Илия Груев пред Nostrabet: Българският футбол трябва да инвестира в треньорите си
Българският експерт, Илия Груев, даде есклузивно изявление за Nostrabet.com. Наставникът, който сега заема позицията на помощник-треньор в Арминия Билефелд, описа за страхотното възприятие, което той и треньорският екип на немския отбор са изпитали, откакто съумяха да спасят елитния статут на клуба в Бундеслигата. Той обясни и кои са били най-важните стъпки по пътя към одобряването му като ментор в Германия.
Груев не пропусна и да вземе отношение по тематиките, засягащи българския футбол. Въпреки че самичък признава, че към този момент не е изцяло в течение с всички процеси в родния футбол, той акцентира, че едно от най-важните неща, които може да създадем като нация, е да влагаме в родните експерти, както и в инфраструктурата. Той даде образец и по какъв начин немският футболен съюз е съумял да се пребори с рецесията в техния футбол от началото на 21-ви век.
Здравейте, господин Груев! В последните близо 18 месеца живеем в една много необикновена конюнктура. Как се отрази тя персонално на Вас?
Мога да отговоря по два метода. От една страна, футболът не беше по този начин тежко обиден, както бяха редица други бизнеси, да вземем за пример ресторантьорството, винарството и така нататък При нас съвсем не се усети, като се изключи обстоятелството, че трябваше един път да си понижим заплатите с към 10%. Чисто стопански тази пандемия не се отрази на футбола по трагичен метод, най-малко в Германия.
В персонален проект ситуацията ограничи опцията ми да пътувам, да се връщам в България, нещо, което постоянно съм правил на драго сърце. На последно място, без да се окайвам, в никакъв случай не съм си представял, че животът ми в последните месеци ще е толкоз отегчителен. Беше доста изнервящо и макар че от самото начало се пробвах да останем положителни със фамилията си, това беше дразнещо.
До каква степен беше изнервящо непрекъснато тестване за ковид?
Това беше всекидневието ни, само че го приехме метафизичен, защото знаехме, че това е единственият метод, по който можеше да си вършим работата. Германската футболна лига сподели, че единствено при тези условия шампионата може да продължи. Нямаше по какъв начин да се случи това, в случай че имахме прекалено много инфектирани. Оттам насетне носехме огромна отговорност освен към себе си, само че и към клубовете. В Германия огромна част от бюджетите на клубовете се образуват от приходите от телевизионни права, тъй че завършването на шампионата беше от основно значение. Всеки ден правехме проби, всичко беше проведено доста добре. Оттам насетне започвахме с работата. Беше дразнещо първоначално, само че последователно свикнахме и осъзнахме, че няма различен метод.
Ще има ли фрапантни стопански последствия за клубовете в кратковременен проект?
Абсолютно, ще има. Успяхме да запазим приходите от телевизионни права, само че голям проблем беше изиграването на толкоз доста мачове пред празни трибуни. Знаете, в Германия обичайно стадионите са разпродадени седмици по-рано. Това носи и доста доходи.
Емоционално беше мъчно, тъй като да играеш пред празни трибуни не носи никакво наслаждение. Редица клубове влязоха в големи разноски около пандемията, тъй като макар орязването на заплатите много клубове прибегнаха до тегленето на заеми. Тези разноски, които бяха направени, ще имат кратковременен резултат, изключително предвид на обстоятелството, че в Германия доста се държи на изрядните счетоводни сметки.
Знаем, че в Западна Европа ограниченията бяха по-стриктни, надлежно и рестриктивните мерки по-сурови. Ще има ли отрицателен дългогодишен резултат цялата тази обстановка върху развиването на юношите в целия свят?
Не мога да кажа дали ще са дълготрайни резултатите, само че е реалност, че работата на юношите се наруши доста. Гледах другари на сина ми, който към този момент беше част от мъжкия тим на Бремен и не беше обиден от обстановката. Те обаче не са играли формален мач от съвсем 9 месеца. Това е голям интервал от време. Успяваха да играят двустранни игри, само че не може да се съпостави със спортния футбол. Тези играчи имаха нещастието да не съумеят да покажат това, на което са способни заради тези аргументи и ще би трябвало да минат през по-малките клубове, с цел да си пробият път нагоре към елитното равнище още веднъж.
Да обърнем взор и към Вас и Вашата работа. От близо 10 години сте треньор в Германия. Колко мъчно беше да намерите място под слънцето като чужденец?
Най-трудно ми беше при идването ми в Германия, като футболист. Бях на 30 години и хванах последния трен, по този начин да се каже. Трябваше да се приспособя към метода на работа, езика и характерностите на футбола като цяло. Винаги съм казвал, че в случай че чакаш различен да те стимулира, то нищо няма да стане. Имах желанието да приказвам немски и да упражнявам по по-високите стандарти там. Не допусках, че ще остана 21 години и че ще получа и немски паспорт. Тогава беше доста по-трудно, тъй като България не беше в Европейския съюз.
След това към този момент ми се отдаде опция да работя като треньор в старша възраст, което и до ден сегашен остава страховит опит за мен, изключително предвид на високото равнище, на което се състезаваше юношеския отбор на Рот-Вайс Ерфурт. Това е дребен клуб, в който треньорът би трябвало да извършва доста длъжности, което ми оказа помощ много. Имах опция и да скалъпвам, което беше отлично. Клубът ми даде цялостна независимост и тези две години и половина бяха в основата за бъдещата ми треньорска кариера.
Може ли да се каже, че огромната цел пред Вас е да застанете отпред на отбор от Бундеслигата?
Да, това е цел, само че не мога да кажа, че е фикс концепция. Трите години в Дуисбург ми дадоха опция да видя какво е да си от страната на треньора и то на отбор на много високо равнище. В цялата история на клуба, в случай че не се неистина, съм с втория най-дълъг интервал отпред, което демонстрира, че Дуисбург постоянно сменя треньорите си, само че с триумфите си през тези години очевидно съм бил на верния път.
Разбира се, че желая и бих желал още веднъж да съм основен треньор, само че е значимо да намериш верен екип, с който по-късно да работиш. Обичам да работя в екип, защото съм екипен състезател, без значение каква позиция заемам. Надявам се в даден миг да повеждам тим от Бундеслигата. Имам пресния образец в лицето на Ханзи Флик, който на 53-годишна възраст за пръв път го направи, тъй че аз имам още няколко години време до тогава. Ще бъде наслаждение, само че не е непременно.
Независимо от позицията ти в клуба лоялността е значима и се цени. Имал съм опция нееднократно да наследя мой началник, който е бил освободен, само че това не е залегнато в моралния ми кодекс. Може би и затова съм съумял да се задържа дълго в Германия. Никой не обича предатели.
Преди няколко месеца станахте част от треньорския екип на елитния Арминия Билефелд. Кой беше ключът към спасението на клуба?
На първо място всяка промяна на треньора дава подтик, за малко време. Ако ставаше единствено със смени на треньорите, то щяха да се сменят при всяка миникриза. Аз се причислих към щаба на Арминия една концепция по-късно спрямо наставника Франк Крамер, защото трябваше да изчистя взаимоотношенията си с Вердер Бремен.
Не мога да кажа, че сме се старали да мотивираме играчите чак толкоз доста, защото постоянно съм бил на мнение, че персоналната мотивация е най-важната. Не е добре, в случай че ти би трябвало външна помощ в това отношение. Големият плюс за нас е, че управлението на Билефелд си направи сметката на доста ранен стадий от сезона, осъзнавайки, че изпадането е изцяло действително. Тази година беше същински подарък за тях, във всяко едно отношение. Беше изчислено, че ще последва изпадане, само че задачите и упоритостите на клуба бяха такива, че оставането щеше да е сензация. Радвам се, че сбъднахме тази сензация.
Имахме и шанс, че един тим като Шалке изцяло капитулира. Беше обаче значимо за нас да стабилизираме тима, който беше считан от мнозина за сигурен изпадащ. Заложихме на колектива и на огромното предпочитание да се спасим и се веселя доста, че бях част от този отбор. Това е доста пай интервал от време, в който бях там, само че всичко се разви по съвършен метод. Загубихме единствено един път в този интервал и непрестанно записвахме точки, което беше доста значимо. Акцентирахме върху отбраната, тъй като оттова насетне знаехме, че можем да вкараме. Добрите изяви в отбрана на целия тим ни даде опция да останем в лигата.
Къде би трябвало да надградите през идващия сезон?
Нещата при нас няма да се трансформират кой знае какъв брой. Предишната година бюджетът ни беше 22 милиона. За съпоставяне, този на Херта, който приключи със същите точки като нас, беше 140 милиона. Тази година ще имаме по-голям бюджет, само че това ми харесва в Билефелд – клубът влага получените средства в базата и школата на клуба. Няма да бъдат харчени огромни суми. Ще желаеме да подмладим леко тима и да прибавим положителни играчи, само че като цяло желаеме да запазим ядрото и да надградим за втората много тежка година в Бундеслигата, която следва. Всяка година за Арминия в Бундеслигата е скъпа опция.
В последните години като че ли има леко оттегляне във връзка с производството на топ равнище футболисти в немските школи, което може би се отрази и в резултатите на националния тим на последните огромни шампионати. Има ли проблем в това отношение?
Интересен въпрос, на който ще отговоря с „ да и не “. Аз пристигнах тъкмо след една такава рецесия, през 2000-та година, когато беше приключило едно пагубно европейско състезание. Тогава се направи разбор и се стартира на чисто за да се върне Германия там, където й е мястото. Играчи като Подолски, Швайнщайгер, Йозил, Филип Лам - всички те са артикули на това ново начало. Започнаха да се назначават по-качествени треньори, които да са на щат, а не на хонорар, както беше до тогава. Създадоха се сборни пунктове във всяка област, като се събираха най-хубавите играчи от тази област 1-2 пъти на седмица, с цел да бъдат тренирани от хора в немския футболен съюз. Синът ми също е артикул на тази идея. Това се прави в по-ранните възрасти, 6-12-годишни. Успоредно се работеше в клубовете.
Именно тази идея даде страхотни резултати, които кулминираха в триумфа на Световното през 2014-а година. Отделно, от 2000-та година съвсем безусловно се стига до полуфинали и финали за националния тим. Да, Германия евентуално изостава от Англия и Франция, липсват тези гръмки имена като Мбапе и прочие, само че би трябвало да се сетим за състезатели като Тимо Вернер, Кай Хавертц, Флориан Вюртц, Гнабри и други Преди една седмица Германия стана и европейски първенец до 21-годишна възраст. Треньорът Щефан Кунтц показа в изявление, че той и играчите са били раздразнени от непрекъснатото подценяване поради по-ниските цени на състезателите спрямо тези на Франция или Англия. Това даде резултат.
Да, може би като имена Германия не вади такива международни звезди в последните години, само че пък победи в две от последните три европейски шампионата до 21-годишна възраст. От тази позиция не може да се каже, че ситуацията е чак толкоз отчайващо в немските школи.
Докато приказваме за „ леко “ оттегляне при германците, то при нас отстъплението е гигантско. Защо не можем да заимстваме от концепциите, използвани даже от страните към нас?
Аз също нямам отговор. В интерес на истината не мога да кажа, че познавам структурата на футбола у нас при най-малките възрасти. В момента контактът ми с българския футбол минава само през някогашния ми асистент в Дуисбург Йончо Арсов, който от две години е началник на школата на Левски. Той показа, че нещата се движат постепенно и мъчно и че би трябвало да се натъртва повече на самостоятелната работа. Пак споделям обаче, не съм верният човек, с цел да каже къде се къса нишката.
Знам по какъв начин е немският модел – би трябвало да е влага в добре подготвени треньори, които да получат положителни тласъци. Всеки работи за пари и авторитет, обикновено е. Ако се подтикват финансово треньорите и биват добре школувани, то резултатите ще дойдат. Това е доста дълъг развой обаче. Нуждаем се от повече дисциплинираност и работа.
Бях една година в Хайдук Сплит, дружно с Краси Балъков. Там децата са доста по-отдадени на футбола, без да наскърбявам който и да било от нашите деца. Не се ангажирам с крайни оценки, само че с положителни експерти, бази и предпочитание за развиване, то ще се случат нещата. Именно на инфраструктурно равнище изоставаме в огромна степен спрямо другите страни.
Вие бяхте помощник на Лотар Матеус при започване на предишното десетилетие, когато към момента имахме един стабилен набор от качествени играчи, измежду които Мартин и Стилиян Петров, Димитър Бербатов, Ивелин Попов и други Какво не доближаваше на оня тим да се класира на огромен конгрес?
Аз също съм задавал този въпрос, защото тогава имахме доста играчи, играещи в топ тимове. Тази група беше покрай задачата, само че може би шансът им изигра неприятна смешка. Доказано е, че в случай че нямаш избран % шанс, то няма по какъв начин да постигнеш огромната цел. От друга страна отново нямам пояснение, защото тези момчета не идваха, с цел да отбиват номера. Те защитаваха почтено достойнството на националния тим, тъй че в действителност нямам съответно пояснение. Това беше последната генерация, която не отстъпваше фрапантно като качество на водещите европейски страни.
Виждате ли някаква светлина в тунела, предвид на малко по-доброто потомство, което сега стартира да се утвърждава в родния народен отбор?
Трансферите на играчи като Вальо Антов, Филип Кръстев, Мартин Минчев – това са положителни образци, тъй като всички отидоха в мощни пъренства и тимове на много нежна възраст. Говорим още и за Димо Кръстев, Станислав Шопов и други Това е добре за нас, че млади играчи, които към момента не са изцяло развити, отиват в Европа.
От другата категория е синът ми и Емануел Мирчев, които са получили футболното си образование напълно на Запад. Отделно имаме и играчите от българското състезание. Тази сиомбиоза е чудесна, в случай, че всички тези момчета играят. Да излезеш на толкоз млада възраст в топ състезание е плюс, тъй като може да се развиваш в по-добра среда, само че крие и своите опасности. Това са младежи, които отиват сами, в шампионати, в които не е елементарно да се наложиш. Тук идва и факторът предпочитание, без който не можеш да се докажеш и наложиш зад граница.
Не бива да забравяме, че за разлика от моето време, в този момент границите са отворени, само че и конкуренцията е по-голяма. Желая триумф на всички български футболисти, с цел да се утвърдят в Европа, както и в националния тим.
Може ли да заимстваме нещо от модела на Косово, където множеството играчи са получили футболната си подготовка зад граница?
Това също е забавна тематика. Мога да ти дам образец тъкмо с Милот Рашица, с който имам превъзходен контакт от времето ми във Вердер. Той споделяше, че му е било тежко да излезе толкоз рано в чужбина, само че си е коствало. Възможност е, защото сигурно има много български футболисти, които играят из школите на цяла Европа. Мисля, че това е добра причина тези момчета да бъдат открити и по-късно да се реши дали имат нужното равнище за националния тим. Не го изключвам като опция и за мен е добра алтернатива да се повикат играчи, които са надалеч от полезрението на българското състезание.
Вие сте младеж на Левски и имате над 50 мача клуба още при започване на кариерата Ви. Няма по какъв начин да не попитам какво е мнението Ви за спекулациите, които слушаме за бъдещето на клуба от седмици насам?
В Левски съм прекарал съвсем 15 години, тъй че клубът сигурно е изиграл огромна роля освен във образуването ми като футболист, само че и като човек. По социалистическо време се гледаха освен футболните качества, само че и се изискваше да си добър човек и да се справяш добре в учебно заведение. За да играеш за Левски трябваше да покажеш, че можеш да носиш отговорността и тежестта, която върви ръка за ръка със синята фланелка.
Левски постоянно ще е значим за мен. Разбира се, че когато си в чужбина не можеш да следиш всичко, което се случва в родината, само че към момента се интересувам от Левски. В последната година и нещо виждам, че нещата са тежки. Сега се спекулира за доста неща, но аз не желая да разясня спекулации. Надявам се мощно Левски да е добре.
Предпоставка ли е за положителното здраве на българския футбол Левски и ЦСКА да са мощни и конкурентноспособни?
Определено. Мисля, че тези отбори са лицето на България в Европа. Не изключвам и Лудогорец, който се утвърди през последното десетилетие освен у нас, само че и на Запад. Този тим към този момент се знае. Приятно усещане през последните години прави и Локомотив Пловдив. За мен е значимо обаче двата столични гранда да са мощни, тъй като разполагат с големи фенски маси и огромна притегателна мощ. Навсякъде футболът се играе пред аудитория и когато има цялостни игрища, то може най-малко ненапълно да се доближим до чувството за един европейски мач.
Само имената Левски и ЦСКА обаче не ти дават привилегията да си на върха. Ако не се работи вярно, то това е невероятно.
Бихте ли се върнали в някаква роля в българския футбол?
Футболът се развива доста динамично и по тази причина съм се научил в никакъв случай да не споделям „ не “. Не знам, може би след време бих се върнал на драго сърце в България, само че за момента съм към този момент 21 години в Германия и съумях да се утвърдя на този пазар, който е извънредно мощен. На този стадий виждам бъдещето си по-скоро в Германия.
Може ли да си визиите бъдеще в някоя друга западноевропейска страна?
Разбира се, за какво не. Винаги съм бил отворен към сходни благоприятни условия. Всяко нещо, което те вади от удобната ти зона, може да ти донесе избрани дивиденти. Има много позиции и действия, които биха ме удовлетворили за работа и в друга европейска страна, само че отново споделям – където и да отида да работя, то ще би трябвало да е в клуб с упоритости и благоприятни условия. Не желая единствено да отида някъде, с цел да се любувам на хубостта на града или нещо сходно.
За мен е най-важно да си осъществя задачите в света на футбола. Затова и съм щастлив, че успяхме с Билефелд да реализираме нещо сензационно. Подобни триумфи единствено те зареждат с още сила и предпочитание, с цел да работиш още по-усърдно отсега нататък. Вижда се, че хубавичко работа се възнаграждава. Отворен съм към всичко, само че на този стадий считам, че бъдещето ми е в Германия и добре прилягам на тази среда. Горд съм, че работя в Бундеслигата.
И за край, господин Груев – какво си пожелавате в персонален и професионален проект в идните месеци?
Най-важно е здравето, тъй като в случай че си здрав може да сбъднеш всичко свои упоритости и фантазии. Пожелавам здраве за мен, фамилията ми, околните ми. Пожелавам го на целия свят, тъй като няма по-хубаво нещо от здравето и щастието.
Груев не пропусна и да вземе отношение по тематиките, засягащи българския футбол. Въпреки че самичък признава, че към този момент не е изцяло в течение с всички процеси в родния футбол, той акцентира, че едно от най-важните неща, които може да създадем като нация, е да влагаме в родните експерти, както и в инфраструктурата. Той даде образец и по какъв начин немският футболен съюз е съумял да се пребори с рецесията в техния футбол от началото на 21-ви век.
Здравейте, господин Груев! В последните близо 18 месеца живеем в една много необикновена конюнктура. Как се отрази тя персонално на Вас?
Мога да отговоря по два метода. От една страна, футболът не беше по този начин тежко обиден, както бяха редица други бизнеси, да вземем за пример ресторантьорството, винарството и така нататък При нас съвсем не се усети, като се изключи обстоятелството, че трябваше един път да си понижим заплатите с към 10%. Чисто стопански тази пандемия не се отрази на футбола по трагичен метод, най-малко в Германия.
В персонален проект ситуацията ограничи опцията ми да пътувам, да се връщам в България, нещо, което постоянно съм правил на драго сърце. На последно място, без да се окайвам, в никакъв случай не съм си представял, че животът ми в последните месеци ще е толкоз отегчителен. Беше доста изнервящо и макар че от самото начало се пробвах да останем положителни със фамилията си, това беше дразнещо.
До каква степен беше изнервящо непрекъснато тестване за ковид?
Това беше всекидневието ни, само че го приехме метафизичен, защото знаехме, че това е единственият метод, по който можеше да си вършим работата. Германската футболна лига сподели, че единствено при тези условия шампионата може да продължи. Нямаше по какъв начин да се случи това, в случай че имахме прекалено много инфектирани. Оттам насетне носехме огромна отговорност освен към себе си, само че и към клубовете. В Германия огромна част от бюджетите на клубовете се образуват от приходите от телевизионни права, тъй че завършването на шампионата беше от основно значение. Всеки ден правехме проби, всичко беше проведено доста добре. Оттам насетне започвахме с работата. Беше дразнещо първоначално, само че последователно свикнахме и осъзнахме, че няма различен метод.
Ще има ли фрапантни стопански последствия за клубовете в кратковременен проект?
Абсолютно, ще има. Успяхме да запазим приходите от телевизионни права, само че голям проблем беше изиграването на толкоз доста мачове пред празни трибуни. Знаете, в Германия обичайно стадионите са разпродадени седмици по-рано. Това носи и доста доходи.
Емоционално беше мъчно, тъй като да играеш пред празни трибуни не носи никакво наслаждение. Редица клубове влязоха в големи разноски около пандемията, тъй като макар орязването на заплатите много клубове прибегнаха до тегленето на заеми. Тези разноски, които бяха направени, ще имат кратковременен резултат, изключително предвид на обстоятелството, че в Германия доста се държи на изрядните счетоводни сметки.
Знаем, че в Западна Европа ограниченията бяха по-стриктни, надлежно и рестриктивните мерки по-сурови. Ще има ли отрицателен дългогодишен резултат цялата тази обстановка върху развиването на юношите в целия свят?
Не мога да кажа дали ще са дълготрайни резултатите, само че е реалност, че работата на юношите се наруши доста. Гледах другари на сина ми, който към този момент беше част от мъжкия тим на Бремен и не беше обиден от обстановката. Те обаче не са играли формален мач от съвсем 9 месеца. Това е голям интервал от време. Успяваха да играят двустранни игри, само че не може да се съпостави със спортния футбол. Тези играчи имаха нещастието да не съумеят да покажат това, на което са способни заради тези аргументи и ще би трябвало да минат през по-малките клубове, с цел да си пробият път нагоре към елитното равнище още веднъж.
Да обърнем взор и към Вас и Вашата работа. От близо 10 години сте треньор в Германия. Колко мъчно беше да намерите място под слънцето като чужденец?
Най-трудно ми беше при идването ми в Германия, като футболист. Бях на 30 години и хванах последния трен, по този начин да се каже. Трябваше да се приспособя към метода на работа, езика и характерностите на футбола като цяло. Винаги съм казвал, че в случай че чакаш различен да те стимулира, то нищо няма да стане. Имах желанието да приказвам немски и да упражнявам по по-високите стандарти там. Не допусках, че ще остана 21 години и че ще получа и немски паспорт. Тогава беше доста по-трудно, тъй като България не беше в Европейския съюз.
След това към този момент ми се отдаде опция да работя като треньор в старша възраст, което и до ден сегашен остава страховит опит за мен, изключително предвид на високото равнище, на което се състезаваше юношеския отбор на Рот-Вайс Ерфурт. Това е дребен клуб, в който треньорът би трябвало да извършва доста длъжности, което ми оказа помощ много. Имах опция и да скалъпвам, което беше отлично. Клубът ми даде цялостна независимост и тези две години и половина бяха в основата за бъдещата ми треньорска кариера.
Може ли да се каже, че огромната цел пред Вас е да застанете отпред на отбор от Бундеслигата?
Да, това е цел, само че не мога да кажа, че е фикс концепция. Трите години в Дуисбург ми дадоха опция да видя какво е да си от страната на треньора и то на отбор на много високо равнище. В цялата история на клуба, в случай че не се неистина, съм с втория най-дълъг интервал отпред, което демонстрира, че Дуисбург постоянно сменя треньорите си, само че с триумфите си през тези години очевидно съм бил на верния път.
Разбира се, че желая и бих желал още веднъж да съм основен треньор, само че е значимо да намериш верен екип, с който по-късно да работиш. Обичам да работя в екип, защото съм екипен състезател, без значение каква позиция заемам. Надявам се в даден миг да повеждам тим от Бундеслигата. Имам пресния образец в лицето на Ханзи Флик, който на 53-годишна възраст за пръв път го направи, тъй че аз имам още няколко години време до тогава. Ще бъде наслаждение, само че не е непременно.
Независимо от позицията ти в клуба лоялността е значима и се цени. Имал съм опция нееднократно да наследя мой началник, който е бил освободен, само че това не е залегнато в моралния ми кодекс. Може би и затова съм съумял да се задържа дълго в Германия. Никой не обича предатели.
Преди няколко месеца станахте част от треньорския екип на елитния Арминия Билефелд. Кой беше ключът към спасението на клуба?
На първо място всяка промяна на треньора дава подтик, за малко време. Ако ставаше единствено със смени на треньорите, то щяха да се сменят при всяка миникриза. Аз се причислих към щаба на Арминия една концепция по-късно спрямо наставника Франк Крамер, защото трябваше да изчистя взаимоотношенията си с Вердер Бремен.
Не мога да кажа, че сме се старали да мотивираме играчите чак толкоз доста, защото постоянно съм бил на мнение, че персоналната мотивация е най-важната. Не е добре, в случай че ти би трябвало външна помощ в това отношение. Големият плюс за нас е, че управлението на Билефелд си направи сметката на доста ранен стадий от сезона, осъзнавайки, че изпадането е изцяло действително. Тази година беше същински подарък за тях, във всяко едно отношение. Беше изчислено, че ще последва изпадане, само че задачите и упоритостите на клуба бяха такива, че оставането щеше да е сензация. Радвам се, че сбъднахме тази сензация.
Имахме и шанс, че един тим като Шалке изцяло капитулира. Беше обаче значимо за нас да стабилизираме тима, който беше считан от мнозина за сигурен изпадащ. Заложихме на колектива и на огромното предпочитание да се спасим и се веселя доста, че бях част от този отбор. Това е доста пай интервал от време, в който бях там, само че всичко се разви по съвършен метод. Загубихме единствено един път в този интервал и непрестанно записвахме точки, което беше доста значимо. Акцентирахме върху отбраната, тъй като оттова насетне знаехме, че можем да вкараме. Добрите изяви в отбрана на целия тим ни даде опция да останем в лигата.
Къде би трябвало да надградите през идващия сезон?
Нещата при нас няма да се трансформират кой знае какъв брой. Предишната година бюджетът ни беше 22 милиона. За съпоставяне, този на Херта, който приключи със същите точки като нас, беше 140 милиона. Тази година ще имаме по-голям бюджет, само че това ми харесва в Билефелд – клубът влага получените средства в базата и школата на клуба. Няма да бъдат харчени огромни суми. Ще желаеме да подмладим леко тима и да прибавим положителни играчи, само че като цяло желаеме да запазим ядрото и да надградим за втората много тежка година в Бундеслигата, която следва. Всяка година за Арминия в Бундеслигата е скъпа опция.
В последните години като че ли има леко оттегляне във връзка с производството на топ равнище футболисти в немските школи, което може би се отрази и в резултатите на националния тим на последните огромни шампионати. Има ли проблем в това отношение?
Интересен въпрос, на който ще отговоря с „ да и не “. Аз пристигнах тъкмо след една такава рецесия, през 2000-та година, когато беше приключило едно пагубно европейско състезание. Тогава се направи разбор и се стартира на чисто за да се върне Германия там, където й е мястото. Играчи като Подолски, Швайнщайгер, Йозил, Филип Лам - всички те са артикули на това ново начало. Започнаха да се назначават по-качествени треньори, които да са на щат, а не на хонорар, както беше до тогава. Създадоха се сборни пунктове във всяка област, като се събираха най-хубавите играчи от тази област 1-2 пъти на седмица, с цел да бъдат тренирани от хора в немския футболен съюз. Синът ми също е артикул на тази идея. Това се прави в по-ранните възрасти, 6-12-годишни. Успоредно се работеше в клубовете.
Именно тази идея даде страхотни резултати, които кулминираха в триумфа на Световното през 2014-а година. Отделно, от 2000-та година съвсем безусловно се стига до полуфинали и финали за националния тим. Да, Германия евентуално изостава от Англия и Франция, липсват тези гръмки имена като Мбапе и прочие, само че би трябвало да се сетим за състезатели като Тимо Вернер, Кай Хавертц, Флориан Вюртц, Гнабри и други Преди една седмица Германия стана и европейски първенец до 21-годишна възраст. Треньорът Щефан Кунтц показа в изявление, че той и играчите са били раздразнени от непрекъснатото подценяване поради по-ниските цени на състезателите спрямо тези на Франция или Англия. Това даде резултат.
Да, може би като имена Германия не вади такива международни звезди в последните години, само че пък победи в две от последните три европейски шампионата до 21-годишна възраст. От тази позиция не може да се каже, че ситуацията е чак толкоз отчайващо в немските школи.
Докато приказваме за „ леко “ оттегляне при германците, то при нас отстъплението е гигантско. Защо не можем да заимстваме от концепциите, използвани даже от страните към нас?
Аз също нямам отговор. В интерес на истината не мога да кажа, че познавам структурата на футбола у нас при най-малките възрасти. В момента контактът ми с българския футбол минава само през някогашния ми асистент в Дуисбург Йончо Арсов, който от две години е началник на школата на Левски. Той показа, че нещата се движат постепенно и мъчно и че би трябвало да се натъртва повече на самостоятелната работа. Пак споделям обаче, не съм верният човек, с цел да каже къде се къса нишката.
Знам по какъв начин е немският модел – би трябвало да е влага в добре подготвени треньори, които да получат положителни тласъци. Всеки работи за пари и авторитет, обикновено е. Ако се подтикват финансово треньорите и биват добре школувани, то резултатите ще дойдат. Това е доста дълъг развой обаче. Нуждаем се от повече дисциплинираност и работа.
Бях една година в Хайдук Сплит, дружно с Краси Балъков. Там децата са доста по-отдадени на футбола, без да наскърбявам който и да било от нашите деца. Не се ангажирам с крайни оценки, само че с положителни експерти, бази и предпочитание за развиване, то ще се случат нещата. Именно на инфраструктурно равнище изоставаме в огромна степен спрямо другите страни.
Вие бяхте помощник на Лотар Матеус при започване на предишното десетилетие, когато към момента имахме един стабилен набор от качествени играчи, измежду които Мартин и Стилиян Петров, Димитър Бербатов, Ивелин Попов и други Какво не доближаваше на оня тим да се класира на огромен конгрес?
Аз също съм задавал този въпрос, защото тогава имахме доста играчи, играещи в топ тимове. Тази група беше покрай задачата, само че може би шансът им изигра неприятна смешка. Доказано е, че в случай че нямаш избран % шанс, то няма по какъв начин да постигнеш огромната цел. От друга страна отново нямам пояснение, защото тези момчета не идваха, с цел да отбиват номера. Те защитаваха почтено достойнството на националния тим, тъй че в действителност нямам съответно пояснение. Това беше последната генерация, която не отстъпваше фрапантно като качество на водещите европейски страни.
Виждате ли някаква светлина в тунела, предвид на малко по-доброто потомство, което сега стартира да се утвърждава в родния народен отбор?
Трансферите на играчи като Вальо Антов, Филип Кръстев, Мартин Минчев – това са положителни образци, тъй като всички отидоха в мощни пъренства и тимове на много нежна възраст. Говорим още и за Димо Кръстев, Станислав Шопов и други Това е добре за нас, че млади играчи, които към момента не са изцяло развити, отиват в Европа.
От другата категория е синът ми и Емануел Мирчев, които са получили футболното си образование напълно на Запад. Отделно имаме и играчите от българското състезание. Тази сиомбиоза е чудесна, в случай, че всички тези момчета играят. Да излезеш на толкоз млада възраст в топ състезание е плюс, тъй като може да се развиваш в по-добра среда, само че крие и своите опасности. Това са младежи, които отиват сами, в шампионати, в които не е елементарно да се наложиш. Тук идва и факторът предпочитание, без който не можеш да се докажеш и наложиш зад граница.
Не бива да забравяме, че за разлика от моето време, в този момент границите са отворени, само че и конкуренцията е по-голяма. Желая триумф на всички български футболисти, с цел да се утвърдят в Европа, както и в националния тим.
Може ли да заимстваме нещо от модела на Косово, където множеството играчи са получили футболната си подготовка зад граница?
Това също е забавна тематика. Мога да ти дам образец тъкмо с Милот Рашица, с който имам превъзходен контакт от времето ми във Вердер. Той споделяше, че му е било тежко да излезе толкоз рано в чужбина, само че си е коствало. Възможност е, защото сигурно има много български футболисти, които играят из школите на цяла Европа. Мисля, че това е добра причина тези момчета да бъдат открити и по-късно да се реши дали имат нужното равнище за националния тим. Не го изключвам като опция и за мен е добра алтернатива да се повикат играчи, които са надалеч от полезрението на българското състезание.
Вие сте младеж на Левски и имате над 50 мача клуба още при започване на кариерата Ви. Няма по какъв начин да не попитам какво е мнението Ви за спекулациите, които слушаме за бъдещето на клуба от седмици насам?
В Левски съм прекарал съвсем 15 години, тъй че клубът сигурно е изиграл огромна роля освен във образуването ми като футболист, само че и като човек. По социалистическо време се гледаха освен футболните качества, само че и се изискваше да си добър човек и да се справяш добре в учебно заведение. За да играеш за Левски трябваше да покажеш, че можеш да носиш отговорността и тежестта, която върви ръка за ръка със синята фланелка.
Левски постоянно ще е значим за мен. Разбира се, че когато си в чужбина не можеш да следиш всичко, което се случва в родината, само че към момента се интересувам от Левски. В последната година и нещо виждам, че нещата са тежки. Сега се спекулира за доста неща, но аз не желая да разясня спекулации. Надявам се мощно Левски да е добре.
Предпоставка ли е за положителното здраве на българския футбол Левски и ЦСКА да са мощни и конкурентноспособни?
Определено. Мисля, че тези отбори са лицето на България в Европа. Не изключвам и Лудогорец, който се утвърди през последното десетилетие освен у нас, само че и на Запад. Този тим към този момент се знае. Приятно усещане през последните години прави и Локомотив Пловдив. За мен е значимо обаче двата столични гранда да са мощни, тъй като разполагат с големи фенски маси и огромна притегателна мощ. Навсякъде футболът се играе пред аудитория и когато има цялостни игрища, то може най-малко ненапълно да се доближим до чувството за един европейски мач.
Само имената Левски и ЦСКА обаче не ти дават привилегията да си на върха. Ако не се работи вярно, то това е невероятно.
Бихте ли се върнали в някаква роля в българския футбол?
Футболът се развива доста динамично и по тази причина съм се научил в никакъв случай да не споделям „ не “. Не знам, може би след време бих се върнал на драго сърце в България, само че за момента съм към този момент 21 години в Германия и съумях да се утвърдя на този пазар, който е извънредно мощен. На този стадий виждам бъдещето си по-скоро в Германия.
Може ли да си визиите бъдеще в някоя друга западноевропейска страна?
Разбира се, за какво не. Винаги съм бил отворен към сходни благоприятни условия. Всяко нещо, което те вади от удобната ти зона, може да ти донесе избрани дивиденти. Има много позиции и действия, които биха ме удовлетворили за работа и в друга европейска страна, само че отново споделям – където и да отида да работя, то ще би трябвало да е в клуб с упоритости и благоприятни условия. Не желая единствено да отида някъде, с цел да се любувам на хубостта на града или нещо сходно.
За мен е най-важно да си осъществя задачите в света на футбола. Затова и съм щастлив, че успяхме с Билефелд да реализираме нещо сензационно. Подобни триумфи единствено те зареждат с още сила и предпочитание, с цел да работиш още по-усърдно отсега нататък. Вижда се, че хубавичко работа се възнаграждава. Отворен съм към всичко, само че на този стадий считам, че бъдещето ми е в Германия и добре прилягам на тази среда. Горд съм, че работя в Бундеслигата.
И за край, господин Груев – какво си пожелавате в персонален и професионален проект в идните месеци?
Най-важно е здравето, тъй като в случай че си здрав може да сбъднеш всичко свои упоритости и фантазии. Пожелавам здраве за мен, фамилията ми, околните ми. Пожелавам го на целия свят, тъй като няма по-хубаво нещо от здравето и щастието.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ