Президентът в България: цар или пешка? Анализ на ролята и влиянието му
„ Българският президент – цар или пешка? “ беше тематиката на годишната Мемориална лекция ДЖУ на Центъра за демократични тактики. Събитието, отдадено на Юлия Гурковска – Джу, се организира от 2002 година Лектор тази година бе проф. Екатерина Михайлова – правист, учител по право и някогашен народен представител.
Проф. Михайлова изнесе лекцията си през ноември 2025 година, наблягайки, че директният избор на президента му дава силата на „ цар “, кадърен на интервенция във всички политически процеси. Това е без значение от конституционните му пълномощия. Тя изясни, че в парламентарната система президентът би трябвало да е знак на националното единение. Той би трябвало да задава посоката на страната, без да има изпълнителна власт. Прекият избор обаче му обезпечава власт, самостоятелна от Народното събрание, с лимитирана отговорност.
Мемориалните лекции обичайно канят водещи интернационалните и български специалисти. Те разискват значими политически и геополитически въпроси. Темата за ролята на президента е изключително настояща. Предвид идните президентски избори през идната година, публичното внимание е ориентирано към избора на претендент.
Моделът в България при парламентарно ръководство и директно определен президент залага спор и този спор зависи дали ще се позволява или задълбочава от личността на президента. В една доста възбудена среда президентите Желев и Стоянов изиграват своята роля по метод, по който страната ни излиза от рецесия при неработещи други институции. Тоест това е институция, която може да оказва помощ или не, по тази причина е значима идната година кой ще изберем за президент.
Историческият подтекст демонстрира, че президентите Желев и Стоянов са играли стабилизираща роля. Те са помагали в интервали на институционална рецесия. Това акцентира смисъла на личността на президента за разрешаване или задълбочаване на спорове. В политическия спор обаче се появяват рецензии към сегашния президент Румен Радев. Някои политици го упрекват, че със своята интензивност „ унищожава народа “. Те считат, че той трансформира институцията в прекомерно мощна. Това поражда опасения за салдото на управляващите.
Опозиционни партии и анализатори акцентират потребността от ясно разграничение на ролята на президента. Те упорстват за ограничение на неговите пълномощия. Целта е той да не се трансформира в „ цар “, а да остане държавен глава с представителни функционалности. Тази полемика е основна за бъдещето на българската политическа система.
