Българското дипломатическо дружество: Назначението на Д. Митов за външен министър е партийно
Българското дипломатическо сдружение е обезпокоено от партийно-политическия метод към желаната от служебния министър председател Димитър Главчев промяна на министъра на външните работи в изискванията комплицирана интернационална конюнктура.
Това се показва в мнение на организацията, изпратено до до медиите:
Българското дипломатическо сдружение е обезпокоено от партийно–политическия метод към желаната от служебния министър председател Главчев промяна на министъра на външните работи в миг на комплицирана интернационална конюнктура, в която повече от всеки път е нужна висока експертиза, отбрана на ползите и националната сигурност на страната и отражението на всяко наше деяние върху престижа на страната.
С назначението на Стефан Димитров за длъжностен министър на външните работи се очакваше да бъде продължена практиката, положена от служебните държавни управления на президента Радев, за ръководители на Министерство на външните работи да бъдат назначавани кариерни дипломати, процедура, чиито резултати с годините изцяло се оправдаха.
Стефан Димитров е експерт от доста висока класа, прекарал цялата си професионална кариера във Външно министерство, минал през позиции, потвърдили тази негова експертиза. Той постоянно е бил в поддръжка на тези цели, които България има. В нито един от многочислените мнения по отношение на неговото уволняване, професионалните му качества не се слагат под подозрение.
Предложението за промяна на външния министър бе неприятна изненада, а най-вероятно и за множеството от интернационалните ни сътрудници.
Посочените доводи, с които се отстранява Димитров от поста седем дни след назначението му са несъстоятелни и не заслужава дори да бъдат коментирани съществено.
Нищо от началото на ръководството на служебното държавно управление не даваше съображение да се приказва за смяна във външнополитическата теория на страната, за което спекулираше водача на ГЕРБ Бойко Борисов, адресирани към настоящия министър на външните работи.
Смяната на външния министър е удостоверение, че държавното управление е политическо, а не експертно, както се чака от едно служебно държавно управление. Тя е израз и на неистовиястремеж на ГЕРБ да овладее и държи всички лостове на външната политика и с непрестанни обети за евроатлантическа взаимност и преданост да си подсигурява индулгенция от западните сътрудници.
Става дума явно за вътрешнополитически причини. Това отразява по-сериозен и бездънен проблем - в България външната политика се преглежда не като национална, а като партийна, а личностите в един длъжностен кабинет се преглеждат като партийни функционери. Не става дума за политики, а до персони и тяхната промяна.
А по отношение на събитията и методът, по който министър председателят разгласи уволнението на служебния външен министър, то самият той загуби и остатъка на своите равно раздалеченост, интегритет и почитание и се принизи до „ правилен боец “ на партия, която го издигна.
В резултат на всичко това, външно министерство и българската дипломатическа работа станаха за смях, а страната ни понесе нов удар върху своя престиж.
Очевидно се цели и инициирането на нов скандал евентуално за да се отвлече публичното внимание и сила от проблемите в правосъдната система, правоохранителните органи и интернационалното самопризнание, че корупцията е прояла цялата ни държавна система.
Българското дипломатическо сдружение през цялото свое 25 годишно битие е работило за опазване на високия професионализъм, нужен при отбрана ползите на страната ни във външната ни политика.
Затова през днешния ден намираме за извънредно разочароващо, когато ставаме очевидци на премахване на потвърдени експерти и назначение на разнообразни управителни длъжности от ден на ден външни на специалността лица.
Резултатите през последните години демонстрират понижаване на професионалното равнище на българската дипломация, липса на български начинания в интернационалните организации, бездейност, загуба на престиж и тежест на страната ни. Болно е да слушаме интернационалните наблюдаващи, които настояват, че в последните 10-15 години българската външна политика е навлязла в епохата на продължителен провинциализъм.
Предлаганият за нов външен министър настоящ зам.-председател на ГЕРБ Д. Митов в предходното му съществуване на този пост се помни главно с неуспеха кандидатурата на И. Бокова за Горско стопанство на Организация на обединените нации и на неповторимия за страната ни късмет българин да оглави главната международна организация, както и с отхвърли България да заеме полагащото й се място на променлив член на Секретен сътрудник през 2018-2019 год. в интерес на Полша по незнайни аргументи. Очевидно на времето президентът е имал своите учредения да откаже декрет за назначението му за дипломат в Румъния.
Очакваме и се надяваме Президентът да откри заслужен метод да вземе отношение към този проблем в сходство с ползите на страната и своето високо състояние.
