Българските политици предизвикаха ужасна каша с рязкото повишаване на цената

Българските политици провокираха ужасна каша с внезапното повишение на цената на нефтопродуктите у нас, ще провокират умишлени спирания на производството  на „ Лукойл-Нефтохим ”

Корупцията и кражбите за милиони левове у нас към този момент се оправдават с геополитиката. И ето ви резултата:

Прекратиха концесията на пристанище Росенец, от което последва увеличение на бюрокрацията, повишаване на разноските, затрудняване работата на бургаската рафинерия, преустановяване на капиталовата й стратегия. Същинската цел - да се вкара режим на изключително ръководство, след което избрани компании да употребяват Росенец за импорт на петрол и нефтопродукти. За хората от „ кухнята “ е явно, че това е допустимо единствено в случай че рафинерията спре да работи. За столичните жълтопаветни политици обаче напомням, че не откриват топлата вода. Преди 12 години вицепремиерът Симеон Дянков също спря работата на рафинерията, въпреки и с разнообразни претекстове, само че с сходни гръмки обещания, че това няма да се отрази на пазара на горива. Само след седмица се наложи незабавно да моли производството в Бургас да се възвърне в старите размери.

Сега няколко депутати, водени от  Иво Мирчев, внасят закон за незабавното преустановяване на дерогацията на Европейски Съюз за импорт на съветски петрол. Основания – да бъдат понижени приходите на Русия от експорт на петрол. Това е неистина! Първо – нашите към 8 млн. тона петрол годишно са незначителна част спрямо количествата, които Русия изнася за Китай, Индия, Турция и други страни от Европейски Съюз. Второ – задачата е компании, близки до властта, да внасят евтини нефтопродукти, създадени в Турция от преработката на съветска суровина и да ни ги продават прескъпо.Трето – концепцията е не да се ръководи комплицираното произвеждане, а да се постави ръка на паричните потоци и да се отклоняват средства към „ верните ” хора и партии! За маскиране на тази цел даже се планува като представител на страната в нефтения цех да бъде доведен чужденец, евентуално американец, с цел да звучим геополитически правилно.

Ето това е повода Министерски съвет да не основава условия за прекосяването на производството в Бургас към неруски петрол. Но какво става с рекламирания през последната година петролопровод от Александруполис до България. Новината е, че е планиран да доближи до Стара Загора! А „ Лукойл-Нефтохим ” към момента си е до Бургас. А мисли ли се за нужните спомагателни резервоари за петрол, в случай че се разчита единствено на превоз през Босфора? Закъснения от 30 дни за този трафик е всекидневно през зимния интервал!. Ясно е, че виновността за внезапното повишение на цената на нефтопродуктите в България и възможните спирания на производството, ще бъде стоварена върху „ Лукойл-Нефтохим ” – обикновено българските политици, когато сами са отговорни за провокирана от тях каша.

В по този начин създалата се обстановка е безусловно неотложно незабавно да се възобнови планът „ Бургас –Александруполис ”, който предвиждаше да се транспортира петрол на компанията „ Шеврон ”, добиван от тях в Казахстан. Проектът предвиждаше изцяло да зарежда българската рафинерия. Разбира се, този план постоянно е бил, е и ще бъде срещу ползите на нашия югоизточен комшия, само че е с огромни стопански изгоди за България. Още повече, че към този момент има деклариран частен инвеститорски интерес.

 

*Инж. Пламен Русев е сегашен ръководител на Бургаската морска асоциация и в интервала 2005-2011 г.бе член на Съвета на шефовете на енергийния план с евентуалноу частие на България и Русия - петролопровода " Бургас – Александруполис ".През 2012 година интернационалната компания „ Болкан пайп лайн “ приключи плана заради  несъблюдение на финансови  отговорности по наша вина