Сирни заговезни е, младите вземат прошка от по-възрастните
Българската православна черква уважава през днешния ден църковния празник Неделя сиропустна, именуван от народа Сирни заговезни или Прошка.
Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни, а след него - от на следващия ден, стартира Великият пост. На Сирни заговезни - преди началото на Великия пост, православните християни за финален път до Великден вкусват млечни артикули и яйца. На трапезата, подредена с очебийно ритуален темперамент, се поставят баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.
На този ден се напомнят Христовите думи: "Ако не простите на индивидите съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да елементарни съгрешенията ви ". Затова традицията изисква всеки да изиска амнистия от хората към себе си - близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или несъзнателно им е предизвикал, както и самичък да потърси в себе си сили да елементарни на тези, които са го наранили.
В Неделя сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна работа, след която взаимно се опрощават, като всички - духовници и миряни - си желаят един от различен амнистия и взаимно си простят всичко сторено с дума, с дело или с мисъл.
Според националните обичаи вечерта на празника при родителите се събират фамилиите и техните синове, дъщери, внуци, с цел да заговеят с млечни храни. На Сирни заговезни амнистия си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате.. " - "Господ да прости, простен да си! ", е наложителният отговор.
Веселието по време на вечерта е най-голямо при така наречен хамкане. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Обредът се назовава "люшкане ". Бабата резервира аления вълнен конец и с него лекува заболяванията по агънцата.
Най-характерен бит за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се употребява "мамуляк " /слама от царевица/ и "черешовина " /кори от черешово дърво/. Огънят се прескача от всички.
Вечерта на Сирната неделя мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка. Със Сирни заговезни са свързани и кукерските игри.
Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни, а след него - от на следващия ден, стартира Великият пост. На Сирни заговезни - преди началото на Великия пост, православните християни за финален път до Великден вкусват млечни артикули и яйца. На трапезата, подредена с очебийно ритуален темперамент, се поставят баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.
На този ден се напомнят Христовите думи: "Ако не простите на индивидите съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да елементарни съгрешенията ви ". Затова традицията изисква всеки да изиска амнистия от хората към себе си - близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или несъзнателно им е предизвикал, както и самичък да потърси в себе си сили да елементарни на тези, които са го наранили.
В Неделя сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна работа, след която взаимно се опрощават, като всички - духовници и миряни - си желаят един от различен амнистия и взаимно си простят всичко сторено с дума, с дело или с мисъл.
Според националните обичаи вечерта на празника при родителите се събират фамилиите и техните синове, дъщери, внуци, с цел да заговеят с млечни храни. На Сирни заговезни амнистия си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате.. " - "Господ да прости, простен да си! ", е наложителният отговор.
Веселието по време на вечерта е най-голямо при така наречен хамкане. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Обредът се назовава "люшкане ". Бабата резервира аления вълнен конец и с него лекува заболяванията по агънцата.
Най-характерен бит за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се употребява "мамуляк " /слама от царевица/ и "черешовина " /кори от черешово дърво/. Огънят се прескача от всички.
Вечерта на Сирната неделя мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка. Със Сирни заговезни са свързани и кукерските игри.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ