Български фермерски съюз (БФС) иска да се помисли за водата

...
Български фермерски съюз (БФС) иска да се помисли за водата
Коментари Харесай

Фермерският съюз пита за изчезнали над 3000 малки язовира

Български фермерски съюз (БФС) желае да се намерения за водата в над 3000 дребни язовира. За тази цел те би трябвало да бъдат включени в системата за напояване.

Става въпрос за някогашни " текезесарски " водоема, на които би трябвало да се направи инвентаризация, оценка на положението и прилежащата напоителна инфраструктура, разгласи Георги Стоянов, ръководител на организацията. 

От БФС приканват да се пристъпи незабавно към сложна оценка и инвентаризация на тези скъпи активи, като оферират и своята помощ. Част от тези язовири се употребяват като частни, най-много за водни площи пред нечии имения, за лов на риба или за напояване единствено на нивите на някой локален. Георги Стоянов изрича подозрение обаче, че Министерство на земеделието и храните разполага с нужните експерти, с цел да може да извърши една качествена оценка.

Тези язовири ще са нужни и могат да дадат гръбнак на микронапояването в няколко хиляди села и цели региони, изключително с оглед повишението на температурите и засушаването, което се чака в идващите десетилетия.

От съюза припомнят, че към 1989 година са напоявани към 12 млн. декара. Към 2000 година, държавното дружество " Напоителни системи " ЕАД ръководи 235 системи, които са проектирани да обслужват над 7 400 000 дка поливни площи. Хидромелиоративната инфраструктура включва 168 язовира и водоема с общ потенциал от 3,1 милиарда кубични метра вода, 168 напоителни помпени станции, 6 435 км открита канална мрежа и 9 269 км подземни тръбопроводни мрежи. По това време действително годните за напояване площи възлизат на 5 375 000 дка, от които по-малко от половината (2 473 000 дка) се зареждат гравитачно, а останалите (2 902 000 дка) - помпено. Около 1 575 390 дка напоявани площи са оборудвани с отводнителни мрежи както от открити канали, по този начин и от подземни дренажи. Дренажни води се извеждат и посредством насила от 94 помпени станции.

Общата дължина на отводнителните канали възлиза на 2 334 км, а на дренажите съоветно на 11 192 км. В допълнение към оборудванията за напояване и отводняване, близо 817 280 дка земеделска земя е предпазена от нездравословно влияние на водите (наводнения) чрез 635 км защитни насипи, в това число 268 км по течението на река Дунав. До 2000 година са поправени речни корита с обща дължина от 3 164 км. Около 3 000 дребни язовира дават спомагателен водосъхраняващ размер, като тяхното ръководство се трансферира на общините след ликвидацията на кооперативите и държавните аграрни стопанства.

Към днешна дата действително напояваните площи, обслужвани от " Напоителни системи " ЕАД, са се свили още повече до 350 000 - 500 000 дка, според от годината и преваляванията. Около 150 000 декара са оризищата, откъдето в действителност се генерират и главните доходи на държавното сдружение. Там отива към 90% от потреблението на вода. Всъщност само " Напоителни системи " ЕАД направи и невъзможното, като оказа помощ да се приготви Мярка 125 от ПРСР 2007-2014, която не беше приложена поради извънредно неприятните решения, взети от тогавашния виновен заместник-министър на земеделието. Благодарение на упоритостта на сдружението и качествения екип, работещ в интервала към 2020 година беше достигнато до отбрана на мярка 4.3 и даже до публични поръчки за строителство и рехабилитация. След това още веднъж всичко се върна в изходна точка, тъй като не се мисли за публичното богатство, а единствено за политически и бизнес ползи. С днешните цени на строителството, евентуално в декларираните 24 обекта ще се изпълнят половината действия.
Източник: novini.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР