Финалът на "1Q84" идва
Българските почитатели на Харику Муриками към този момент ще могат да научат по какъв начин свършва историята „ 1Q84 ” с третата книга от поредицата. Тя излиза на 3 декември, като в нея отеква гласът на нов воин – чудака Ушикава. И до момента в който той задава многочислените си въпроси, Аомаме и Тенго са на път да осъзнаят една истина – под луните на 1Q84 се простира съвършеното място на света.
Развръзката на повествованието в книга трета ще ви покори по метод, непонятен и за самите вас.
Харуки Мураками е измежду най-превежданите модерни японски белетристи. Нещо повече – в негово лице рецензията разпозна един от най-значимите писатели на постмодернизма. Освен че е създател на серия монументални романи, той е бележит преводач, притежател на няколко интернационалните награди, безвъзвратен фанатик на тематика джаз. Литературният му жанр плени милиони читатели от всички географски ширини, поради универсалната тема, ефектните полифонични сюжети, ониризма, изкусното комбиниране на лирика и елементарност.
**
Откъс от " 1Q84, книга 3 "
– Питам се дали няма да можете да минете без пушене, господин Ушикава – сподели по-ниският мъж.
Ушикава впери взор първо в седналия от другата страна на бюрото човек, след това в цигарата „ Севън Старс “ сред пръстите си. Още не я бе запалил.
– Много ще съм ви признателен – добави оня с неизменима вежливост.
Ушикава гледаше озадачено, като че ли се чудеше по какъв начин въобще е попаднала сред пръстите му тази цигара.
– Извинете ме. Няма да запалвам. Просто съм я извадил по табиет.
Брадичката на мъжа помръдна може би със сантиметър нагоре-надолу, само че погледът му не престана да приковава очите на Ушикава. А Ушикава върна цигарата в кутията, а кутията в чекмеджето на бюрото.
По-високият от двамата, оня с конската опашка, по този начин леко се бе облегнал на рамката на вратата, че не можеше да се каже сигурно дали в действителност я опира. Гледаше Ушикава по този начин, както се гледа леке на стената. Ама че гадна двойка, рече си Ушикава. За трети път се срещаше с тях, а възприятието не отслабваше.
В тесния офис на Ушикава имаше единствено едно бюро, зад което седеше по-ниският мъж, остриган нула номер. И единствено той от двамата говореше; Конската опашка не продумваше и дума. Стоеше безусловно имобилен, като каменните песове пред входа на шинтоистките храмове, и не снемаше очи от Ушикава.
– Три седмици изтекоха – означи Нула номер.
Ушикава взе настолния календар, погледна написаното и кимна:
– Съвършено вярно. Точно три седмици са минали от последната ни среща.
– А през това време не сте ни докладвали нито един път. Както към този момент ви уведомих, господин Ушикава, всеки момент е драгоценен. Нямаме време за губене.
– Напълно ви разбирам – отвърна Ушикава, до момента в който си играеше със златната си запалка, явяваща се сурогат на цигарата. – Време за губене няма. Това ми е пределно ясно.
Нула номер го изчака да продължи.
– Проблемът ми – рече Ушикава – е, че не обичам да рапортувам с прекъсвания: по малко отсам, по малко оттова. Предпочитам да изчакам, до момента в който ми стане ясна цялостната картина, до момента в който нещата си дойдат по местата и мога да прозра какво се крие зад тях. Половинчатите показа могат единствено да сътворят неприятности. Може да ви звучи егоистично, само че това е методът, по който работя.
Нула номер го наблюдаваше невъзмутимо. На Ушикава му бе ясно, че оня не го брои за нищо, само че фактът в действителност не го притесняваше ни минимум. Доколкото можеше да си спомни, никому в никакъв случай не бе правил положително усещане. И беше привикнал с това. Никога не бе получавал любов от своите родители, братя и сестри, нито от своите учители и съученици. Същото важеше и за брачната половинка и личните му деца. Виж, в случай че някой го хареса, тогава в действителност ще вземе да се разтревожи. Обратното въобще не го вълнуваше.
– Бихме желали да уважим вашия метод на работа, господин Ушикава. И мога да заявя, че до момента сме успявали.
Досега. Но нещата сега стоят иначе. Съжалявам, само че този път не можем да си позволим лукса да чакаме, до момента в който съберем всички обстоятелства.
– Разбирам ви – рече Ушикава, – само че в това време се колебая, че единствено мен сте ме чакали да се свържа с вас.
Нима не сте подхванали и лично следствие?
Нула номер не отговори. Устните му си останаха стиснати в права хоризонтална линия и изражението на лицето му нищо не издаваше. Но Ушикава въпреки всичко усети, че е напълно покрай истината. През последните три седмици организацията им също се бе впуснала да търси въпросната жена, въпреки да използваха друга тактичност, друга от тази на Ушикава. Но очевидно нищо не бяха разкрили и това обясняваше наличието им в офиса му.
– „ Крадеца единствено различен апаш може го хвана “ – разпери необятно ръце Ушикава, като че ли им споделяше някаква обаятелна загадка. – От него нищичко няма да съумееш да скриеш. Знам, че не съм красавец, само че пък владея превъзходен нос. Който може да върви и по най-слабата диря до дъно. Понеже и самият аз съм апаш. Което пък ми постанова да правя нещата по този начин, както аз си знам, с моето си движение.
Напълно разбирам, че времето тече, само че се постанова да ви помоля да поизчакате още малко. Апелирам към търпението ви, с цел да не допуснем възможен цялостен неуспех.
Ушикава продължаваше да си играе със запалката.
Нула номер наблюдаваше търпеливо придвижванията му, след това подвигна взор:
– Ще ви бъда признателен, в случай че ми съобщите какво сте открили дотук, без значение от непълнотата на обстоятелствата.
Отчитам вашия характерен способ на работа, само че доста ще загазим, в случай че не отнеса нещо съответно на началниците ми.
А ми се коства, че и самият вие, господин Ушикава, сте в едно не изключително удобно състояние.
Тия младежи в действителност крепко са го закъсали, мина му през разум на Ушикава. Като експерти по бойни изкуства са им поверили защитата на Вожда. А някой да вземе да го убие под носа им. Не че има доказателства, че е бил погубен – нито един от членуващите в сектата лекари не е съумял да открие външни пострадвания. Но пък и здравното им съоръжение едва ли е било кой знае какъв брой положително.
Пък и те са били принудени да бързат. Ако бяха упълномощили законна цялостна аутопсия на експерт патолог, можели са да открият и съмнителни признаци, само че в този момент към този момент е късно. От натрупа са се отървали потайно в границите на селището на Сакигаке.
Но по този начин или другояче, двамата охранители не са съумели да опазят своя Вожд и ситуацията им в сектата е много несигурно. Затова в този момент имат задачата да открият дамата, която безусловно се е изпарила във въздуха. Наредили са им да не оставят нито един камък необърнат и да я спипат. Засега обаче ръцете им са празни. Обучавали са ги за телохранители, а не за търсене на изчезнали лица.
– Влизам ви в ситуацията, заради което ще ви кажа някои от нещата, които съм открил дотук – отвърна Ушикава. – Не всичко, а единствено частично.
Нула номер остана втренчен още известно време в него с присвити очи, преди да кимне:
– Чудесно. И ние се сдобихме с известни детайлности, които може към този момент да са ви известни, а може и да не са.
Най-добре ще е да си споделим взаимно всички събрани сведения.
Ушикава остави запалката и разпери пръсти върху бюрото.
– Отправили сте покана към младата жена, Аомаме, да посети избран апартамент в хотел „ Окура “, с цел да помогне на Вожда да отпусне мускулатурата си, като го подложи на поредност от извършения за стречинг. Това става при започване на септември, в онази септемврийска вечер с ужасната гръмотевична стихия. Аомаме го подлага на процедурите в обособена стая в продължение на към час, след което оставя Вожда да спи и си потегля. Казва ви да го оставите да преспи два часа и вие изпълнявате нареждането й. Но Вожда не е спял. А е бил към този момент мъртъв. Външни пострадвания няма, наподобява като да е прекарал инфаркт. Непосредствено по-късно дамата изчезва. Предварително е опразнила жилището си. Там няма нищо. На идващия ден в спортния клуб получават и молбата й за овакантяване. По всичко проличава, че се следва някакъв авансово набелязан проект. И неизбежният извод, който се постанова, е, че Вожда е погубен от въпросната девойка Аомаме.
Нула номер кимна. Всичко дотук му звучеше изцяло тъкмо.
– И вашата цел е да установите какво тъкмо е станало – добави Ушикава. – На всяка цена сте длъжни да хванете тази жена.
– Ако тази Аомаме в действителност е умъртвила Вожда, би трябвало да разберем за какво го е сторила и кой стои зад нея.
Ушикава огледа разперените върху бюрото му свои 10 пръста, като че ли представляваха любопитна невиждана до тогава движимост. После подвигна глава и срещна погледа на седящия отсреща му.
– Вече сте проучили фамилното минало на Аомаме, нали по този начин? Цялото й семейство са предани почитатели на „ Свидетелите “. Родителите й са към момента много дейни и не престават да обикалят от врата на врата да вербуват нови членове. По-големият й брат, тридесет и четири годишен, работи в ръководството на сектата в Одавара. Женен е, с две деца. И жена му е мощно набожен член на „ Свидетелите “. От цялото семейство само Аомаме е напуснала сектата – те я назовават „ вероотстъпничка “ – и на процедура е отлъчена и от фамилията. Не открих никакви улики да са контактували между тях през последните двадесетина години. Изключено е съгласно мен те да я крият. Прекъснала е всичките си връзки с тях, когато е била на единадесет, и от този момент живее, общо взето, независимо. Била е известно време у вуйчо си, само че откогато влиза в гимназията, става на процедура самостоятелна. Доста впечатляващо достижение. Очевидно е извънредно волева жена.
Нула номер не сподели нищо. Най-вероятно всичко това му бе към този момент известно.
– За присъединяване на „ Свидетелите “ и дума не може да става – продължи Ушикава. – Те са фамозни със своя пацифизъм, с това, че се придържат строго към правилата на несъпротива. Няма метод самата им организация да е целяла да отнеме живота на Вожда. По този въпрос считам, че спор няма.
Нула номер кимна.
– И аз съм уверен, че „ Свидетелите “ нямат нищо общо.
Но за всеки случай разговаряхме и с брата на Аомаме.
Взехме всички нужни защитни ограничения. Но и той нищо не можа да ни каже.
– Надявам се, под „ всички нужни защитни ограничения “ да не се схваща, че сте му вадили ноктите?
Нула номер остави въпроса му без отговор.
– Не се нервирайте, де! – рече Ушикава – Шегувам се. Убеден съм, че и брат й е нямал визия какво прави и къде се намира тя. Макар по рождение и аз да съм пацифист и в никакъв случай да не прибягвам към сходни силови способи, стигнах до същото умозаключение. Между Аомаме и фамилията й, надлежно „ Свидетелите “, не съществува безусловно никаква връзка. От друга страна, изключено еда е провела сходен акт сам-сама. Нещата са били най-внимателно подредени и тя единствено е следвала избран проект. А и самото й изгубване е много впечатляващо.
Подобно нещо не може да стане без солидна помощ в профил и обилно финансиране. Явно зад нея спри някой – или някаква организация – който е имал интерес от гибелта на Вожда. И целият скрит план е плануван от този човек или хора. Съгласен ли сте?
Нула номер кимна:
– В съществени линии, да.
– Но нищо не ни подсказва за какъв жанр организация става дума – сподели Ушикава. – Предполагам, че сте проучили и нейните другари и познати?
Нула номер кимна безмълвно.
– И… оставете ме да позная… не сте разкрили никакви другарски връзки – добави Ушикава. – Нито приятелки, нито гаджета. Общувала е с неколцина сътрудници по работа, само че отвън работното си място не е излизала с никого. Аз най-малко не съумях да установя каквито и да било тесни взаимоотношения с който и да било. Как можем да си разбираем сходен факт? Млада, здрава, добре изглеждаща жена.
Ушикава хвърли взор на Конската опашка, като че ли заледен във времето и в рамката на вратата. Лицето му поначало си беше безизразно, тъй че място за смяна нямаше. Тоя човек има ли си въобще име? Не бих се изненадал, в случай че се окаже, че няма, намерения си Ушикава.
– Вие двамата сте единствените, които са виждали девойка Аомаме – сподели Ушикава. – Е, по какъв начин мислите? Да сте забелязали нещо изключително у нея?
Нула номер поклати леко глава:
– Както самичък отбелязахте, тя е много привлекателна млада жена. Не хубавица, по която мъжете ще си изкривят вратовете обаче. А доста тиха, спокойна персона. Много уверена в качествата си като физиотерапевт. Но нищо друго не ни се наби на очи. Даже бих отбелязал като чудноват обстоятелството какъв брой малко ни впечатли външността й. На процедура лицето й съвсем не си го припомням.
Ушикава отново погледна Конската опашка до вратата.
Дали не желае нещо да добави? Онзи обаче нямаше тип на човек, възнамеряващ да си отвори устата.
Ушикава отново се обърна към Нула номер:
– Проверихте ли разпечатката от телефонната й сметка за последните няколко месеца?
– Още не сме – завъртя глава Нула номер.
– А би трябвало – засмя се Ушикава. – Наистина си заслужава да я ревизирате. На кого ли не звънят хората и от кое място ли не ги търсят. От разпечатката на телефонната сметка можете да добиете добра визия за живота на съответния човек. И девойка Аомаме не прави никакво изключение. Никак не е елементарно да се добереш до такава персонална сметка, само че не е и невероятно. „ Крадеца единствено различен апаш може го хвана “, нали разбирате?
Нула номер мълчеше и го чакаше да продължи.
– Та до момента в който преглеждах сметката на девойка Аомаме, нескрито излязоха следните обстоятелства. Първо, тя не обича да приказва по телефона, за разлика от съвсем всички останали дами. Разговорите й поначало не са доста, а и тези, които е провела, са били напълно къси. От време на време се случва и по някой по-дълъг диалог, само че такива са по-скоро изключения. Повечето пъти е звъняла в работата си, само че защото половината време работи и на свободни начала, провеждала е и диалози свързани с частната й процедура. Тоест уреждала си е домашни визити непосредствено с клиентите си, без да употребява услугите на спортния клуб.
Разговорите й от този жанр са много, само че нито един не ми се стори недоверчив.
Ушикава направи пауза и до момента в който оглеждаше пожълтелите си от никотина пръсти, си мислеше за цигара. Запали една мислена цигара, пое въображаемия пушек и го изпусна.
– Има обаче и две изключения – две позвънявания до полицията. Не на незабавния номер 911, а до ръководството на уличното придвижване в сектора в Шинджуку. А и оттова са я търсили няколко пъти. Тя обаче не кара, а и едва ли някой на полицейска заплата би могъл да си разреши частни занимания в безценен състезателен клуб. Което ме навежда на мисълта, че е познавала някого, който работи там. Но за кого става дума, не мога да кажа. И още едно нещо не ми дава мира: провела е няколко дълги диалога с незнаен номер.
