Умря бащата на Пламен и Юлиян Константинови
Българският спорт загуби още една огромна фигура. Тази нощ ненадейно е умрял Георги Константинов - волейболна легенда, татко на някогашния към този момент селекционер на мъжкия ни народен тим по волейбол Пламен Константинов и на оперния артист и музикант Юлиян Константинов.
Именно Константинов-старши е първият, който става прочут с прякора Гибона, който по-късно Пламен наследява. Печели прякора си още в казармата, както и множеството от волейболните ни митове през 50-те и 60-те години.
Димитър Гигов съумява да го плени за волейбола, защото в това време той тренира и лека атлетика. Първото си самопризнание Константинов получава още през първата си година като младеж на Левски. Гибона е един от най-хубавите в шампионата, а основателят на волейбола у нас Валентин Анков дава извънредно висока оценка за изявите му на игрището. Георги не се задържа дълго при наборниците си и година по-рано е включен в мъжката селекция на „ сините “.
От 1962 година Гибона непроменяемо е в националния отбор, като с изключение на на две международни шампионати е един от състезателите, които вземат участие в олимпийския дебют на волейбола в Токио през 1964 година. Именно този шампионат Константинов дефинира и като собствен връх в кариерата си с петото място на България в японската столица. Той е един от титулярните ни нападатели. Дебютът на Константинов в формален мач на националния ни тим обаче е две години по-рано – на международното състезание в Москва, когато оставаме на крачка от медалите с четвъртото място. Следващата 1963-а още веднъж е белязана от четвърто място – този път на европейското състезание в Букурещ. На международното състезание в Прага през 1967 година Константинов още веднъж е в отбора, а националите ни остават на седмото място от 22 тима.
Голямата горделивост на Гибона обаче са двамата му синове Юлиян и Пламен. По-големият не съумява да се задържи в спорта, макар че като дребен също демонстрира отлични качества. Пламен обаче е покорен още от дребен от волейбола и изцяло справедливо наследява освен гения, само че и прякора на татко си.
Именно Константинов-старши е първият, който става прочут с прякора Гибона, който по-късно Пламен наследява. Печели прякора си още в казармата, както и множеството от волейболните ни митове през 50-те и 60-те години.
Димитър Гигов съумява да го плени за волейбола, защото в това време той тренира и лека атлетика. Първото си самопризнание Константинов получава още през първата си година като младеж на Левски. Гибона е един от най-хубавите в шампионата, а основателят на волейбола у нас Валентин Анков дава извънредно висока оценка за изявите му на игрището. Георги не се задържа дълго при наборниците си и година по-рано е включен в мъжката селекция на „ сините “.
От 1962 година Гибона непроменяемо е в националния отбор, като с изключение на на две международни шампионати е един от състезателите, които вземат участие в олимпийския дебют на волейбола в Токио през 1964 година. Именно този шампионат Константинов дефинира и като собствен връх в кариерата си с петото място на България в японската столица. Той е един от титулярните ни нападатели. Дебютът на Константинов в формален мач на националния ни тим обаче е две години по-рано – на международното състезание в Москва, когато оставаме на крачка от медалите с четвъртото място. Следващата 1963-а още веднъж е белязана от четвърто място – този път на европейското състезание в Букурещ. На международното състезание в Прага през 1967 година Константинов още веднъж е в отбора, а националите ни остават на седмото място от 22 тима.
Голямата горделивост на Гибона обаче са двамата му синове Юлиян и Пламен. По-големият не съумява да се задържи в спорта, макар че като дребен също демонстрира отлични качества. Пламен обаче е покорен още от дребен от волейбола и изцяло справедливо наследява освен гения, само че и прякора на татко си.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ