Евродепутати ни критикуват за слабо колективно трудово договаряне
Българското държавно управление не е направило задоволително, с цел да подсигурява, че 80 на 100 от служащите ще бъдат обхванати от групови трудови контракти.
Това обявиха през днешния ден евродепутатът християндемократ Денис Радке от Германия и нидерландската му колежка, социалистката Ахнес Йонхериус.
Двамата са съдокладчици по Директива за минималната работна заплата. Тя би трябвало да бъде транспонирана най-късно до две години в националните законодателства на страните членки.
В началото на месеца Народното събрание реши минималната работна заплата в България да бъде в размер на 50 на 100 от брутната междинна заплата за интервал от една година. Този интервал включва последните две тримесечия на миналата година и първите две от настоящата.
„ Това е единствено една стъпка. И цялостното използване на наредбите е посредством проект за деяние да се покаже какви ограничения ще се подхващат и какви стъпки ще се създадат, с цел да се доближи 80 на 100 обгръщане на груповото трудово договаряне. Това е единствено една стъпка и е най-малката, която би трябвало да бъде подхваната в този развой “, безапелационен бе Денис Радке.
Ахнес Йонхериус също е на мнение, че у нас има належаща потребност повече работещи да бъдат обхванати от групови трудови контракти. Те водят до по-високи хонорари.
80-те % групови контракти са цел за всяка страна членка на Европейски Съюз, посочи Радке. И в случай че тя не бъде изпълнена, държавните управления ще тряблва да изясняват пред Европейската комисия какви политически дейности не са били подхванати и какво ще подхващат. А Европейска комисия ще може да глоби в сходство със общоприетите процедури.
Дори страни като Германия ще би трябвало да положат старания, защото там едвам половината от работещите са обхванати от групови трудови контракти, добави евродепутатът.
Но Директивата няма да унищожи националните обичаи и няма да докара до края на скандинавския модел, където съвсем всички са с групови трудови контракти.
Целта е унищожаване или най-малко понижаване на неравенството, сподели Ахнес Йонхериус. Тя напомни, че сега 25 милиона души в Европа са в състояние на беднотия.
От изключителна значимост е кошницата за услуги. В България да вземем за пример междинната работна заплата е ниска. И в случай че с нея се обвърже минималната заплата, тя също ще е ниска, уточни Йонхериус. Всеки, получаващ заплата, би трябвало да може да си заплаща наема, да си купи храна, само че също по този начин да изпрати децата си да спортуват, да има достъп до мобилен телефон, с цел да взе участие пълноценно в обществото.
И в родната й Нидерландия минималната работна заплата е ниска. Тя е 50-60 на 100 от междинната.
Акцентът в България би трябвало да бъде повече върху груповите трудови контракти, посочи депутатката от Ниската земя. Те усилват ролята и правата на профсъюзите.
Начините за по-голям обгръщане от такива контракти са два. Първият е това да става в цели обособени браншове като да вземем за пример металообработването. Другият вид е да бъде взет за пример моделът да вземем за пример на избрана банка и той да бъде разпрострян върху целия банков бранш.
Ахнес Йонхериус счита също, че би трябвало да има по-голяма интервенция на инспекциите по труда. Като неприятен образец тя даде наемането в родината й на български служащи в селскостопанския и месопреработвателния бранш. Целта е да им се заплаща по-малко.
„ И тук би трябвало да се намесят освен инспекциите по труда в България, само че и в Нидерландия, да проучат какво става в тези сиви зони, където се експлоатират хората. Трябва да е ясно, че в случай че не сте в положение като сдружение да плащате естествена заплата, няма стопански годна причина да продължавате да съществувате “, заключи тя.
Директивата за минималната работна заплата би трябвало да бъде транспонирана в период най-късно от две години във всички страни членки. Тук съдокладчиците показаха за образец Румъния и Испания, които нямат желание да чакат крайния период, а към този момент са уведомили, че готвят законодателни промени.
Това е доста добре, въпреки че Европейски Съюз не може да задължи никого да бърза преди крайния период. В Брюксел са наясно, че в редица страни е нужна смяна на законите.
Още по темата
Това обявиха през днешния ден евродепутатът християндемократ Денис Радке от Германия и нидерландската му колежка, социалистката Ахнес Йонхериус.
Двамата са съдокладчици по Директива за минималната работна заплата. Тя би трябвало да бъде транспонирана най-късно до две години в националните законодателства на страните членки.
В началото на месеца Народното събрание реши минималната работна заплата в България да бъде в размер на 50 на 100 от брутната междинна заплата за интервал от една година. Този интервал включва последните две тримесечия на миналата година и първите две от настоящата.
„ Това е единствено една стъпка. И цялостното използване на наредбите е посредством проект за деяние да се покаже какви ограничения ще се подхващат и какви стъпки ще се създадат, с цел да се доближи 80 на 100 обгръщане на груповото трудово договаряне. Това е единствено една стъпка и е най-малката, която би трябвало да бъде подхваната в този развой “, безапелационен бе Денис Радке.
Ахнес Йонхериус също е на мнение, че у нас има належаща потребност повече работещи да бъдат обхванати от групови трудови контракти. Те водят до по-високи хонорари.
80-те % групови контракти са цел за всяка страна членка на Европейски Съюз, посочи Радке. И в случай че тя не бъде изпълнена, държавните управления ще тряблва да изясняват пред Европейската комисия какви политически дейности не са били подхванати и какво ще подхващат. А Европейска комисия ще може да глоби в сходство със общоприетите процедури.
Дори страни като Германия ще би трябвало да положат старания, защото там едвам половината от работещите са обхванати от групови трудови контракти, добави евродепутатът.
Но Директивата няма да унищожи националните обичаи и няма да докара до края на скандинавския модел, където съвсем всички са с групови трудови контракти.
Целта е унищожаване или най-малко понижаване на неравенството, сподели Ахнес Йонхериус. Тя напомни, че сега 25 милиона души в Европа са в състояние на беднотия.
От изключителна значимост е кошницата за услуги. В България да вземем за пример междинната работна заплата е ниска. И в случай че с нея се обвърже минималната заплата, тя също ще е ниска, уточни Йонхериус. Всеки, получаващ заплата, би трябвало да може да си заплаща наема, да си купи храна, само че също по този начин да изпрати децата си да спортуват, да има достъп до мобилен телефон, с цел да взе участие пълноценно в обществото.
И в родната й Нидерландия минималната работна заплата е ниска. Тя е 50-60 на 100 от междинната.
Акцентът в България би трябвало да бъде повече върху груповите трудови контракти, посочи депутатката от Ниската земя. Те усилват ролята и правата на профсъюзите.
Начините за по-голям обгръщане от такива контракти са два. Първият е това да става в цели обособени браншове като да вземем за пример металообработването. Другият вид е да бъде взет за пример моделът да вземем за пример на избрана банка и той да бъде разпрострян върху целия банков бранш.
Ахнес Йонхериус счита също, че би трябвало да има по-голяма интервенция на инспекциите по труда. Като неприятен образец тя даде наемането в родината й на български служащи в селскостопанския и месопреработвателния бранш. Целта е да им се заплаща по-малко.
„ И тук би трябвало да се намесят освен инспекциите по труда в България, само че и в Нидерландия, да проучат какво става в тези сиви зони, където се експлоатират хората. Трябва да е ясно, че в случай че не сте в положение като сдружение да плащате естествена заплата, няма стопански годна причина да продължавате да съществувате “, заключи тя.
Директивата за минималната работна заплата би трябвало да бъде транспонирана в период най-късно от две години във всички страни членки. Тук съдокладчиците показаха за образец Румъния и Испания, които нямат желание да чакат крайния период, а към този момент са уведомили, че готвят законодателни промени.
Това е доста добре, въпреки че Европейски Съюз не може да задължи никого да бърза преди крайния период. В Брюксел са наясно, че в редица страни е нужна смяна на законите.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ