Мая Дочева празнува 70-годишен юбилей с изложба
Българската художничка Мая Дочева ще означи 70-годишния си празник с галерия, включваща най-значимите картини в персоналната й сбирка, рисувани от 1975-а година до през днешния ден. Експозицията ще се открие на 9 юни от 18.00 часа в изложба " Шипка 6 " и ще включва произведения от всички интервали в творчеството й.
В последните 46 години Мая Дочева е осъществила голям брой изложения както в България, по този начин и в Полша, Чехословакия (преди 1989), Италия, Австрия, Япония, Кувейт, Германия, Испания, Сащ, Англия, Израел, само че показаните картини сега са част от частни сбирки и галерии в България и чужбина. Затова във връзка 70-годишния си празник тя взема решение да покаже обичаните произведения, които е запазила за себе си.
Заедно с тях публиката ще си напомни и фрагменти и топли думи от предходни откривания на изложения от учен Светлин Русев, изкуствоведите Ирина Аврамова, Юлиан Митев и Владо Торманов и писателката и режисьор Елена Димитрова, която снима 2 документални кино лентата за Мая Дочева.
Малко хора знаят, че през годините художничката написа и лирика и за първи път няколко нейни стихотворения ще допълват творбите на изкуството на стените на изложба " Шипка 6 ".
Ярките пейзажи на Мая Дочева се открояват с гальовен импресионизъм и напомнят на градския човек хубостта на природата и вълшебния сексапил на сезоните. Самата тя признава: " Философията ми като художник е, че платното не би трябвало да бъде единствено цветно и лъчезарно, а да утвърждава… Когато приказвам за земята, то тя за мен е като майката. А майката е разбиране, директно обвързвано с люлката. Земята фактически е люлка на човечеството, тъй като ние тук се раждаме, узряваме, (или не) и се движим напред (или назад). Дано да не я унищожим, тъй като по този начин унищожаваме своето бъдеще и на децата си ".
Мая Дочева приключва Художествената Академия в София през 1974г. и незабавно стартира да взе участие интензивно в културния живот на страната. Представя своето изкуство в голям брой интернационалните, общи и независими изложения. Паралелно, 15 години е учител по изобразяване, както и заместник-директор на художественото учебно заведение в Троян. След 2009г., заради справедливи аргументи излага картини единствено в частни галерии в страната, само че продължава да твори макар тежките стопански и обществени рецесии. От 2019г. живее сред Англия и България, като в последната година твори само на Острова, където взема решение да се откри, влюбена в природата, спокойствието и сигурността.
В последните 46 години Мая Дочева е осъществила голям брой изложения както в България, по този начин и в Полша, Чехословакия (преди 1989), Италия, Австрия, Япония, Кувейт, Германия, Испания, Сащ, Англия, Израел, само че показаните картини сега са част от частни сбирки и галерии в България и чужбина. Затова във връзка 70-годишния си празник тя взема решение да покаже обичаните произведения, които е запазила за себе си.
Заедно с тях публиката ще си напомни и фрагменти и топли думи от предходни откривания на изложения от учен Светлин Русев, изкуствоведите Ирина Аврамова, Юлиан Митев и Владо Торманов и писателката и режисьор Елена Димитрова, която снима 2 документални кино лентата за Мая Дочева.
Малко хора знаят, че през годините художничката написа и лирика и за първи път няколко нейни стихотворения ще допълват творбите на изкуството на стените на изложба " Шипка 6 ".
Ярките пейзажи на Мая Дочева се открояват с гальовен импресионизъм и напомнят на градския човек хубостта на природата и вълшебния сексапил на сезоните. Самата тя признава: " Философията ми като художник е, че платното не би трябвало да бъде единствено цветно и лъчезарно, а да утвърждава… Когато приказвам за земята, то тя за мен е като майката. А майката е разбиране, директно обвързвано с люлката. Земята фактически е люлка на човечеството, тъй като ние тук се раждаме, узряваме, (или не) и се движим напред (или назад). Дано да не я унищожим, тъй като по този начин унищожаваме своето бъдеще и на децата си ".
Мая Дочева приключва Художествената Академия в София през 1974г. и незабавно стартира да взе участие интензивно в културния живот на страната. Представя своето изкуство в голям брой интернационалните, общи и независими изложения. Паралелно, 15 години е учител по изобразяване, както и заместник-директор на художественото учебно заведение в Троян. След 2009г., заради справедливи аргументи излага картини единствено в частни галерии в страната, само че продължава да твори макар тежките стопански и обществени рецесии. От 2019г. живее сред Англия и България, като в последната година твори само на Острова, където взема решение да се откри, влюбена в природата, спокойствието и сигурността.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ