Промените в законодателството за европейските заповеди за арест са отговорност на депутатите
Българската прокуратура има чудесно съдействие с европейските и интернационалните си сътрудници. Не може да става и дума за липса на доверие. Подобни изказвания са в областта на операцията и приказват за непознаване на националното и европейското право. Това съобщи в изявление за БГНЕС прокурор Цветомир Йосифов.
Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението:
- Прокурор Йосифов, преди дни Лена Бориславова съобщи, че единствено за една седмица прокуратурата е получила два отхвърли за екстрадиция от Испания и Сърбия по нейни претенции и това е причина за липса на доверие на интернационалните и европейските сътрудници на България към работата на държавното обвиняване. Как ще коментирате това?
- Не съм чул персонално изказванията на госпожа Бориславова, само че сходно изявление от политик, освен това правист, не звучи съществено, а и не дава отговор на истината. Българската прокуратура има чудесно съдействие с европейските и интернационалните си сътрудници. Не може да става и дума за липса на доверие. Подобни изказвания са в областта на операцията и приказват за непознаване на националното и европейското право.
Допускам, че коментарът на госпожа Бориславова идва по отношение на изявления в медиите, свързани с издадена Европейска заповед за арест за български жител, арестуван през март т.г. в Испания по искане на Софийска градска прокуратура (СГП). Към момента не е получено решение за отвод за предаването му, постановено от съд в Мадрид, нито във Върховната касационна прокуратура, нито в СГП. Чужди сътрудници не са поставяли въпрос за съмнение и сходни изказвания са откровена неистина.
Ще припомня единствено, че в средата на април основният прокурор Иван Гешев изпрати писма до Генералния секретариат на Съвета на Европа, ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и други европейски институции за компликации, зародили с приложението на Европейската спогодба за екстрадицията на двама български жители от Република Сърбия. Друго искане за изгонване на обвинен по делото „ КТБ “ не получи отговор повече от 5 години. В резултат към този момент 9 години, откогато е напуснал страната, той не може да бъде доведен пред българския съд за изясняване на обективната истина по делото.
- В общественото пространство се появи информация, че причина за отхвърли на испанските управляващи да ни предадат Тони Иванов – Парфюма, е неналичието на правосъден надзор у нас върху издадените от прокурор Европейски заповеди за арест (ЕЗА).
- Не мога да кажа дали това фактически е повода, до момента в който не получим публични документи от Испания. Проблемът с приложението на ЕЗА не е нов. Той е на дневен ред от 2021 година насам, когато Съдът на Европейския съюз се произнесе с решение по дело С-648/2020 от 10.03.2021 година В него се показва, че България не е планувала ефикасна правосъдна отбрана и правосъден надзор преди предаването на търсено с ЕЗА лице за задачите на наказателно гонене.
Съдът в Люксембург с това решение задължава България като страна членка да промени своето вътрешно законодателство и по-специално Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА). Още тогава прокуратурата е сезирала Министерството на правораздаването, че са нужни законови промени по отношение на цитираното решение. Досега това не е направено, т.е. няма на процедура смяна в законодателството. Работна група изготви промени в закона и в този момент следва да бъдат прегледани в Народното събрание, само че мина интервал от две години, който е прекомерно дълъг.
Нещо повече – казусът до момента въобще не е дискутиран от българските депутати. Досега законодателят в лицето на Народното събрание не е дал отговор и на въпроса кой съответен акт на прокуратурата следва да предстои на правосъден надзор - постановлението на прокурора по член 64, ал.2 Наказателно-процесуален кодекс (за 72-часовото задържане) или самата Европейска заповед за арест.
Знаете, че прокуратурата няма право на законодателна самодейност и не е нейно обвързване по конституция да привежда законите в синхрон с европейското право. Това е пълномощие и отговорност на Народното събрание. Няма по какъв начин повече от 2 години да няма смяна в законодателството ни и за това да е отговорна прокуратурата, която нито е законодателен орган, нито има законодателна самодейност. Обръщам внимание, че прокуратурата не е безучастна и е изразявала позиция по дело с подобен въпрос още от 2020 година, която обаче никой не взе под внимание.
Бездействието на Народното събрание по контролиране на настоящото законодателство и привеждането му в сходство с европейското право не би могло да бъде вменено като отговорност на прокуратурата. Опитите това да бъде направено демонстрират непознаване на конституцията, законите на страната и европейските стандарти.
- Това значи ли, че актуалното дело няма да е последното, по което ще зародят усложнения при осъществяването на европейските заповеди за арест?
- Да, това значи. Сблъсквали сме се към този момент с този проблем и съгласно мен занапред следва да продължаваме да се сблъскваме и с по-сложни проблеми, в случай че в незабавен порядък не се създадат измененията. Това обаче не трябва да бъде употребявано от обществени фигури за офанзиви и дискредитиране на прокуратурата. Тя извършва закона подобен, какъвто е и няма опция да излиза от неговата рамка. Така е във всяка цивилизована страна.
- Как тогава казусът ще бъде решен, откакто виждаме, че всяко последващо Народно заседание има все по-кратък живот?
- Има импортиран законопроект и следва да се прегледа, ще забележим какво ще се одобри в последна сметка. Някои сътрудници считат, че деликатният прочит на решението на Съд на Европейския съюз позволява въвеждането на минимално условие за правосъден надзор в издаващата страна преди предаването на арестуваното лице. Не става дума за очакване към България да промени радикално системата за издаване на ЕЗА, като лиши прокурора от тази функционалност, а да се извърши решението на Съда на Европейския съюз.
Каквито и решения да се оферират от практикуващите адвокати и академичната общественост, в случай че липсва политическа воля за промени в интерес на обществото и битката с трансграничната престъпност няма по какъв начин да се реализира мечтаният резултат. Лесно е за всичко да се упреква прокуратурата, само че това не е от изгода нито за самите политици, нито за правосъдната система, минимум за жителите.
Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението:
- Прокурор Йосифов, преди дни Лена Бориславова съобщи, че единствено за една седмица прокуратурата е получила два отхвърли за екстрадиция от Испания и Сърбия по нейни претенции и това е причина за липса на доверие на интернационалните и европейските сътрудници на България към работата на държавното обвиняване. Как ще коментирате това?
- Не съм чул персонално изказванията на госпожа Бориславова, само че сходно изявление от политик, освен това правист, не звучи съществено, а и не дава отговор на истината. Българската прокуратура има чудесно съдействие с европейските и интернационалните си сътрудници. Не може да става и дума за липса на доверие. Подобни изказвания са в областта на операцията и приказват за непознаване на националното и европейското право.
Допускам, че коментарът на госпожа Бориславова идва по отношение на изявления в медиите, свързани с издадена Европейска заповед за арест за български жител, арестуван през март т.г. в Испания по искане на Софийска градска прокуратура (СГП). Към момента не е получено решение за отвод за предаването му, постановено от съд в Мадрид, нито във Върховната касационна прокуратура, нито в СГП. Чужди сътрудници не са поставяли въпрос за съмнение и сходни изказвания са откровена неистина.
Ще припомня единствено, че в средата на април основният прокурор Иван Гешев изпрати писма до Генералния секретариат на Съвета на Европа, ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и други европейски институции за компликации, зародили с приложението на Европейската спогодба за екстрадицията на двама български жители от Република Сърбия. Друго искане за изгонване на обвинен по делото „ КТБ “ не получи отговор повече от 5 години. В резултат към този момент 9 години, откогато е напуснал страната, той не може да бъде доведен пред българския съд за изясняване на обективната истина по делото.
- В общественото пространство се появи информация, че причина за отхвърли на испанските управляващи да ни предадат Тони Иванов – Парфюма, е неналичието на правосъден надзор у нас върху издадените от прокурор Европейски заповеди за арест (ЕЗА).
- Не мога да кажа дали това фактически е повода, до момента в който не получим публични документи от Испания. Проблемът с приложението на ЕЗА не е нов. Той е на дневен ред от 2021 година насам, когато Съдът на Европейския съюз се произнесе с решение по дело С-648/2020 от 10.03.2021 година В него се показва, че България не е планувала ефикасна правосъдна отбрана и правосъден надзор преди предаването на търсено с ЕЗА лице за задачите на наказателно гонене.
Съдът в Люксембург с това решение задължава България като страна членка да промени своето вътрешно законодателство и по-специално Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА). Още тогава прокуратурата е сезирала Министерството на правораздаването, че са нужни законови промени по отношение на цитираното решение. Досега това не е направено, т.е. няма на процедура смяна в законодателството. Работна група изготви промени в закона и в този момент следва да бъдат прегледани в Народното събрание, само че мина интервал от две години, който е прекомерно дълъг.
Нещо повече – казусът до момента въобще не е дискутиран от българските депутати. Досега законодателят в лицето на Народното събрание не е дал отговор и на въпроса кой съответен акт на прокуратурата следва да предстои на правосъден надзор - постановлението на прокурора по член 64, ал.2 Наказателно-процесуален кодекс (за 72-часовото задържане) или самата Европейска заповед за арест.
Знаете, че прокуратурата няма право на законодателна самодейност и не е нейно обвързване по конституция да привежда законите в синхрон с европейското право. Това е пълномощие и отговорност на Народното събрание. Няма по какъв начин повече от 2 години да няма смяна в законодателството ни и за това да е отговорна прокуратурата, която нито е законодателен орган, нито има законодателна самодейност. Обръщам внимание, че прокуратурата не е безучастна и е изразявала позиция по дело с подобен въпрос още от 2020 година, която обаче никой не взе под внимание.
Бездействието на Народното събрание по контролиране на настоящото законодателство и привеждането му в сходство с европейското право не би могло да бъде вменено като отговорност на прокуратурата. Опитите това да бъде направено демонстрират непознаване на конституцията, законите на страната и европейските стандарти.
- Това значи ли, че актуалното дело няма да е последното, по което ще зародят усложнения при осъществяването на европейските заповеди за арест?
- Да, това значи. Сблъсквали сме се към този момент с този проблем и съгласно мен занапред следва да продължаваме да се сблъскваме и с по-сложни проблеми, в случай че в незабавен порядък не се създадат измененията. Това обаче не трябва да бъде употребявано от обществени фигури за офанзиви и дискредитиране на прокуратурата. Тя извършва закона подобен, какъвто е и няма опция да излиза от неговата рамка. Така е във всяка цивилизована страна.
- Как тогава казусът ще бъде решен, откакто виждаме, че всяко последващо Народно заседание има все по-кратък живот?
- Има импортиран законопроект и следва да се прегледа, ще забележим какво ще се одобри в последна сметка. Някои сътрудници считат, че деликатният прочит на решението на Съд на Европейския съюз позволява въвеждането на минимално условие за правосъден надзор в издаващата страна преди предаването на арестуваното лице. Не става дума за очакване към България да промени радикално системата за издаване на ЕЗА, като лиши прокурора от тази функционалност, а да се извърши решението на Съда на Европейския съюз.
Каквито и решения да се оферират от практикуващите адвокати и академичната общественост, в случай че липсва политическа воля за промени в интерес на обществото и битката с трансграничната престъпност няма по какъв начин да се реализира мечтаният резултат. Лесно е за всичко да се упреква прокуратурата, само че това не е от изгода нито за самите политици, нито за правосъдната система, минимум за жителите.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ