България ще загуби поне 1 млрд. лева, ако не завърши плановете за справедлив преход до средата на 2023 година
Българското държавно управление продължава да отсрочва справедливия преход в уязвимите райони на България макар готовността на бизнеса и самодейността на гражданското общество за налагане на модели на стабилно развиване оттатък въглищата, написа в отчет на Центъра за проучване на демокрацията, изпратен до медиите.
Проектите на Териториалните проекти за обективен преход не оферират ясна дълготрайна визия и съответни цели за промяна на стопанската система на въглищните райони на България по отношение на техните потребности, дадености и капацитет за развиване. По този метод България все още е единствената страна в Европейски Съюз без утвърдени стратегически документи и без отпуснати средства по Механизма за обективен преход на Европейския съюз. С отхвърли си за вдишване на задължения за декарбонизация на въглищните райони, България изпуска опцията да се качи на последния трен за дълготрайна промяна на стопанската система. Това са част от изводите от публичните полемики, проведени от Центъра за проучване на демокрацията на 14 и 20 февруари, 2023 година, в Перник, Кюстендил и Стара Загора. В кръглите маси се включиха над 120 представители на разнообразни заинтригувани страни като кметове, членове на общински препоръки, локални бизнес асоциации, неправителствени организации, учени и жители, които разискаха съответни хрумвания, решения и планови оферти за включване в едни по-амбициозни Териториални проекти с ясни цели за понижаване на негативното въздействия на въглищния преход върху икономическото развиване на уязвимите райони. По време на полемиките беше показан и разбор на настоящите версии на Териториалните проекти, създаден от Центъра, който стъпва на детайлно разглеждане на препоръчаните ограничения и на противоположната връзка за дълбочината и качеството на включване на заинтригуваните страни в процеса.
Мария Трифонова, старши теоретичен помощник в стратегия „ Енергетика и Климат ” на Центъра, заключи, че с цел да бъде преходът обективен, е належащо стопанските системи на въглищните райони да наложат нови бизнес модели за развиване, които да създадат локалните предприятия дълготрайно печеливши в изискванията на нисковъглероден преход. Добрите образци от други страни в Европа демонстрират, че сполучливата промяна се случва там, където се комбинират нови енергийни решения и технологии във открити браншове. Териториалните проекти могат да основат и стопански принадлежности за привличане на частни вложения и ускорение на процеса на промяна на основни браншове. Трансформацията се случва във въглищните райони, само че без или с отчасти подкрепяне
Говорителите в полемиката в гр. Перник се сплотиха към тезата, че Териториалните проекти следва да слагат основите на съгласуван метод по преквалификация и развиване на районния бизнес. Заместник-кметът на град Перник, Стефан Кръстев, съобщи, че област Перник има нужните предпоставки, с цел да се трансформира в независим стопански център, създавайки работни места в производството на чиста и високотехнологична сила. В полемиката в гр. Кюстендил акцентът падна върху концепциите за развиване на младежите в района, които всеобщо напущат в търсене на по-добро академично и професионално развиване в София и чужбина. Кметът на община Кюстендил, Петър Паунов, даде лист с над 30 планови хрумвания с фокус върху развиването на туризма и дребните и междинни предприятия в района, които биха могли да бъдат включени в обновения Териториален проект на региона.
От своя страна, Радостин Танев, заместник-кмет на община Стара Загора, подчертава върху това, че забавянето на Териториалните проекти би намалило промишлената конкурентоспособност и сполучливата промяна на най-големия въглищен район в
страната. Единодушното мнение от полемиката в Стара Загора беше, че в района към този момент има перспективни начинания за производството на зелен водород, като районът ще бъде включен измежду 9-те водородни долини на Европа – идея за развиване на водородната промишленост на Европейски Съюз. Като съществена спънка към трансформацията на районната стопанска система в Стара Загора се уточни неналичието на задоволителен разговор и съдействие сред университетите, профилираните гимназии и бизнеса, тъй че да се вкара проучването на нисковъглеродните технологии и по-лесната интеграция на приключилите студенти и възпитаници в
предприятия, фокусиращи се в налагането на зелени нововъведения. Участниците се сплотиха към рецензията си към бездействието на държавното управление. Това е довело освен до загубата на първия транш от европейските средства за обективен преход от съвсем 200 милиона лв. в края на 2022 година. Но ще докара и до действителната опция да загубим нови над 1 милиард лв., в случай че доникъде на тази година България не изготви Териториални проекти. Те би трябвало да дават отговор европейската рамка и регламенти за ясно консолидиране на широкомащабни ограничения за понижаване на въглеродния отпечатък, както и дейното включване на заинтригуваните страни във образуването и осъществяването на набелязаните цели. Българското държавно управление следва да очертае междинни, годишни цели и знаци, за понижаване на парниковите излъчвания, намаление на енергийното ползване, увеличение на каузи на ВЕИ в енергийното ползване и възстановяване на качеството на въздуха. Центърът за проучване на демокрацията ще стъпи върху десетките събрани отзиви и оферти за ограничения и начинания, с цел да създаде различни районни профили на Перник, Кюстендил и Стара Загора, които да очертаят главния метод за промяна и декарбонизация на въглищните райони.
Проектите на Териториалните проекти за обективен преход не оферират ясна дълготрайна визия и съответни цели за промяна на стопанската система на въглищните райони на България по отношение на техните потребности, дадености и капацитет за развиване. По този метод България все още е единствената страна в Европейски Съюз без утвърдени стратегически документи и без отпуснати средства по Механизма за обективен преход на Европейския съюз. С отхвърли си за вдишване на задължения за декарбонизация на въглищните райони, България изпуска опцията да се качи на последния трен за дълготрайна промяна на стопанската система. Това са част от изводите от публичните полемики, проведени от Центъра за проучване на демокрацията на 14 и 20 февруари, 2023 година, в Перник, Кюстендил и Стара Загора. В кръглите маси се включиха над 120 представители на разнообразни заинтригувани страни като кметове, членове на общински препоръки, локални бизнес асоциации, неправителствени организации, учени и жители, които разискаха съответни хрумвания, решения и планови оферти за включване в едни по-амбициозни Териториални проекти с ясни цели за понижаване на негативното въздействия на въглищния преход върху икономическото развиване на уязвимите райони. По време на полемиките беше показан и разбор на настоящите версии на Териториалните проекти, създаден от Центъра, който стъпва на детайлно разглеждане на препоръчаните ограничения и на противоположната връзка за дълбочината и качеството на включване на заинтригуваните страни в процеса.
Мария Трифонова, старши теоретичен помощник в стратегия „ Енергетика и Климат ” на Центъра, заключи, че с цел да бъде преходът обективен, е належащо стопанските системи на въглищните райони да наложат нови бизнес модели за развиване, които да създадат локалните предприятия дълготрайно печеливши в изискванията на нисковъглероден преход. Добрите образци от други страни в Европа демонстрират, че сполучливата промяна се случва там, където се комбинират нови енергийни решения и технологии във открити браншове. Териториалните проекти могат да основат и стопански принадлежности за привличане на частни вложения и ускорение на процеса на промяна на основни браншове. Трансформацията се случва във въглищните райони, само че без или с отчасти подкрепяне
Говорителите в полемиката в гр. Перник се сплотиха към тезата, че Териториалните проекти следва да слагат основите на съгласуван метод по преквалификация и развиване на районния бизнес. Заместник-кметът на град Перник, Стефан Кръстев, съобщи, че област Перник има нужните предпоставки, с цел да се трансформира в независим стопански център, създавайки работни места в производството на чиста и високотехнологична сила. В полемиката в гр. Кюстендил акцентът падна върху концепциите за развиване на младежите в района, които всеобщо напущат в търсене на по-добро академично и професионално развиване в София и чужбина. Кметът на община Кюстендил, Петър Паунов, даде лист с над 30 планови хрумвания с фокус върху развиването на туризма и дребните и междинни предприятия в района, които биха могли да бъдат включени в обновения Териториален проект на региона.
От своя страна, Радостин Танев, заместник-кмет на община Стара Загора, подчертава върху това, че забавянето на Териториалните проекти би намалило промишлената конкурентоспособност и сполучливата промяна на най-големия въглищен район в
страната. Единодушното мнение от полемиката в Стара Загора беше, че в района към този момент има перспективни начинания за производството на зелен водород, като районът ще бъде включен измежду 9-те водородни долини на Европа – идея за развиване на водородната промишленост на Европейски Съюз. Като съществена спънка към трансформацията на районната стопанска система в Стара Загора се уточни неналичието на задоволителен разговор и съдействие сред университетите, профилираните гимназии и бизнеса, тъй че да се вкара проучването на нисковъглеродните технологии и по-лесната интеграция на приключилите студенти и възпитаници в
предприятия, фокусиращи се в налагането на зелени нововъведения. Участниците се сплотиха към рецензията си към бездействието на държавното управление. Това е довело освен до загубата на първия транш от европейските средства за обективен преход от съвсем 200 милиона лв. в края на 2022 година. Но ще докара и до действителната опция да загубим нови над 1 милиард лв., в случай че доникъде на тази година България не изготви Териториални проекти. Те би трябвало да дават отговор европейската рамка и регламенти за ясно консолидиране на широкомащабни ограничения за понижаване на въглеродния отпечатък, както и дейното включване на заинтригуваните страни във образуването и осъществяването на набелязаните цели. Българското държавно управление следва да очертае междинни, годишни цели и знаци, за понижаване на парниковите излъчвания, намаление на енергийното ползване, увеличение на каузи на ВЕИ в енергийното ползване и възстановяване на качеството на въздуха. Центърът за проучване на демокрацията ще стъпи върху десетките събрани отзиви и оферти за ограничения и начинания, с цел да създаде различни районни профили на Перник, Кюстендил и Стара Загора, които да очертаят главния метод за промяна и декарбонизация на въглищните райони.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ