0.9-1%, основани на спредовете от аукциона седмица по-рано на тригодишни бумаги. За това способства и по-ниският интерес - при препоръчано количество 500 млн. лева първичните дилъри са създали поръчки за близо 600 млн. лева, което е коефициент на покритие 1.20. Последното също се дължи на несигурната световна среда съгласно представители на пазара. На аукциона през ноември, когато Министерството на финансите отвори тази емисия със същите параметри, доходността беше 0.49%.
Все отново, наподобява, пазарът регистрира и утежняване на позицията на самото българско държавно управление, защото спредът по отношение на немските държавни облигации със същия матуритет се уголемява. Ако през ноември той беше 97 базисни точки, в понеделник към този момент е достигнал 114. Това е разликата в доходността на българските държавни облигации спрямо немските и е главен измерител за риска като оценка от вложителите, против който те изискват по-висока награда. Доходността пък е функционалност от цената и купона на облигациите - колкото по-ниска е постигнатата цена на аукциона, толкоз по-висока е доходността на книжата, а емитентът, в тази ситуация България, ще заплаща по-скъпо.
В понеделник при постигнатата рентабилност 1.33% платената междинна цена от купувачите е 92.68 лева, само че в бъдеще на падежа те ще получат 100 лева Същевременно пък за страната това значи, че въпреки емисията да е номинално за 500 млн. лева, в този момент тя ще получи едвам 463.4 млн. лева Според данните от Българска народна банка най-агресивните поръчки, които са останали неодобрени, са били даже за 1.55%.
Реклама
На аукциона в понеделник с максимален дял на покупките са банките - 84.1%, като присъединяване им не е изненада на фона на високата им ликвидност. В края на седмицата в тях ще постъпят и над 800 млн. евро, защото падежира емисия по външния дълг за 1.25 милиарда евро, чиито съществени притежатели са те. По-странна е пасивността на пенсионните фондове, макар че емисията е относително дълготрайна. Възможно пояснение е те да си пестят ресурса за интернационална емисия или излъчвания на държавното управление, защото те по хипотеза са с по-голям размер и по-ликвидни.
Какво бута доходността нагоре
В момента за по-високите равнища на приход и рискова награда си има аргументи. Първата е войната в Украйна, която подвигна геополитическия риск освен в Европа и в района на България. Ръстът на инфлацията и упованията за по-високи лихви на централните банки също карат вложителите да желаят по-висока рентабилност освен тук, само че и в Европа. Миналата седмица Федералният запас на Съединени американски щати увеличи лихвата с 0.25 пункта (до 0.25-0.5%) и разгласи, че до края на годината ще направи считаните за шокиращи до скоро още 6 покачвания. Вече изявления на американски централни банкери загатват и за вероятни покачвания с по 0.5 пункта едновременно.
Очаква се Европейската централна банка също да тръгне в тази посока в края на годината, въпреки поради икономическите резултати от войната в Украйна това да разколебава малко управлението й. От централата във Франкфурт към този момент не дават ясни сигнали по кое време ще се случи това, само че съгласно валутните суапове на паричните пазари, следени от Bloomberg, това може да се случи и през тази година - един или два пъти с по 0.25%. В момента лихвата на ЕЦБ по поддържаните при нея сметки от банките е минус 0.5%, като тя е на отрицателна територия от 2014 година
През тази година още преди войната държавното управление на България заложи рекордните 7.3 милиарда лева дълг, което може да се смята за още една причина вложителите да изискат по-висока рентабилност, с цел да финансират страната. Доходността по държавният дълг също по този начин е знак и за упованията на вложителите за лихвите в дълготраен проект, които ще се заплащат от частния бранш по заеми и депозити.
Реклама
С емисията от понеделник страната е набрала през тази година 1 милиарда лева Със заложените в бюджета за 2022 година 7.3 милиарда лева би трябвало да се рефинансират падежиралите през годината бумаги и да се покрие плануваният недостиг за годината. Предвид търсенето такова огромно финансиране предлаганите ДЦК за локални институции евентуално няма да са задоволителни и съвсем сигурно България ще излезе и на непознатите пазари.
Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Тодор Тодоров
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ