Министър Йоловски: 4 млн. лева безвъзмездно ще получат малки и средни предприятия за подобряване на киберсигурността си
Български дребни и междинни предприятия ще могат да аплайват за приемане на безплатна помощ в размер на до 120 000 лв., с които да подобрят киберсигурността си. Това разгласи министърът на електронното ръководство Александър Йоловски при представянето на плана „ Разгръщане на мрежата от Национални координационни центрове с страните членки ". Общо по програмата, която ще подкрепя дребните компании в усвояването на най-съвременните решения за киберсигурност, през идната година ще бъдат предоставени 4 млн. лв..
Дигитализацията и киберсигурността са двете страни на една и съща момента. Самата цифровизация е невъзможна без противоположната страна - точно киберсигурността, означи министър Йоловски.
Конкретният план е обвързван с разгръщането на мрежата от национални координационни центрове. Той е значим, тъй като шерването на информацията в тази област е главен съставен елемент за самата киберсигурност. „ Ако пропуснем киберсигурността, губим всички преимущества на дигитализацията ", акцентира министърът на електронното ръководство.
Затова, по думите му, киберсигурността в никакъв случай не е била толкоз значима, колкото е сега. Това се поддържа и от настоящата статистика. От началото на година досега са регистрирани над 6100 киберинцидента в обществената сфера, без включително да се включва и сериозната инфраструктура. За съпоставяне - за цялата 2022 година са били регистрирани към 4100 киберинцидента. „ За страдание това е новото обикновено. Ние живеем с киберзаплахите, те към този момент не са изключение, а предписание ", разясни още Александър Йоловски.
По думите му нито една тактика за киберсигурност не би трябвало да пропуща, освен вложенията в услуги и съоръжение, само че също по този начин и вложенията в хора. „ Ние елементарно можем да закупим избрани артикули, да внедрим избрани решения, само че в случай че нямаме хората, които да обезпечат тяхната активност, задачата не е изпълнена. Именно по тази причина е значимо да се учим от грешките в предишното и да вършим все по-високи вложения в хората ", акцентира още министър Йоловски.
Според него на равнище Европейски съюз също се вижда липса на задоволително експерти, както в региона на осведомителните технологии като цяло, по този начин и по-специално в областта на киберсигурността. „ Другите страни членки също влагат доста в тази посока. България не трябва да изостава обратно. Оживяването на екосистемата е от основно значение ", сподели още Йоловски.
Затова министърът акцентира и значимостта на плана във връзка с построяването на мрежа за съдействие на европейско равнище. „ Споделянето на информация е ключът към триумфа в региона на киберсигурността. В България това шерване не е толкоз постоянно срещано, у нас следва тежък диалог за смяна на парадигмата за киберсигурност, която не би трябвало да бъде сигурност посредством неопределеност ", означи още Александър Йоловски.
Дигитализацията и киберсигурността са двете страни на една и съща момента. Самата цифровизация е невъзможна без противоположната страна - точно киберсигурността, означи министър Йоловски.
Конкретният план е обвързван с разгръщането на мрежата от национални координационни центрове. Той е значим, тъй като шерването на информацията в тази област е главен съставен елемент за самата киберсигурност. „ Ако пропуснем киберсигурността, губим всички преимущества на дигитализацията ", акцентира министърът на електронното ръководство.
Затова, по думите му, киберсигурността в никакъв случай не е била толкоз значима, колкото е сега. Това се поддържа и от настоящата статистика. От началото на година досега са регистрирани над 6100 киберинцидента в обществената сфера, без включително да се включва и сериозната инфраструктура. За съпоставяне - за цялата 2022 година са били регистрирани към 4100 киберинцидента. „ За страдание това е новото обикновено. Ние живеем с киберзаплахите, те към този момент не са изключение, а предписание ", разясни още Александър Йоловски.
По думите му нито една тактика за киберсигурност не би трябвало да пропуща, освен вложенията в услуги и съоръжение, само че също по този начин и вложенията в хора. „ Ние елементарно можем да закупим избрани артикули, да внедрим избрани решения, само че в случай че нямаме хората, които да обезпечат тяхната активност, задачата не е изпълнена. Именно по тази причина е значимо да се учим от грешките в предишното и да вършим все по-високи вложения в хората ", акцентира още министър Йоловски.
Според него на равнище Европейски съюз също се вижда липса на задоволително експерти, както в региона на осведомителните технологии като цяло, по този начин и по-специално в областта на киберсигурността. „ Другите страни членки също влагат доста в тази посока. България не трябва да изостава обратно. Оживяването на екосистемата е от основно значение ", сподели още Йоловски.
Затова министърът акцентира и значимостта на плана във връзка с построяването на мрежа за съдействие на европейско равнище. „ Споделянето на информация е ключът към триумфа в региона на киберсигурността. В България това шерване не е толкоз постоянно срещано, у нас следва тежък диалог за смяна на парадигмата за киберсигурност, която не би трябвало да бъде сигурност посредством неопределеност ", означи още Александър Йоловски.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ