Тогава беше друго… Легендарният кръг на „мутрите“ в София
Българската престъпна история е тясно обвързвана с феномена на „ мутрите “, авторитетни фигури от полу законния свят, които са държали в ръцете си заведения за хранене, хотели и нощни заведения през 90-те години.
Такова беше „ Домби “, формалният бизнес-клуб на мутрите през 90-те,мястото където се събираха престъпни водачи, спортисти, предприемачи с „ тъмни “ връзки и даже медийни лица.
Защо „ Домби Бар “ беше толкоз особено място? Може би, тъй като беше нещо, като
място за „ своите “. Входът не беше за всеки, в случай че не те познават или не познаваш някого, естествено не те пускат.
“ Домби “ бе мястото, където постоянно седяха групи от по 10-15 „ мутри “, обсъждащи покупко-продажби, спортни мачове и евентуалин бъдещи „ разправии “ с някой „ непокорен “.
Разбира се, не липсваха и VIP зони, където се водеха значими диалози.
Няма да сгрешим, в случай че назовем „ Домби “-барът на атентатите.
Някои от фамозните убийства на престъпни фигури са били контрактувани точно тук.
След усилването на полицейските акции против проведената престъпност, бе явен и неговият път, заведението последователно губи силата си.
Някои от основните фигури в подземния свят са убити, задържани или просто …изчезнали.
Днес мястото още съществува, само че остава в спомените като знак на епохата, в която мутрите управляваха нощния живот на София.
Може би, без да засягаме някой, може да назовем „ Домби “-„ Народното събрание на мутрите “.
Няма по какъв начин да не споменем и друга паметна легенда-ресторант „ Биад “.
Днес ресторантът към този момент не съществува в първичния си тип, само че остава знак на дивите 90-те.
Ресторант „ Биад “ е знак на беззаконието и лукса на 90-те, време, когато България преминаваше през безреден преход. Днес той остава мит, само че и припомня за ера, която мнозина няма да не помнят.
Това не беше просто място за ястие и пиянство, това беше епицентър на чалга културата.
„ Биад “ беше мястото, където чалгата и мафията се прегръщаха. Днес остава носталгичен мит – знак на време, когато парите, музиката и патроните ходеха ръка за ръка.
Тогава беше друго… в този момент е друго. Ама който го е живял, знае. “
Днес сходни места са необичайност, само че легендите остават.
Автор: Петя Стефанова/ SafеNews
Още вести четете в: Живот За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
