Нашият посланик в Лондон се възпротиви паркът Гладстон да бъде преименуван
Българският дипломат в Лондон Марин Райков се опълчи на концепцията парк „ Гладстон “ в английската столица да бъде преименуван. В момента се организира допитване по въпроса, което е инициирано от общинския съвет в Брент. Причината за него е, че бащата на фамозния английски общественик е бил робовладелец.
Твърди се, че даже получил отплата през XIX век, когато робството е неразрешено.
Райков е изпратил две писма - до лондонския кмет Садик Хан и до локалната власт в регион Брент, в които напомня основната роля на Уилям Гладстон за английската и българската история и приканва името на парка да бъде непокътнато.
„ Това, което най-вече ме тормози, е, че в случай че бъде заменено, на българската общественост в Северозападен Лондон ще бъде отнето едно от дребното наименования тук-там в града, с които нашият народ се усеща обвързван “, показва Райков.
Той отбелязва, че заради историческото си минало, белязано от дълго иго, българският народ постоянно е бил против прояви на всевъзможен тип подтисничество. Не скрива и изненадата си, че на Уилям Гладстон се гледа като на проблематична персона по този въпрос.
„ Провежданата от него политика е радикално друга от тази на неговия татко. Всъщност Уилям Гладстон е първият английски политик, който реализира дълбоки демократични промени, въвеждайки тайното гласоподаване, всеобщо обучение и външна политика, основаваща се на свободата “, показва посланикът ни.
Той напомня, че Гладстон дефинира робството като най-зловещото закононарушение, което петни човешката история.
„ За мен е изненадващо, че е считан за спорен. Той бил английски министър-председател, само че също по този начин е български народен воин. Нелепо е една от водещите фигури на викторианска Англия да бъде опетнена единствено поради една тирада, която е направил в самото начало на своята кариера като 23-годишен член на Народното събрание “, написа посланикът ни до кмета Садик Хан.
Той добавя, че английският политик по-късно се е трансформирал в един от най-пламенните съперници на робството и има дълъг лист от нации, чиито представители сега живеят в Брент и са признателни на поддръжката, която Гладстон им е указвал в сложни времена в предишното.
Той се притече на помощ на нашия народ в един от най-тежките му интервали, напомня Райков.
През 1876-1877 година Уилям Гладстон съумява да притегли вниманието на Англия и Европа към зверствата, които турците правят при потушаване на Априлското въстание. Благодарение на множеството речи и изявления, които прави по въпроса, се оформя придвижване за отбрана на българите, които той счита за политически зрели и способни за демократично ръководство.
Твърди се, че даже получил отплата през XIX век, когато робството е неразрешено.
Райков е изпратил две писма - до лондонския кмет Садик Хан и до локалната власт в регион Брент, в които напомня основната роля на Уилям Гладстон за английската и българската история и приканва името на парка да бъде непокътнато.
„ Това, което най-вече ме тормози, е, че в случай че бъде заменено, на българската общественост в Северозападен Лондон ще бъде отнето едно от дребното наименования тук-там в града, с които нашият народ се усеща обвързван “, показва Райков.
Той отбелязва, че заради историческото си минало, белязано от дълго иго, българският народ постоянно е бил против прояви на всевъзможен тип подтисничество. Не скрива и изненадата си, че на Уилям Гладстон се гледа като на проблематична персона по този въпрос.
„ Провежданата от него политика е радикално друга от тази на неговия татко. Всъщност Уилям Гладстон е първият английски политик, който реализира дълбоки демократични промени, въвеждайки тайното гласоподаване, всеобщо обучение и външна политика, основаваща се на свободата “, показва посланикът ни.
Той напомня, че Гладстон дефинира робството като най-зловещото закононарушение, което петни човешката история.
„ За мен е изненадващо, че е считан за спорен. Той бил английски министър-председател, само че също по този начин е български народен воин. Нелепо е една от водещите фигури на викторианска Англия да бъде опетнена единствено поради една тирада, която е направил в самото начало на своята кариера като 23-годишен член на Народното събрание “, написа посланикът ни до кмета Садик Хан.
Той добавя, че английският политик по-късно се е трансформирал в един от най-пламенните съперници на робството и има дълъг лист от нации, чиито представители сега живеят в Брент и са признателни на поддръжката, която Гладстон им е указвал в сложни времена в предишното.
Той се притече на помощ на нашия народ в един от най-тежките му интервали, напомня Райков.
През 1876-1877 година Уилям Гладстон съумява да притегли вниманието на Англия и Европа към зверствата, които турците правят при потушаване на Априлското въстание. Благодарение на множеството речи и изявления, които прави по въпроса, се оформя придвижване за отбрана на българите, които той счита за политически зрели и способни за демократично ръководство.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ