БНБ прогнозира растеж на българската икономика до края на 2025 година
Българската национална банка преразгледа във възходяща посока прогнозите си за растеж на българската стопанска система и инфлацията през идните години. Това се показва в Макроикономическата прогноза на Българска народна банка, оповестена на уеб страницата на институцията.
Българската стопанска система ще нарасне през тази година с 2,9 на 100, а през идната, 2026 година се чака растеж от 2,7 на 100. Това съставлява покачване по отношение на преходната прогноза в размер на 0,1 процентни пункта и 0,5 процентни пункта надлежно за тази и идната година. За съпоставяне, в миналата прогноза, настояща към 26 март, Българска народна банка очакваше растеж на Брутният вътрешен продукт от 2,8 на 100 за 2025 година и 2,2 на 100 за 2026 година.
Централната банка обаче намалява упованията си за растеж на Брутният вътрешен продукт през 2027 година от 3,1 на 100 до 2,7 на 100 или проверка в низходяща посока от 0,4 процентни пункта.
БНБ ревизира и упованията си за годишната инфлация у нас във възходяща посока за тази и идващите две години. Централната банка чака годишната инфлация (по хармонизирания показател на потребителските цени) през 2025 година да доближи 3,8 на 100, по отношение на предстоящи 3,5 на 100 в прогнозата от месец март. През 2026 година се чака годишната инфлация също да възлезе на 3,8 на 100, по отношение на 2,5 на 100, посочени в преходното издание на макроикономическата прогноза, а през 2027 година се чака инфлация от 3 на 100, което съставлява проверка от 0,4 процентни пункта по отношение на прогнозата от март.
Ревизията към по-висок напредък на действителния Брутният вътрешен продукт по отношение на прогнозата от март 2025 година е минимална и се дължи основно на плануваното по-силно повишаване на съставените елементи на вътрешното търсене (най-вече частното потребление) и на допускането за по-голям позитивен принос на изменението на запасите през 2025 година поради увеличената икономическа и геополитическа неустановеност, показват от Българска народна банка.
Промяната в профила на растежа на действителния Брутният вътрешен продукт през 2026 година и 2027 година по отношение на миналата прогноза се дължи най-много на по-различната динамичност на приноса на чистия експорт към растежа на Брутният вътрешен продукт, за което въздействие оказват новите допускания за повишаването на външното търсене на български артикули и услуги и смяна в метода за отчитане на вносния съставен елемент на обществените вложения във военна техника, написа в прогнозата. Прогнозата за инфлацията е ревизирана в посока към по-силно повишаване на потребителските цени в края на 2025 година вследствие на плануваните по-високи темпове на повишение на цените на услугите и храните в сходство с възходящите проверки при растежа на частното ползване и заплатите, показват от Българска народна банка.
Възходящата проверка през 2026 година се дължи основно на плануваната по-висока базисна инфлация и, в по-малка степен, на по-силното повишаване на цените на храните и на административно определяните цени, до момента в който проверката през 2027 година обгръща всички съществени подкомпоненти на ХИПЦ, написа в прогнозата.
БНБ отбелязва, че във връзка с годишния напредък на депозитите на неправителствения бранш се позволява той да се форсира до 15,7 на 100 в края на 2025 година, основно вследствие на предстоящото по-интензивно складиране на свободни парични наличия в банковата система в интервала преди присъединението на България към еврозоната за следващо превалутиране в евро.
Българската стопанска система ще нарасне през тази година с 2,9 на 100, а през идната, 2026 година се чака растеж от 2,7 на 100. Това съставлява покачване по отношение на преходната прогноза в размер на 0,1 процентни пункта и 0,5 процентни пункта надлежно за тази и идната година. За съпоставяне, в миналата прогноза, настояща към 26 март, Българска народна банка очакваше растеж на Брутният вътрешен продукт от 2,8 на 100 за 2025 година и 2,2 на 100 за 2026 година.
Централната банка обаче намалява упованията си за растеж на Брутният вътрешен продукт през 2027 година от 3,1 на 100 до 2,7 на 100 или проверка в низходяща посока от 0,4 процентни пункта.
БНБ ревизира и упованията си за годишната инфлация у нас във възходяща посока за тази и идващите две години. Централната банка чака годишната инфлация (по хармонизирания показател на потребителските цени) през 2025 година да доближи 3,8 на 100, по отношение на предстоящи 3,5 на 100 в прогнозата от месец март. През 2026 година се чака годишната инфлация също да възлезе на 3,8 на 100, по отношение на 2,5 на 100, посочени в преходното издание на макроикономическата прогноза, а през 2027 година се чака инфлация от 3 на 100, което съставлява проверка от 0,4 процентни пункта по отношение на прогнозата от март.
Ревизията към по-висок напредък на действителния Брутният вътрешен продукт по отношение на прогнозата от март 2025 година е минимална и се дължи основно на плануваното по-силно повишаване на съставените елементи на вътрешното търсене (най-вече частното потребление) и на допускането за по-голям позитивен принос на изменението на запасите през 2025 година поради увеличената икономическа и геополитическа неустановеност, показват от Българска народна банка.
Промяната в профила на растежа на действителния Брутният вътрешен продукт през 2026 година и 2027 година по отношение на миналата прогноза се дължи най-много на по-различната динамичност на приноса на чистия експорт към растежа на Брутният вътрешен продукт, за което въздействие оказват новите допускания за повишаването на външното търсене на български артикули и услуги и смяна в метода за отчитане на вносния съставен елемент на обществените вложения във военна техника, написа в прогнозата. Прогнозата за инфлацията е ревизирана в посока към по-силно повишаване на потребителските цени в края на 2025 година вследствие на плануваните по-високи темпове на повишение на цените на услугите и храните в сходство с възходящите проверки при растежа на частното ползване и заплатите, показват от Българска народна банка.
Възходящата проверка през 2026 година се дължи основно на плануваната по-висока базисна инфлация и, в по-малка степен, на по-силното повишаване на цените на храните и на административно определяните цени, до момента в който проверката през 2027 година обгръща всички съществени подкомпоненти на ХИПЦ, написа в прогнозата.
БНБ отбелязва, че във връзка с годишния напредък на депозитите на неправителствения бранш се позволява той да се форсира до 15,7 на 100 в края на 2025 година, основно вследствие на предстоящото по-интензивно складиране на свободни парични наличия в банковата система в интервала преди присъединението на България към еврозоната за следващо превалутиране в евро.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ




