След оставката на кабинета: Ще се разберат ли ПП-ДБ и ГЕРБ за бъдещо управление
Български политически анализатори и някогашни държавни чиновници показват своите визии по отношение на нуждата от консолидация против опцията Русия да завоюва войната . Тези мнения акцентират също по този начин и вътрешнополитическите провокации, пред които се изправя България.
Велизар Шаламанов , някогашен министър на защитата, акцентира пред „ NOVA “ значимостта на обединяването на европейските страни в тази сериозна обстановка и споделя, че идните политически договаряния в България ще търсят заемането на по-сериозни позиции от участващите страни. Шаламанов подчертава на незабавната нужда от съставяне на Министерски съвет , който ще има решаваща роля в ръководството на правосъдната система и регулаторните органи.
Социалният антрополог Харалан Александров разяснява стратегическите дейности на кабинета и акцентира смисъла на единодушието сред партиите за главните управнически правила, като поддържа концепцията за по-бавен и премислен метод към оставката на държавното управление.
Милен Керемедчиев , някогашен заместник-министър на външните работи, показва своите опасения по отношение на увлечението на политическата партия ПП-ДБ от властта, акцентирайки на разликите сред водачите Асен Василев и Кирил Петков, както и на нежеланието на партията да отстъпи от завоюваните властови позиции.
Андрей Райчев , политически анализатор, показва забавен аспект към полемиката, като подчертава на евентуалната роля на Румен Радев като политическа мощ, която може да промени проектите за осъществяване на избори, водейки към нов политически план.
Тези отзиви съставляват разнообразни аспекти на политическия живот в България , наблягайки сложността на вътрешните и външнополитическите провокации. От една страна, съществува възходящо схващане за нуждата от европейска взаимност в лицето на външна експанзия. Вътрешнополитическата обстановка в България изисква съществени договаряния, стратегическо мислене и консенсус сред главните политически сили за превъзмогване на съществуващите различия и за стабилизиране на ръководството на страната.
Предстоящите месеци ще бъдат решаващи за българската политика, като ще би трябвало да се намерят решения, които дават отговор на вътрешните потребности за непоклатимост и в същото време да се поддържа ангажираност към европейските и интернационалните политики .
