Защо не трябва да сравняваме емигрантските пари с чуждите инвестиции?
Българските емигранти са превели на своите близки в България 2,4 милиарда $ през 2018 година, съгласно неотдавна оповестен отчет на Световната банка (СБ) за миграцията и развиването. Трябва да се означи, че тази сума е оценка за действителните прехвърляния, която се базира на формалната статистика за платежния баланс на Българската национална банка (БНБ). В сумата, представена в отчета на СБ, влизат три пера от платежния баланс - персонални прехвърляния, отплата на наетите и парични преводи от емигранти. В този смисъл дефиницията е по-широка и надлежно сумата - по-голяма от числата, които нормално се цитират, когато се приказва за емигрантски пари и които се базират или на компенсацията на служащите, или на паричните преводи от емигрантите. Трябва да се има поради, че последните не регистрират фактически направени преводи, а са приблизителна оценка на база на броя на емигрантите и междинен размер на прехвърлянето (на един емигрант), който статистиката приема за непосредствен до действителността. В данните на Българска народна банка (и надлежно тези, употребени от СБ) надлежно няма по какъв начин и не се регистрират парите, които се носят на ръка от емигрантите или пък се пращат по близки.
Спрямо другите чисти донори на работна ръка в района на Централна и Източна Европа България стои релативно добре от позиция на тежестта на емигрантските пари по отношение на локалната стопанска система. Тези 2,4 милиарда $, преведени от българските емигранти вкъщи предходната година, са равни на 3,8% от Брутният вътрешен продукт, съгласно изчисленията на СБ. Страни от района като Албания (9,6% от БВП), Армения (12,1%), Босна и Херцеговина (11%), Грузия (12,2%), Сърбия (9,1%) превеждат 9-10% от Брутният вътрешен продукт или повече, което е сензитивно над прехвърлянията от българските емигранти и демонстрира както доста по-голямата емигранска диаспора от тези страни (спрямо локалното население), по този начин и по-голямата взаимозависимост на тези стопански системи от емигранските прехвърляния и надлежно - по-голямата им изложеност на внезапни промени в прехвърлянията. Все отново, в случай че се съпоставяме с другите нови страни членки на Европейски Съюз, зависимостта на България от емигранските прехвърляния и най-сериозна. Дори Румъния и балтийските страни, с които обичайно се съпоставяме, регистрират по-малка взаимозависимост от емигрантските пари: ръмънците изпращат вкъщи 2,2% от Брутният вътрешен продукт, литовците - 2,6%, естонците - 1,8%. Единствено цената на емигранските прехвърляния от латвийците се доближава да тази от българите - 3,7% от Брутният вътрешен продукт.
Много постоянно емигрантските пари се съпоставят с потока на директните непознати вложения и даже се разяснява, че емигрантите са най-големият или един от най-големите непознати вложители в страната. Тази прилика, обаче, не е правилна от икономическа позиция заради другите функционалности и предопределения, които двата потока на непознати средства към страната играят. Преките задгранични вложения в България са били към 3,2% от Брутният вътрешен продукт през 2018 (според данните все още, които занапред ще се ревизират), т.е. те в действителност са били малко по-малко от емигрантските пари.
В същото време, обаче, емигрантските пари се употребяват най-много за настоящо ползване на околните в страната (храна и сметки, облекла, наеми, ремонти). Неотдавнашно допитване измежду емигранти в Испания, като част от разбор върху миграцията на Българска академия на науките, демонстрира, че към 72% от емирантските прехвърляния от Испания назад в България се харчат точно за това. По-рядко, те служат за здравни грижи, покриване на заеми, за обучение и за покупка на парцели. В този смисъл, те имат еднократен резултат върху стопанската система на приемащата ги страна.
Тяхната обществена роля по линия на поддръжка на приходите и понижаване на бедността е безспорна, само че в общия случай те не усилват капацитета на стопанската система да пораства, както би направил притокът на капиталов капитал или пък вносът на имигранти (в работоспособна и фертилна възраст) към страната. Именно това е и голямата разлика сред ролята на директните непознати вложения в стопанската система и емигранските пари. Инвестициите са източник на капитал, основават работни места, постоянно носят със себе си и нови технологии. Именно по тази причина те подвигат и капацитета на стопанската система на ново, по-високо равнище и са причина освен за напредък на брутния вътрешен артикул в съответната година (през по-високото потребление), само че и за предстоящ напредък. Все отново, когато те отиват за обучение, може да се чака, че те съставляват инвестиция в човешкия капитал на България и въздействат положително върху капацитета на стопанската система.
Разбира се, не е изключено емигрантски пари да се употребяват за пускане на бизнес в България - когато това е по този начин, те са равнозначни с директните непознати вложения по влияние за стопанската система. Тези случаи, обаче, са по-скоро редки (0.6% от всички) и не се отнасят за главната част от емигрантските пари, най-малко както демонстрира нагоре цитираното изследване на Българска академия на науките.
Между другото, с изключение на позитивната си обществена роля за понижаване на бедността и възстановяване на благосъстоянието на локалните семейства, емигрантските пари имат и отрицателен социално-икономически резултат върху подвластните от тях от позиция на тласъците за работа. Те покачват така наречен reservation wage или минималната заплата, за която човек е подготвен да стартира работа и въздействат отрицателно на тласъците за икономическа интензивност на част от младежите, чиито семейства или те персонално получават постоянни прехвърляния от близки в чужбина. По този метод тези младежи се изключват непринудено от пазара на труда и се причисляват към редиците на така наречен NEETs - младежи отвън обучение, образование и претовареност. Дългият престой отвън пазара на труда, обаче, въздейства извънредно пагубно върху възможностите за включване в претовареност в бъдеще - колкото по-дълъг е този интервал, толкоз по-малки са възможностите за следващо започване на работа.
Ако би трябвало да обобщим, обществената функционалност на емигрантските пари е извънредно значима - действително те работят като паралелна, частна система за обществена отбрана. В същото време, обаче, в случай че тези емигранти работеха за българската стопанска система (при състояние, че имаше и насрещното предложение на работни места за тях), то това би означавало, че капацитетът на стопанската система би бил по-висок, а оттова - и шансът за по-бързо доближаване на локалния стандарт на живот към средноевропейските равнища. Същевременно сравняването на емигрантските пари с директните задгранични вложения е мощно подвеждащо, защото тези два потока имат доста друго значение за приемащата ги стопанска система - емигрантските пари в общия случай поддържат настоящото ползване и имат еднократен резултат върху брутния вътрешен артикул, а вложенията основават база за напредък и в идващите години през бъдещи вложения, експорт и ползване. /money.bg
Спрямо другите чисти донори на работна ръка в района на Централна и Източна Европа България стои релативно добре от позиция на тежестта на емигрантските пари по отношение на локалната стопанска система. Тези 2,4 милиарда $, преведени от българските емигранти вкъщи предходната година, са равни на 3,8% от Брутният вътрешен продукт, съгласно изчисленията на СБ. Страни от района като Албания (9,6% от БВП), Армения (12,1%), Босна и Херцеговина (11%), Грузия (12,2%), Сърбия (9,1%) превеждат 9-10% от Брутният вътрешен продукт или повече, което е сензитивно над прехвърлянията от българските емигранти и демонстрира както доста по-голямата емигранска диаспора от тези страни (спрямо локалното население), по този начин и по-голямата взаимозависимост на тези стопански системи от емигранските прехвърляния и надлежно - по-голямата им изложеност на внезапни промени в прехвърлянията. Все отново, в случай че се съпоставяме с другите нови страни членки на Европейски Съюз, зависимостта на България от емигранските прехвърляния и най-сериозна. Дори Румъния и балтийските страни, с които обичайно се съпоставяме, регистрират по-малка взаимозависимост от емигрантските пари: ръмънците изпращат вкъщи 2,2% от Брутният вътрешен продукт, литовците - 2,6%, естонците - 1,8%. Единствено цената на емигранските прехвърляния от латвийците се доближава да тази от българите - 3,7% от Брутният вътрешен продукт.
Много постоянно емигрантските пари се съпоставят с потока на директните непознати вложения и даже се разяснява, че емигрантите са най-големият или един от най-големите непознати вложители в страната. Тази прилика, обаче, не е правилна от икономическа позиция заради другите функционалности и предопределения, които двата потока на непознати средства към страната играят. Преките задгранични вложения в България са били към 3,2% от Брутният вътрешен продукт през 2018 (според данните все още, които занапред ще се ревизират), т.е. те в действителност са били малко по-малко от емигрантските пари.
В същото време, обаче, емигрантските пари се употребяват най-много за настоящо ползване на околните в страната (храна и сметки, облекла, наеми, ремонти). Неотдавнашно допитване измежду емигранти в Испания, като част от разбор върху миграцията на Българска академия на науките, демонстрира, че към 72% от емирантските прехвърляния от Испания назад в България се харчат точно за това. По-рядко, те служат за здравни грижи, покриване на заеми, за обучение и за покупка на парцели. В този смисъл, те имат еднократен резултат върху стопанската система на приемащата ги страна.
Тяхната обществена роля по линия на поддръжка на приходите и понижаване на бедността е безспорна, само че в общия случай те не усилват капацитета на стопанската система да пораства, както би направил притокът на капиталов капитал или пък вносът на имигранти (в работоспособна и фертилна възраст) към страната. Именно това е и голямата разлика сред ролята на директните непознати вложения в стопанската система и емигранските пари. Инвестициите са източник на капитал, основават работни места, постоянно носят със себе си и нови технологии. Именно по тази причина те подвигат и капацитета на стопанската система на ново, по-високо равнище и са причина освен за напредък на брутния вътрешен артикул в съответната година (през по-високото потребление), само че и за предстоящ напредък. Все отново, когато те отиват за обучение, може да се чака, че те съставляват инвестиция в човешкия капитал на България и въздействат положително върху капацитета на стопанската система.
Разбира се, не е изключено емигрантски пари да се употребяват за пускане на бизнес в България - когато това е по този начин, те са равнозначни с директните непознати вложения по влияние за стопанската система. Тези случаи, обаче, са по-скоро редки (0.6% от всички) и не се отнасят за главната част от емигрантските пари, най-малко както демонстрира нагоре цитираното изследване на Българска академия на науките.
Между другото, с изключение на позитивната си обществена роля за понижаване на бедността и възстановяване на благосъстоянието на локалните семейства, емигрантските пари имат и отрицателен социално-икономически резултат върху подвластните от тях от позиция на тласъците за работа. Те покачват така наречен reservation wage или минималната заплата, за която човек е подготвен да стартира работа и въздействат отрицателно на тласъците за икономическа интензивност на част от младежите, чиито семейства или те персонално получават постоянни прехвърляния от близки в чужбина. По този метод тези младежи се изключват непринудено от пазара на труда и се причисляват към редиците на така наречен NEETs - младежи отвън обучение, образование и претовареност. Дългият престой отвън пазара на труда, обаче, въздейства извънредно пагубно върху възможностите за включване в претовареност в бъдеще - колкото по-дълъг е този интервал, толкоз по-малки са възможностите за следващо започване на работа.
Ако би трябвало да обобщим, обществената функционалност на емигрантските пари е извънредно значима - действително те работят като паралелна, частна система за обществена отбрана. В същото време, обаче, в случай че тези емигранти работеха за българската стопанска система (при състояние, че имаше и насрещното предложение на работни места за тях), то това би означавало, че капацитетът на стопанската система би бил по-висок, а оттова - и шансът за по-бързо доближаване на локалния стандарт на живот към средноевропейските равнища. Същевременно сравняването на емигрантските пари с директните задгранични вложения е мощно подвеждащо, защото тези два потока имат доста друго значение за приемащата ги стопанска система - емигрантските пари в общия случай поддържат настоящото ползване и имат еднократен резултат върху брутния вътрешен артикул, а вложенията основават база за напредък и в идващите години през бъдещи вложения, експорт и ползване. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ