Д-р Магнус Оман: Хората трябва да се разгневят, когато пътищата се поправят малко преди изборите
Българският институт за правни начинания (БИПИ) разгласява изявление с доктор Магнус Оман, шеф на районния офис на IFES (най-голямата интернационална организация в света, занимаваща се с избори и изборни системи) в Прага и старши консултант по партийно финансиране. Той има докторска степен от университета в Упсала, Швеция. Има голям брой изявления по тематиката за финансирането на политическите партии. Интервюто е взето в границите на интернационалния план " Ефективна битка против корупцията ", който се реализира от Международната фондация за електорални системи (IFES) и Института в Прага за Централна и Източна Европа. Проектът е с финансиране от Държавния департамент на Съединени американски щати.
Заглавието е на " Дневник ".
Д-р Оман, политическите партии са " нужното зло " в либерално-демократичните системи. Има ли обаче някакъв отрицателен тренд към тях в последните години?
- Нивото на доверие към политическите партии спада от десетилетия, тъй че това не е нещо ново, въпреки и обществата доста да се разграничават по отношението им към партиите. В последния Евробарометър, по данни към ноември 2018 година, единствено 18 % от европейците декларират, че имат доверие в политическите партии, а в България – едвам 11%.
През 2016 година в България беше иницииран общонационален референдум, дружно с президентските избори. Приблизително 3,5 млн. гласоподаваха дали да се понижи партийната дотация до 1 лева (от 11 лева.) 72% от гласувалите поддържаха тази концепция. Как ще коментирате този резултат?
- Когато се пита обществеността за мнението й за държавно финансиране на партиите в другите страни, нормално то е отрицателно. Това е разбираемо, тъй като общественото финансиране значи, че парите на данъкоплатците, които могат да се дадат за изграждане на лечебни заведения или учебни заведения, се дават на политическите партии, на които хората нямат доверие. Държавната дотация за партиите обаче би трябвало да се преглежда като част от цената на демокрацията, в случай че тя спомага за уравновесена среда и понижаване на въздействието на икономическите ползи върху политическия развой. През последните години, страни като Италия доста понижиха държавното финансиране за политически партии, до момента в който други като Северна Македония и Румъния доста ги усилиха.
В България избуха скандал, обвързван с финансирането на партиите. Оказа се, че партиите са получавали над 13 лева на глас, вместо плануваните в закона 11 лева Може ли да кажете кои са най-важните правила, които дефинират партийното финансиране?
- Най-важният принцип в европейския модел на финансиране на партиите е прозрачността на метода, по който тези, които желаят да ръководят, набират и разходват пари. Прякото проявяване на този принцип е нуждата от детайлни финансови доклади, които са навременно налични до необятната аудитория и по понятен за нея метод. Регулациите, които се употребяват при финансирането, варират. Те могат да включват ограничавания на размера на даренията и предели върху разноските, в това число и за общественото финансиране, само че няма европейски консенсус до каква степен да се разгръщат тези регулации. Най-често срещаният метод на регулация е държавно финансиране на политическите партии, който се ползва във всички страни с изключение на Беларус, Италия, Малта (която се чака да премине към подобен модел), Монако и Швейцария.
Как да се дефинира точният размер на финансирането?
- Това става, откакто се реши какви са задачите на държавното финансиране, които да се реализиран, както и настоящите практики и равнища на доходи и разноски на партиите.
Политическите субекти се скараха за партийната дотация. Управляващата партия ГЕРБ изненадващо реши да работи съгласно резултатите от референдума от преди три години и в последна сметка прокара намаляването на дотацията до 1 лев на глас. Вчера Народното събрание гласоподава на второ четене скандални промени, свързани с финансирането на политическите партии – от понижаване на дотацията до безкрайно финансиране от компании. Твърди се, че това е " американският модел "?
- Подобен модел на финансиране доста би се отличавал от съществуващия в Съединени американски щати. Там физически лица не могат да подаряват повече от 200 $ в изборна акция, а корпоративните дарения са неразрешени. Това, което най-вероятно се е имало поради, е даренията към трети страни, които се ангажират в предизборните акции. В американската система тези дарения нормално се контролират от Комитетите за политическо деяние (Political Action Committees - PACs), a така наречен Големи комитети (Super-PACs) имат разрешение да получават съвсем неограничени по мярка дарения (тук би трябвало да се означи, че на тях им е неразрешено да координират действия по акциите с партии и кандидати). В този модел няма нищо изключително, само че в множеството страни от Европа няма регулация на даренията към така наречен трети страни. Основната разлика сред партийното финансиране в Съединени американски щати и Европа е, че в Съединени американски щати (почти) липсва държавно финансиране, до момента в който то е главният източник на приходи за партиите в Европа. Има и изключения, несъмнено, като Англия и неотдавна Италия.
Има ли най-хубав модел за финансиране на политическите партии?
- Никога не може да има " най-хубав модел ", защото всяка страна напасва режима на финансиране по отношение на политическата и икономическата си обстановка, само че постоянно в границите на демократичния развой.
Какви са рисковете от въвеждане на частни дарения към политическите партии?
- С някои редки изключения (най-вече в недемократични държави), частните дарения са възможни както за политическите партии, по този начин и за изборните акции.
Но това не заплашва ли законодателния развой?
- Винаги има риск частните дарения да въздействат върху ръководството, да вземем за пример върху това какви закони се одобряват или върху процедурите за възлагане на публични поръчки. Ограничения върху размера на даренията могат да понижат този риск, макар че по-важно е прозрачността и от кое място идват парите за акциите.
Според българското законодателство политическите партии могат да употребяват държавната дотация за " политически активност ", само че в закона няма формулировка какво значи и какво включва това. Мислите ли, че такава формулировка е нужна?
- Повечето страни не контролират методите за разходване на държавното финансиране, като се изключи че то не може да се употребява за персонално облагодетелстване (което важи за всякакво държавно финансиране). Дали да се одобри такава формулировка и какво да включва зависи от това какви цели желае да реализира държавното финансиране. В някои страни елементи от финансирането са обвързани с съответни цели, които се считат за изключително значими, като да вземем за пример действия за увеличение на равенството сред половете в политическите партии и в политическия развой.
Общественото чувство е, че партиите имат " черни каси " и че събират и разпределят пари от олигарси, без да ги заявяват и осчетоводяват. Как може да се наблюдава това и какви би трябвало да са контролните и санкционни механизми?
- Необходим е сложен метод за наблюдаване на евентуални противозаконни парични потоци към политическите партии. Официалните надзорни институции върху политическото финансиране имат значима роля в този развой, само че тя в никакъв случай не е изцяло задоволителна. Задълбочена работа от финансовите браншове на полиция и проверяващи органи също са нужни, защото по предписание единствено те имат ресурсите да засичат такива финансови потоци. Понякога се постанова и специфична инспекция за сходство от банките, които се занимават с лица и институции, които имат някаква политическа обязаност с партии и предизборни акции. Необходима е и ефикасна система за отбрана на тези, които разобличават. В допълнение, проверяващата публицистика също може да изиграе значима роля в следенето на финансовите потоци, както и да изкарва на ярко кавги, работейки дружно със структурите на гражданското общество.
Според отчетите на ГРЕКО България не се оправя с попречване на злоупотребата от страна на политическите партии и претендентите с обществени запаси. Особено това се отнася за времето на предизборните акции. Въпреки че Избирателният кодекс беше изменен и беше въведена възбрана за сходни злоупотреби, съществуват доста образци за такива. Как може да се промени това?
- Злоупотребата с обществени запаси се оказа един от най-широко публикуваните проблеми на финансирането на политическите партии в Европа. За оправянето с него би трябвало е нужна композиция от разнообразни старания. Създаване на законови ограничавания във връзка с съответни партии е потребно, както и възбрана за увеличение на обществения разход директно преди избори, за който може да се допусна, че подкрепя държавното управление и по този метод и партията на ръководещите. Въпреки това, правните разпореждания не могат да бъдат задоволителни (още повече, че те рядко се ползват на практика). Много е значимо да се построи чувство за професионална горделивост измежду държавните чиновници. Това значи хората, заети в обществения бранш, да отхвърлят да се подчиняват на претенции за потребление за политически цели на обществен запас, който е под техен надзор. И това би трябвало да бъде подкрепяно от медиите и от мониторинг от гражданското общество, в смисъл да бъдат осветлявани случаи, в които чиновници от обществения бранш са отказвали да вземат участие в корист с обществен запас и са били наказвани за това.
Има ли положителни практики в това отношение?
- Публичният (държавният) запас е в действителност ресурсът на хората и корист с него на процедура значи, че хората биват ограбвани с техните лични пари. Хората следва да реагират с яд, когато пътища стартират да се поправят малко преди изборите, тъй като това ще значи, че ремонтът се извърша според от потребностите за предвижване преди избори, а това значи разхищаване на обществен запас. Когато хората спрат да се впечатляват от сходни старания, злоупотребата с обществен запас ще стане неефективна и последователно ще изчезне. Достигането до такава обстановка обаче може да отнеме доста време.
Всички партии, които получават някаква дотация от страната подлежат на самостоятелен финансов одит, който е обособен от инспекциите реализирани от Сметната палата. Въпреки това заключенията от сходни одити са много обширни и повърхностни и не дават задоволително информация на необятната аудитория. Има ли специфики при одитирането на политически партии?
- Одитирането на политически партии и сметки, свързани с акции, може да бъде значима част от увеличението на прозрачността на финансирането на политическите партии и привеждането му в сходство с регулациите. За да се направи това, би трябвало да се следват доста прецизно националните стандарти за одит. Понякога обаче има недоумение по отношение на това какво одитите могат да прибавят към процеса на наблюдаване на финансирането на политическите партии. Одиторите по закон са задължени да следват доста строги правила на работа – постоянно от тях не се изисква, а от време на време даже не им е разрешено, да търсят необятно информация и да проверяват евентуални връзки. При одитиране да вземем за пример на сметка, обвързвана с съответна акция, инспекторът нормално не гледа финансови потоци, които официално не са свързани със съответната предизборна акция, само че пък биха могли да я повлияят позитивно. Последствието от това е, че одитирането на финансовите доклади може да бъде единствено част от едно по-широко наблюдаване на финасиите на политическа партия или акция.
Защо е значимо хората да се интересуват от това по какъв начин се финансират политическите партии? Как ролята на парите в политиката е от голяма важност за всекидневието на хората?
- Финансирането на политическите партии е значимо за всекидневието на средностатистическия жител, тъй като то е непосредствено обвързвано с държанието на политиците. Дали те работят в полза на хората, или търсят да създадат услуга на тези, които са дали пари за последната им предизборна акция? Дали публичната поръчка за ремонт на пътя отива при компанията, която може да свърши работата най-добре, или отива при компании, които са в тесни връзки със забъркани политици? Изкушението за присъединяване в корупционни схеми постоянно ще участва и рискът от това политиците да работят против интереса на хората в никакъв случай няма да може да бъде изцяло отстранен. Въпреки това тези опасности могат да бъдат понижени, когато се поставят старания за увеличение прозрачността на финансирането на политическите партии и сходството на това финансиране със съответните стандарти. Така ще се ускори и отчетността в политиката.
Заглавието е на " Дневник ".
Д-р Оман, политическите партии са " нужното зло " в либерално-демократичните системи. Има ли обаче някакъв отрицателен тренд към тях в последните години?
- Нивото на доверие към политическите партии спада от десетилетия, тъй че това не е нещо ново, въпреки и обществата доста да се разграничават по отношението им към партиите. В последния Евробарометър, по данни към ноември 2018 година, единствено 18 % от европейците декларират, че имат доверие в политическите партии, а в България – едвам 11%.
През 2016 година в България беше иницииран общонационален референдум, дружно с президентските избори. Приблизително 3,5 млн. гласоподаваха дали да се понижи партийната дотация до 1 лева (от 11 лева.) 72% от гласувалите поддържаха тази концепция. Как ще коментирате този резултат?
- Когато се пита обществеността за мнението й за държавно финансиране на партиите в другите страни, нормално то е отрицателно. Това е разбираемо, тъй като общественото финансиране значи, че парите на данъкоплатците, които могат да се дадат за изграждане на лечебни заведения или учебни заведения, се дават на политическите партии, на които хората нямат доверие. Държавната дотация за партиите обаче би трябвало да се преглежда като част от цената на демокрацията, в случай че тя спомага за уравновесена среда и понижаване на въздействието на икономическите ползи върху политическия развой. През последните години, страни като Италия доста понижиха държавното финансиране за политически партии, до момента в който други като Северна Македония и Румъния доста ги усилиха.
В България избуха скандал, обвързван с финансирането на партиите. Оказа се, че партиите са получавали над 13 лева на глас, вместо плануваните в закона 11 лева Може ли да кажете кои са най-важните правила, които дефинират партийното финансиране?
- Най-важният принцип в европейския модел на финансиране на партиите е прозрачността на метода, по който тези, които желаят да ръководят, набират и разходват пари. Прякото проявяване на този принцип е нуждата от детайлни финансови доклади, които са навременно налични до необятната аудитория и по понятен за нея метод. Регулациите, които се употребяват при финансирането, варират. Те могат да включват ограничавания на размера на даренията и предели върху разноските, в това число и за общественото финансиране, само че няма европейски консенсус до каква степен да се разгръщат тези регулации. Най-често срещаният метод на регулация е държавно финансиране на политическите партии, който се ползва във всички страни с изключение на Беларус, Италия, Малта (която се чака да премине към подобен модел), Монако и Швейцария.
Как да се дефинира точният размер на финансирането?
- Това става, откакто се реши какви са задачите на държавното финансиране, които да се реализиран, както и настоящите практики и равнища на доходи и разноски на партиите.
Политическите субекти се скараха за партийната дотация. Управляващата партия ГЕРБ изненадващо реши да работи съгласно резултатите от референдума от преди три години и в последна сметка прокара намаляването на дотацията до 1 лев на глас. Вчера Народното събрание гласоподава на второ четене скандални промени, свързани с финансирането на политическите партии – от понижаване на дотацията до безкрайно финансиране от компании. Твърди се, че това е " американският модел "?
- Подобен модел на финансиране доста би се отличавал от съществуващия в Съединени американски щати. Там физически лица не могат да подаряват повече от 200 $ в изборна акция, а корпоративните дарения са неразрешени. Това, което най-вероятно се е имало поради, е даренията към трети страни, които се ангажират в предизборните акции. В американската система тези дарения нормално се контролират от Комитетите за политическо деяние (Political Action Committees - PACs), a така наречен Големи комитети (Super-PACs) имат разрешение да получават съвсем неограничени по мярка дарения (тук би трябвало да се означи, че на тях им е неразрешено да координират действия по акциите с партии и кандидати). В този модел няма нищо изключително, само че в множеството страни от Европа няма регулация на даренията към така наречен трети страни. Основната разлика сред партийното финансиране в Съединени американски щати и Европа е, че в Съединени американски щати (почти) липсва държавно финансиране, до момента в който то е главният източник на приходи за партиите в Европа. Има и изключения, несъмнено, като Англия и неотдавна Италия.
Има ли най-хубав модел за финансиране на политическите партии?
- Никога не може да има " най-хубав модел ", защото всяка страна напасва режима на финансиране по отношение на политическата и икономическата си обстановка, само че постоянно в границите на демократичния развой.
Какви са рисковете от въвеждане на частни дарения към политическите партии?
- С някои редки изключения (най-вече в недемократични държави), частните дарения са възможни както за политическите партии, по този начин и за изборните акции.
Но това не заплашва ли законодателния развой?
- Винаги има риск частните дарения да въздействат върху ръководството, да вземем за пример върху това какви закони се одобряват или върху процедурите за възлагане на публични поръчки. Ограничения върху размера на даренията могат да понижат този риск, макар че по-важно е прозрачността и от кое място идват парите за акциите.
Според българското законодателство политическите партии могат да употребяват държавната дотация за " политически активност ", само че в закона няма формулировка какво значи и какво включва това. Мислите ли, че такава формулировка е нужна?
- Повечето страни не контролират методите за разходване на държавното финансиране, като се изключи че то не може да се употребява за персонално облагодетелстване (което важи за всякакво държавно финансиране). Дали да се одобри такава формулировка и какво да включва зависи от това какви цели желае да реализира държавното финансиране. В някои страни елементи от финансирането са обвързани с съответни цели, които се считат за изключително значими, като да вземем за пример действия за увеличение на равенството сред половете в политическите партии и в политическия развой.
Общественото чувство е, че партиите имат " черни каси " и че събират и разпределят пари от олигарси, без да ги заявяват и осчетоводяват. Как може да се наблюдава това и какви би трябвало да са контролните и санкционни механизми?
- Необходим е сложен метод за наблюдаване на евентуални противозаконни парични потоци към политическите партии. Официалните надзорни институции върху политическото финансиране имат значима роля в този развой, само че тя в никакъв случай не е изцяло задоволителна. Задълбочена работа от финансовите браншове на полиция и проверяващи органи също са нужни, защото по предписание единствено те имат ресурсите да засичат такива финансови потоци. Понякога се постанова и специфична инспекция за сходство от банките, които се занимават с лица и институции, които имат някаква политическа обязаност с партии и предизборни акции. Необходима е и ефикасна система за отбрана на тези, които разобличават. В допълнение, проверяващата публицистика също може да изиграе значима роля в следенето на финансовите потоци, както и да изкарва на ярко кавги, работейки дружно със структурите на гражданското общество.
Според отчетите на ГРЕКО България не се оправя с попречване на злоупотребата от страна на политическите партии и претендентите с обществени запаси. Особено това се отнася за времето на предизборните акции. Въпреки че Избирателният кодекс беше изменен и беше въведена възбрана за сходни злоупотреби, съществуват доста образци за такива. Как може да се промени това?
- Злоупотребата с обществени запаси се оказа един от най-широко публикуваните проблеми на финансирането на политическите партии в Европа. За оправянето с него би трябвало е нужна композиция от разнообразни старания. Създаване на законови ограничавания във връзка с съответни партии е потребно, както и възбрана за увеличение на обществения разход директно преди избори, за който може да се допусна, че подкрепя държавното управление и по този метод и партията на ръководещите. Въпреки това, правните разпореждания не могат да бъдат задоволителни (още повече, че те рядко се ползват на практика). Много е значимо да се построи чувство за професионална горделивост измежду държавните чиновници. Това значи хората, заети в обществения бранш, да отхвърлят да се подчиняват на претенции за потребление за политически цели на обществен запас, който е под техен надзор. И това би трябвало да бъде подкрепяно от медиите и от мониторинг от гражданското общество, в смисъл да бъдат осветлявани случаи, в които чиновници от обществения бранш са отказвали да вземат участие в корист с обществен запас и са били наказвани за това.
Има ли положителни практики в това отношение?
- Публичният (държавният) запас е в действителност ресурсът на хората и корист с него на процедура значи, че хората биват ограбвани с техните лични пари. Хората следва да реагират с яд, когато пътища стартират да се поправят малко преди изборите, тъй като това ще значи, че ремонтът се извърша според от потребностите за предвижване преди избори, а това значи разхищаване на обществен запас. Когато хората спрат да се впечатляват от сходни старания, злоупотребата с обществен запас ще стане неефективна и последователно ще изчезне. Достигането до такава обстановка обаче може да отнеме доста време.
Всички партии, които получават някаква дотация от страната подлежат на самостоятелен финансов одит, който е обособен от инспекциите реализирани от Сметната палата. Въпреки това заключенията от сходни одити са много обширни и повърхностни и не дават задоволително информация на необятната аудитория. Има ли специфики при одитирането на политически партии?
- Одитирането на политически партии и сметки, свързани с акции, може да бъде значима част от увеличението на прозрачността на финансирането на политическите партии и привеждането му в сходство с регулациите. За да се направи това, би трябвало да се следват доста прецизно националните стандарти за одит. Понякога обаче има недоумение по отношение на това какво одитите могат да прибавят към процеса на наблюдаване на финансирането на политическите партии. Одиторите по закон са задължени да следват доста строги правила на работа – постоянно от тях не се изисква, а от време на време даже не им е разрешено, да търсят необятно информация и да проверяват евентуални връзки. При одитиране да вземем за пример на сметка, обвързвана с съответна акция, инспекторът нормално не гледа финансови потоци, които официално не са свързани със съответната предизборна акция, само че пък биха могли да я повлияят позитивно. Последствието от това е, че одитирането на финансовите доклади може да бъде единствено част от едно по-широко наблюдаване на финасиите на политическа партия или акция.
Защо е значимо хората да се интересуват от това по какъв начин се финансират политическите партии? Как ролята на парите в политиката е от голяма важност за всекидневието на хората?
- Финансирането на политическите партии е значимо за всекидневието на средностатистическия жител, тъй като то е непосредствено обвързвано с държанието на политиците. Дали те работят в полза на хората, или търсят да създадат услуга на тези, които са дали пари за последната им предизборна акция? Дали публичната поръчка за ремонт на пътя отива при компанията, която може да свърши работата най-добре, или отива при компании, които са в тесни връзки със забъркани политици? Изкушението за присъединяване в корупционни схеми постоянно ще участва и рискът от това политиците да работят против интереса на хората в никакъв случай няма да може да бъде изцяло отстранен. Въпреки това тези опасности могат да бъдат понижени, когато се поставят старания за увеличение прозрачността на финансирането на политическите партии и сходството на това финансиране със съответните стандарти. Така ще се ускори и отчетността в политиката.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ