Димитровден е
Българската православна черква уважава през днешния ден паметта на Свети Великомъченик Димитрий Мироточец. Църковният празник е именуван от народа Димитровден.
Димитрий се родил в трети век в Солун. Баща му бил градоначалник. Когато Димитрий поотраснал и можел да схваща истината, родителите му го въвели в молитвената стая и почнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали духовник и го кръстили Димитрий.
След кончината на родителите си, Димитрий заел висок боен пост и получил заповед да преследва християните. Вместо това той ги покровителствал. На връщане от поход на Изток император Максимилиан спрял в Солун и изискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа, само че увещанията били напразни. Хвърлили го в тюрма. Димитрий умрял страдалчески през 306 година – прободен с копие.
Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекъснати, над лобното място и на гроба на Свети Димитрий в Солун бил издигнат дребен храм. При него ставали доста чудеса. По-късно храмът бил уголемен и тогава намерили нетленните остатъци на мъченика, от които родословие благовонно миро. За мироточивите му мощи се приказва в монументи от десети век.
Светецът се уважава като настойник на Солун. В деня на неговата памет в града се стичат поклонници от целия свят.
У нас националният фетиш към Свети Димитрий го показва като по-голям брат близнак на Свети Георги. Широко публикувана е поговорката „ Свети Георги лято носи, а Свети Димитър – зима ".
В националния календар празникът на Свети Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в среднощ против празника на Свети Димитър небето се отваря, след което се чака и първият сняг.
На 26 октомври приключва и обичайният интервал - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни служащи – пастири и ратаи. Работодателите се разплащат с служащите си. Затова и празникът на Свети Димитър се назовава още Разпус.
На Димитровден се подготвят разнообразни ястия от птици и зеленчуци.
Празнуват всички с имената Димитър, Димитрина, Митко, Митьо, Димо, Димчо, Димка, Димaнa и техните сродни.
Димитрий се родил в трети век в Солун. Баща му бил градоначалник. Когато Димитрий поотраснал и можел да схваща истината, родителите му го въвели в молитвената стая и почнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали духовник и го кръстили Димитрий.
След кончината на родителите си, Димитрий заел висок боен пост и получил заповед да преследва християните. Вместо това той ги покровителствал. На връщане от поход на Изток император Максимилиан спрял в Солун и изискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа, само че увещанията били напразни. Хвърлили го в тюрма. Димитрий умрял страдалчески през 306 година – прободен с копие.
Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекъснати, над лобното място и на гроба на Свети Димитрий в Солун бил издигнат дребен храм. При него ставали доста чудеса. По-късно храмът бил уголемен и тогава намерили нетленните остатъци на мъченика, от които родословие благовонно миро. За мироточивите му мощи се приказва в монументи от десети век.
Светецът се уважава като настойник на Солун. В деня на неговата памет в града се стичат поклонници от целия свят.
У нас националният фетиш към Свети Димитрий го показва като по-голям брат близнак на Свети Георги. Широко публикувана е поговорката „ Свети Георги лято носи, а Свети Димитър – зима ".
В националния календар празникът на Свети Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в среднощ против празника на Свети Димитър небето се отваря, след което се чака и първият сняг.
На 26 октомври приключва и обичайният интервал - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни служащи – пастири и ратаи. Работодателите се разплащат с служащите си. Затова и празникът на Свети Димитър се назовава още Разпус.
На Димитровден се подготвят разнообразни ястия от птици и зеленчуци.
Празнуват всички с имената Димитър, Димитрина, Митко, Митьо, Димо, Димчо, Димка, Димaнa и техните сродни.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ