Българските служби и регулатори са изпразнени откъм съдържание. Още по

...
Българските служби и регулатори са изпразнени откъм съдържание. Още по
Коментари Харесай

Мнения Daily - Ако ДАНС работеше в наш интерес...

Българските служби и регулатори са изпразнени откъм наличие. Още по тематиката
Мнения Daily - Защо нито един огромен енергиен състезател не желае ЧЕЗ

И още: Могат ли Вацлав и Милка да подарят жиците на Кабо Верде; Изборът на нов началник на градския съд е игра с белязани карти
26 фев 2018
Мнения Daily: Защо борбата против икономикатата на шерването е обречена

И още: Искаме да знаем гинките; Кой се опасява от Лаура Кьовеши?
25 фев 2018 Кой купува ЧЕЗ

Ако ДАНС работеше в наш интерес...

От коментар на Емилия Милчева за " Клуб Z "

Макар и член на Европейския съюз, страната България през днешния ден не е доста по-различна от страната през 90-те години на предишния век, когато през офшорки " Мултигруп ", пръкнала се също в офшорна зона, изкупи куп държавни компании. Българските служби събират информация, която се използва за неразбираеми цели. Не и за публичните потребности. Независимо че в България по времето на мултаците над 80% от вложенията идваха от офшорни зони, а по-късно спаднаха на към 50%.

Ако ДАНС в действителност работеше за ползите на данъкоплатците, а не на КОЙто ръководи, щеше да се намеси най-малко в една дузина покупко-продажби и бизнес интензивности. Първо, щеше да попречи на горещите пари, пренасяни в куфарчета през Черно море, да изкупят парцели по Българското Черноморие. Второ, можеше да не разрешат на карибска офшорка да вземе дял от 9.9% от КТБ, бързо минал в ръцете на съветската Внешторгбанк (ВТБ) - и въобще можеше да предотврати КТБ и пирамидата от " свързани лица " там, трето, не се раздвижи за информацията, изтекла през Panama Leaks - като се изключи че пусна известие, че " ревизира всички подозрения за изпиране на пари от български компании ", посредством офшорни компании, в това число и в Панама.

Не тъй като " офшор " постоянно е мръсна дума. Големите интернационалните компании, които работят посредством офшорки, нямат проблем да разгласят, че стоят зад тях. Съмнителните си мълчат.

И какво, в случай че ДАНС ревизира договорката за продажба на българския бизнес на ЧЕЗ? От това няма да произтече нищо. ДАНС трябваше към този момент да го е направила, процедурата тече от година, а първите известия за предпочетения покупател се появиха преди няколко месеца. Това е работата на ДАНС според закона.

Продажбата на един монопол, какъвто е ЧЕЗ-България, снабдяваща с ток най-вече семейства в България - 2 милиона, не просто заслужава, а задължава такава предварителна инспекция. А новината, пристигнала от Чехия с източник надзорния съвет на ЧЕЗ, че над половината от средствата идват от съмнителни офшорки, е пестник за българските служби. Те това към този момент трябваше да го знаят - и да са предизвестили българските управляващи в лицето на премиера - тъй като шефът на ДАНС се предлага от Министерски съвет, и на президента - тъй като подписва указа за назначението му.

Работата е там, че българските служби и регулатори са изпразнени откъм наличие и напълнени с хора, подчинени на ползи, разнообразни от публичните. Но задачата към ДАНС в този момент елементарно може да се дефинира: " Парите, с които ще бъде платена договорката за българския бизнес на ЧЕЗ, чисти ли са? "

--------------
Когато институциите се държат спорно, идва ред на недоверието и сарказма.

Мистерии

По-важни са въпросите към договорката за ЧЕЗ

От коментар на Иван Бедров за " Дойче Веле "

Фотограф: Юлия Лазарова
Досега не се е случвало една договорка да предизвика толкоз реакции. В четвъртък чешката компания ЧЕЗ разгласи, че продава целия си бизнес в България на " Инерком ". Когато институциите се държат спорно и няма отговори на най-важните въпроси, тогава идва ред на недоверието и сарказма.

По-важни обаче са въпросите, които към момента нямат отговор: Кой в действителност купува най-голямото електроразпределително дружество в България? Какво са създали или не са създали българските институции, с цел да открият отговора на този въпрос, а и с цел да подсигуряват националната сигурност? И за какво капиталовата среда в България е такава, че тук към този момент не идват огромни реномирани компании, а победител се оказва изцяло незнайна и небудеща доверие компания?

Още преди година на медиите е подадена информация за това кои са претендентите за бизнеса на ЧЕЗ в България. В края на 2017 имената на " Инерком " и Гинка Върбакова към този момент са тиражирани като съвсем сигурни спечелили в наддаването. Публикувана е и информация за околните връзки сред фамилия Върбакови и министърката на енергетиката Теменужка Петкова. Всичко е умерено.

Чак след оповестяването на договорката на 22 февруари, министър Петкова реши да подаде оставка. Очевидно по този начин е била посъветвана от премиера Бойко Борисов. За това приказват изказванията и на двамата: " с цел да няма подозрения ".

Целта на тези внезапни придвижвания бе да отклонят вниманието от обстоятелството, че най-важните въпроси нямат отговори. Същата функционалност извърши и Българска социалистическа партия с апела си страната " да събере 320 милиона евро и да купи електроразпределителното сдружение ".

Гинка Върбакова твърди, че тя е крайният притежател на цялото начинание. Очаквала финансиране от банка, само че не споделя коя. Медиите на чешкия министър председател Андрей Бабиш пишат в Прага, че зад договорката прозират парите на руско-грузински олигарх. На процедура няма отговор на въпроса " Кой? ". Поне подобен, който да буди доверие.

Нямаме и отговор на въпроса какво са създали до момента институциите, откакто бъдещият покупател на ЧЕЗ-България е от дълго време прочут. Нелепи са изказванията, че това е договорка сред две частни компании и заради тази причина страната няма нищо общо - въпреки всичко става дума за доставките на ток за съвсем половин България, а тази активност е мощно контролирана.

------------

За някои стратегически браншове държавната благосъстоятелност е законен инструмент.

Политикономия

Олигархичната страна е неприятен собственик

От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил

Фотограф: Георги Кожухаров
По мотив на договорката с ЧЕЗ министър председателят Бойко Борисов още веднъж изговори най-вредната фраза на българския посткомунистически преход - " Държавата е неприятен собственик ". Това не е правилно. Това е лозунгът на разграбването на българската национална благосъстоятелност в продължение на четвърт век от хора и корпоративни групи, които имаха потребност от някаква, въпреки и дребна легитимност на грабежа. Тази фраза им обезпечи легитимност.

Изречена от Бойко Борисов тази фраза през днешния ден е призвана да обезпечи легитимност на следващата крупна договорка на мрачно, която визира директно живота на над три милиона българи. Когато страната се основава на принцип и закон, когато е транспарантна в законността на своите действия и процедури, когато изпълнителната власт реализира тактика за ръководство, утвърдена от вота на жителите, страната е добър и грижлив собственик.

Не е належащо тя да се трансформира в комунистическа страна - да има лъвския къс от стопанската система. Частната благосъстоятелност би трябвало да бъде преобладаваща в множеството случаи. Но за избрани стратегически браншове, които имат директно значение за отбраната на публичния интерес, държавната благосъстоятелност е законен и желан инструмент за реализиране на националната тактика за развиване.

Енергетиката е един от тези браншове, в които частчната държавна благосъстоятелност е освен допустима, само че постоянно и нужна. Трите ЕРП-та са образец за това по какъв начин една виновна страна би могла посредством благосъстоятелност да отбрани публичния интерес. Но някои страни в действителност са неприятен собственик - страните, ръководени от олигархична проведена престъпност, владееща обществените институции и ограбваща жителите посредством безвластие и масирана корупция. Такива страни са освен неприятен собственик - те са неприятен управленец, неприятен представител на жителите в общественото ръководство.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР