Старши треньорът Петър Касабов: При жените няма скучни борби
Българската женска битка бележи една от най-силните си години. През този сезон Тайбе Юсеин за първи път се окичи със международна и европейска купа, а Биляна Дудова взе златото на шампионата на континента и сребро на планетарния шампионат. На почетната стълбичка стъпи и Мими Христова като втора в Европа. А на крачка от призовата тройка останаха още Виктория Бобева, Евелина Николова и София Георгиева. Възходът на женската битка неизбежно е обвързван с името на селекционера на националния тим Петър Касабов, който пое кормилото на отбора от декември 2016 година
– Преди имахме само Станка Златева, само че в този момент към този момент разполагаме с класен тим като множеството медалистки са ваши фрагменти господин Касабов. Кога започнахте да работите в женската битка?
– Преди тъкмо 10 годни, беше през 2008-а. Тогава Симеон Щерев пое националния тим по свободна битка, а мъжете и дамите бяха дружно. Покани ме да му оказвам помощ като ми повери също и отборът на кадетките. Година по-късно към този момент бях старши треньор на девойките. Първото ми огромно състезание е европейското за тази възраст в Самоков през 2010-а, на което Тайбе Юсеин завоюва бронз. Но в действителност с тях започнах да работя още преди този момент в моя клуб „ Левски ”. При мен Миглена Селишка стана три пъти европейска шампионка за девойки, Мими Христова също стигна до номер 1 в Европа. А Елица Янкова покори международния връх за същата възраст, а на олимпиадата в Рио 2016 завоюва бронз…
– Броите ли оценките, които вашите девойки са спечелили, както вършат спортистите?
– Не повеждам точна статистика. Но от девойки, кадетки и в този момент на дами, в случай че ги съберем евентуално са близо 30 от огромни шампионати.
– Има ли сте доста мотиви за наслади, само че това ли е най-успешната за вас година, като треньор?
– Определено, да. За мен беше огромно предизвикателство да върна Тайбе Юсеин назад в битката. Тя се беше отказала след олимпиадата в Рио. Но ето, че към този момент е първа в света и Европа след близо 10-годишно очакване. Всъщност с нея доста елементарно се работи. Стига да ти повярва и да й дадеш нужното успокоение. Оттам нататък тя е същински експерт. Когато започнахме, имаше подозрения дали да смени категорията. Казах й: „ Оставаш на 62 кг ”. Послушаме. Започнахме хранителен режим, с цел да не се постанова да смъква доста от тежестта си преди съревнование. Допитахме се до експерт, който й изготви менюто. Така в действителност беше и с Елица Янкова преди олимпиадата.
– Психологическият миг също има основна роля…
– Така е. Ще ви кажа нещо от кухнята. Сега на международното Тайбе беше ужасно обезпокоена преди финала с японката. Дръпнах я встрани, много й поговорих. Наблегнах на детайлите – по какъв начин да работи, по какъв начин да потегля в офанзива против азиатката. Много ни оказа помощ и лагерът, който направихме в Япония през лятото. После на тепиха излезе преобразена – беше спокойна, уверена, контролираше до край срещата. В момента тя не инцидентно е водачът, капитанът на тима.
– А по какъв начин бихте описали другите девойки?
– Биляна Дудова е доста работлива, доста самоуверена. Елица Янкова също е уверена в себе си и самодостатъчна. Мими Христова пък гледа да помогне на всеки, доста се раздава и от време на време се разочарова. А Миглена Селишка тя е тихият ураган в тима – мачка всичко по пътя си (смее се).
– Кое беше най-трудното при започване на работата ви с тях?
– Да им допускам. Когато бяха по-малки се опитваха да ме лъжат, да се избавят от тренировки. Но постоянно намирах метод да стигна до истината. Всъщност, казусът когато са по-малки, е че не знаят какво желаят. Дали да стават боркини или да вървят по нощни заведения, да се срещат с другари. Не съм спирал да им споделям, че с цел да се случат нещата, битката би трябвало да стане техен метод на живот и да е тяхната специалност, с която да си изкарват прехраната. И това беше мъчно – да ги накарам да изискат, а не да са принудително в залата.
– А вие какво научихте от тях?
– Да съм почтен, само че не тъкмо от тях. Животът ме е научил. Когато няма секрети е по-лесно.
– Тренирали ли сте и мъже, каква е разликата?
– Работата в мъжки тим е по-лесна, тъй като там състезателите са наясно със своя път и си го вървят. А аз започвах да работя с 15-16-годишни девойки, които трябваше първо да ги стимулирам да останат в битката. Преди време на боркините не се гледаше с положително око. От доста неща съм ги предпазвал и в никакъв случай не съм разрешавал към тях да се отнасят с неуважение. И се стараех на първо място те да станат персони.
– В началото даже имаше леко присмехулно послание: „ женките ”. Вероятно то към този момент от дълго време е в историята…
– Този негатив го обърнахме в наш привет (усмихва се). Когато играехме на баскетбол за разгрявка и аз, схваща, се съм в единия от двата тима и някой означи точка поздравът беше: „ И-и-и-и-и, женките! ”
– След толкоз триумфи през последните 2-3 години, по какъв начин се промени отношението на чужденците към вас?
– Отбягват ни към този момент, не желаят да упражняват с нас, тъй като сме били доста мощни. Усетихме го още преди европейското, когато бяхме на лагер в Париж с тимовете на Русия, Унгария, Полша, Германия…Имаше повече от 70 девойки, а Мими и Тайбе останаха без сътрудници. Наложи се пред домакините да изразя неодобрение. И се мотивирах – когато идват в България, аз строявам тима, и който от каквито спаринги има потребност, ние сме отсреща.
– Как преодоляхте респекта, който имаха нашите девойки към мощните школи на Китай, Япония, Русия, Съединени американски щати.
– Няма непобеден първенец. Дори и великият Валентин Йорданов е губел. Въпросът е да мислиш по какъв начин да победиш, да вярваш в себе си, а не в персони и народи.
– Преди състезателките ни бяха ъгъл, в този момент има ли девойки, които идват в залата и желаят да упражняват битка?
– Когато има триумфи има и интерес. При дамите няма скучни срещи. Дори и да водят с 6:0 те не престават да се хвърлят и да търсят да вземат точка, не чакат. И до неотдавна нямаше толкоз тактичност и сюжет на самите дуели. Но към този момент имаме много тактически срещи, целенасочена работа и прецизен метод за печелене на битките.
– Имали ли сте оферти за работа от други страни?
– Да и не преставам да имам. Дори след олимпиадата в Рио пристигнаха при мен с подготвен 4-годишен контракт за работа с дами и девойки.
– А за какво отказахте?
– Заради девойките. Повечето от тях действително още не бяха стъпили на краката си, едвам започваха с огромната битка. В сложни моменти и те са заставали зад тила ми. Не можех да ги изоставя.
– Вие сте свободняк. До какъв брой е огромна рецесията в мъжката свободна битка.
– Старши треньорът Валентин Ангелов е потвърден експерт, знам по какъв начин работи, даже желаех да го взема в екипа си, когато станах старши треньор. А помощникът му Михаил Ганев до скоро беше играч, наясно е по какъв начин се случват нещата. За мен това е верният екип. Трябва им време.
– След толкоз мотиви за наслада по какъв начин се справяте със звездоманията на девойките?
– Всяка една от тях, когато стане шампионка желае да има особено отношение към нея. Но им споделям: Да, радвайте се на триумфа, само че откакто мине надпреварата, на идващото започваш от нулата. Не бива да лежиш на остарели лаври. Така и следващата година, тръгваме изначало. И нека шансът да е с нас.
– Преди имахме само Станка Златева, само че в този момент към този момент разполагаме с класен тим като множеството медалистки са ваши фрагменти господин Касабов. Кога започнахте да работите в женската битка?
– Преди тъкмо 10 годни, беше през 2008-а. Тогава Симеон Щерев пое националния тим по свободна битка, а мъжете и дамите бяха дружно. Покани ме да му оказвам помощ като ми повери също и отборът на кадетките. Година по-късно към този момент бях старши треньор на девойките. Първото ми огромно състезание е европейското за тази възраст в Самоков през 2010-а, на което Тайбе Юсеин завоюва бронз. Но в действителност с тях започнах да работя още преди този момент в моя клуб „ Левски ”. При мен Миглена Селишка стана три пъти европейска шампионка за девойки, Мими Христова също стигна до номер 1 в Европа. А Елица Янкова покори международния връх за същата възраст, а на олимпиадата в Рио 2016 завоюва бронз…
– Броите ли оценките, които вашите девойки са спечелили, както вършат спортистите?
– Не повеждам точна статистика. Но от девойки, кадетки и в този момент на дами, в случай че ги съберем евентуално са близо 30 от огромни шампионати.
– Има ли сте доста мотиви за наслади, само че това ли е най-успешната за вас година, като треньор?
– Определено, да. За мен беше огромно предизвикателство да върна Тайбе Юсеин назад в битката. Тя се беше отказала след олимпиадата в Рио. Но ето, че към този момент е първа в света и Европа след близо 10-годишно очакване. Всъщност с нея доста елементарно се работи. Стига да ти повярва и да й дадеш нужното успокоение. Оттам нататък тя е същински експерт. Когато започнахме, имаше подозрения дали да смени категорията. Казах й: „ Оставаш на 62 кг ”. Послушаме. Започнахме хранителен режим, с цел да не се постанова да смъква доста от тежестта си преди съревнование. Допитахме се до експерт, който й изготви менюто. Така в действителност беше и с Елица Янкова преди олимпиадата.
– Психологическият миг също има основна роля…
– Така е. Ще ви кажа нещо от кухнята. Сега на международното Тайбе беше ужасно обезпокоена преди финала с японката. Дръпнах я встрани, много й поговорих. Наблегнах на детайлите – по какъв начин да работи, по какъв начин да потегля в офанзива против азиатката. Много ни оказа помощ и лагерът, който направихме в Япония през лятото. После на тепиха излезе преобразена – беше спокойна, уверена, контролираше до край срещата. В момента тя не инцидентно е водачът, капитанът на тима.
– А по какъв начин бихте описали другите девойки?
– Биляна Дудова е доста работлива, доста самоуверена. Елица Янкова също е уверена в себе си и самодостатъчна. Мими Христова пък гледа да помогне на всеки, доста се раздава и от време на време се разочарова. А Миглена Селишка тя е тихият ураган в тима – мачка всичко по пътя си (смее се).
– Кое беше най-трудното при започване на работата ви с тях?
– Да им допускам. Когато бяха по-малки се опитваха да ме лъжат, да се избавят от тренировки. Но постоянно намирах метод да стигна до истината. Всъщност, казусът когато са по-малки, е че не знаят какво желаят. Дали да стават боркини или да вървят по нощни заведения, да се срещат с другари. Не съм спирал да им споделям, че с цел да се случат нещата, битката би трябвало да стане техен метод на живот и да е тяхната специалност, с която да си изкарват прехраната. И това беше мъчно – да ги накарам да изискат, а не да са принудително в залата.
– А вие какво научихте от тях?
– Да съм почтен, само че не тъкмо от тях. Животът ме е научил. Когато няма секрети е по-лесно.
– Тренирали ли сте и мъже, каква е разликата?
– Работата в мъжки тим е по-лесна, тъй като там състезателите са наясно със своя път и си го вървят. А аз започвах да работя с 15-16-годишни девойки, които трябваше първо да ги стимулирам да останат в битката. Преди време на боркините не се гледаше с положително око. От доста неща съм ги предпазвал и в никакъв случай не съм разрешавал към тях да се отнасят с неуважение. И се стараех на първо място те да станат персони.
– В началото даже имаше леко присмехулно послание: „ женките ”. Вероятно то към този момент от дълго време е в историята…
– Този негатив го обърнахме в наш привет (усмихва се). Когато играехме на баскетбол за разгрявка и аз, схваща, се съм в единия от двата тима и някой означи точка поздравът беше: „ И-и-и-и-и, женките! ”
– След толкоз триумфи през последните 2-3 години, по какъв начин се промени отношението на чужденците към вас?
– Отбягват ни към този момент, не желаят да упражняват с нас, тъй като сме били доста мощни. Усетихме го още преди европейското, когато бяхме на лагер в Париж с тимовете на Русия, Унгария, Полша, Германия…Имаше повече от 70 девойки, а Мими и Тайбе останаха без сътрудници. Наложи се пред домакините да изразя неодобрение. И се мотивирах – когато идват в България, аз строявам тима, и който от каквито спаринги има потребност, ние сме отсреща.
– Как преодоляхте респекта, който имаха нашите девойки към мощните школи на Китай, Япония, Русия, Съединени американски щати.
– Няма непобеден първенец. Дори и великият Валентин Йорданов е губел. Въпросът е да мислиш по какъв начин да победиш, да вярваш в себе си, а не в персони и народи.
– Преди състезателките ни бяха ъгъл, в този момент има ли девойки, които идват в залата и желаят да упражняват битка?
– Когато има триумфи има и интерес. При дамите няма скучни срещи. Дори и да водят с 6:0 те не престават да се хвърлят и да търсят да вземат точка, не чакат. И до неотдавна нямаше толкоз тактичност и сюжет на самите дуели. Но към този момент имаме много тактически срещи, целенасочена работа и прецизен метод за печелене на битките.
– Имали ли сте оферти за работа от други страни?
– Да и не преставам да имам. Дори след олимпиадата в Рио пристигнаха при мен с подготвен 4-годишен контракт за работа с дами и девойки.
– А за какво отказахте?
– Заради девойките. Повечето от тях действително още не бяха стъпили на краката си, едвам започваха с огромната битка. В сложни моменти и те са заставали зад тила ми. Не можех да ги изоставя.
– Вие сте свободняк. До какъв брой е огромна рецесията в мъжката свободна битка.
– Старши треньорът Валентин Ангелов е потвърден експерт, знам по какъв начин работи, даже желаех да го взема в екипа си, когато станах старши треньор. А помощникът му Михаил Ганев до скоро беше играч, наясно е по какъв начин се случват нещата. За мен това е верният екип. Трябва им време.
– След толкоз мотиви за наслада по какъв начин се справяте със звездоманията на девойките?
– Всяка една от тях, когато стане шампионка желае да има особено отношение към нея. Но им споделям: Да, радвайте се на триумфа, само че откакто мине надпреварата, на идващото започваш от нулата. Не бива да лежиш на остарели лаври. Така и следващата година, тръгваме изначало. И нека шансът да е с нас.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ