Четвъртокласниците имат добри умения по четене, но се затрудняват да извличат информация
Българските четвъртокласници отстъпват с малко от досегашните си достижения, само че остават измежду учениците с положителни умения по четене, демонстрират резултати от Международното проучване на уменията за четене PIRLS 2021 (Progress in International Reading Literacy Study). То се прави на всеки пет години, като задачата е да следи трендовете в достиженията на учениците и да учи разликите сред националните просветителни системи в участващите страни.
В България проучването през 2021 година са взели участие над 4 хиляди четвъртокласници от 151 учебни заведения в страната, както и техните родители и 212 учители, оповестиха от Министерството на образованието (МОН). Проследяват се качествата на учениците за четене с схващане на художествени текстове и добиване и потребление на информация от научно-популярни текстове. PIRLS употребява четири интернационалните сравнителни нива на качествата: Резултатът на българските четвъртокласници е междинен - 540 точки. Той е малко по-нисък от предходното изследване от 2016 година, когато учениците са получили 552 точки, т.е. са имали високо ниво. Въпреки по-ниския триумф, резултатите слагат българските четвъртокласници на девето място в класацията на PIRLS против 14-то през 2016 година По-добре се оправят връстниците им в Сингапур (587 т.), Хонконг (573 т.), Русия (567 т.), Англия (558 т.), Финландия (549 т.), Полша (549 т.), Тайван (544 т.) и Швеция (544 т.). Австралия има еднакъв резултат с българския (540 т.)
След България се подреждат Германия, Австрия, Франция, Дания и други Преди 5 години резултатите са по-високи в международен проект, само че и в проучването вземат участие 7 страни по-малко, спрямо 2021 година
Сравнителният разбор, който PIRLS изготвя измежду 32 страни с данните от двете години, демонстрира, че 21 страни имат по-ниски достижения през 2021 година, в сравнение с през 2016 година 8 нямат никаква или дребна смяна в точките, а единствено 3 страни имат по-високи резултати. В най-новото проучване влизат и трите години, в които поради беше оповестената пандемия от COVID-19 учениците от целия свят учеха съвсем напълно онлайн.
Резултатите от 2021 година демонстрират, че българските четвъртокласници имат по-добри умения за четене с схващане на литературни текстове, в сравнение с за добиване на сведения от информативни текстове. През 2016 година обаче, учениците са се справили еднообразно добре както с художествените текстове, по този начин и с извличането на информация от научно-популярни такива. Почти половината от българските четвъртокласници доближават високото ниво на качества по четене, а 16% имат качества над напредналото ниво. За съпоставяне, приблизително за страните, напредналото ниво на качествата се доближава от 7% от учениците, акцентират от просветителното ведомство. Макар и над междинното равнище, се следи лек спад в резултатите 5 години по-рано. Тогава 19% доближават напредналото равнище по четене. Към проучването са добавени и няколко въпросника, целящи да изучат подтекста (семеен, обществен, учебен, този в класната стая), в който се развиват уменията на децата за четене. Изготвени са въпросници към учениците, техните родители, учителите и шефовете на учебните заведения. Проучването сочи, че просветителните благоприятни условия в фамилията въздействат най-вече върху резултатите на четвъртокласниците.
Учениците желаят повече извършения, с цел да схванат какво написа в учебниците
Образователните благоприятни условия се образуват от броя книги вкъщи, образованието и професионалната претовареност на родителите. Учениците имат по-голям резултат, в случай че приблизително вкъщи си имат повече от 100 книги, най-малко 25 от които детски, един от родителите им най-малко има висше обучение и работи като експерт.
В България проучването през 2021 година са взели участие над 4 хиляди четвъртокласници от 151 учебни заведения в страната, както и техните родители и 212 учители, оповестиха от Министерството на образованието (МОН). Проследяват се качествата на учениците за четене с схващане на художествени текстове и добиване и потребление на информация от научно-популярни текстове. PIRLS употребява четири интернационалните сравнителни нива на качествата: Резултатът на българските четвъртокласници е междинен - 540 точки. Той е малко по-нисък от предходното изследване от 2016 година, когато учениците са получили 552 точки, т.е. са имали високо ниво. Въпреки по-ниския триумф, резултатите слагат българските четвъртокласници на девето място в класацията на PIRLS против 14-то през 2016 година По-добре се оправят връстниците им в Сингапур (587 т.), Хонконг (573 т.), Русия (567 т.), Англия (558 т.), Финландия (549 т.), Полша (549 т.), Тайван (544 т.) и Швеция (544 т.). Австралия има еднакъв резултат с българския (540 т.)
След България се подреждат Германия, Австрия, Франция, Дания и други Преди 5 години резултатите са по-високи в международен проект, само че и в проучването вземат участие 7 страни по-малко, спрямо 2021 година
Сравнителният разбор, който PIRLS изготвя измежду 32 страни с данните от двете години, демонстрира, че 21 страни имат по-ниски достижения през 2021 година, в сравнение с през 2016 година 8 нямат никаква или дребна смяна в точките, а единствено 3 страни имат по-високи резултати. В най-новото проучване влизат и трите години, в които поради беше оповестената пандемия от COVID-19 учениците от целия свят учеха съвсем напълно онлайн.
Резултатите от 2021 година демонстрират, че българските четвъртокласници имат по-добри умения за четене с схващане на литературни текстове, в сравнение с за добиване на сведения от информативни текстове. През 2016 година обаче, учениците са се справили еднообразно добре както с художествените текстове, по този начин и с извличането на информация от научно-популярни такива. Почти половината от българските четвъртокласници доближават високото ниво на качества по четене, а 16% имат качества над напредналото ниво. За съпоставяне, приблизително за страните, напредналото ниво на качествата се доближава от 7% от учениците, акцентират от просветителното ведомство. Макар и над междинното равнище, се следи лек спад в резултатите 5 години по-рано. Тогава 19% доближават напредналото равнище по четене. Към проучването са добавени и няколко въпросника, целящи да изучат подтекста (семеен, обществен, учебен, този в класната стая), в който се развиват уменията на децата за четене. Изготвени са въпросници към учениците, техните родители, учителите и шефовете на учебните заведения. Проучването сочи, че просветителните благоприятни условия в фамилията въздействат най-вече върху резултатите на четвъртокласниците.
Учениците желаят повече извършения, с цел да схванат какво написа в учебницитеОбразователните благоприятни условия се образуват от броя книги вкъщи, образованието и професионалната претовареност на родителите. Учениците имат по-голям резултат, в случай че приблизително вкъщи си имат повече от 100 книги, най-малко 25 от които детски, един от родителите им най-малко има висше обучение и работи като експерт.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ