Българската естрада е едно от творенията на социализма. Но и

...
Българската естрада е едно от творенията на социализма. Но и
Коментари Харесай

Пари за заслужили: скандалът с наградените естрадни величия

Българската сцена е едно от творенията на социализма. Но и през днешния ден тя продължава да е налагана и обгрижвана както по времето, когато беше формалната попмузика. И продължава да създава същите кавги и съперничества по отношение на това кого страната обича повече и кого несправедливо подценява.
Едно съвсем скрито решение
Такъв е абсурдът с държавните награди за особени заслуги за 65 артисти, музиканти, композитори и поети, свързани основно с естрадата. 42-ма от тях ще вземат 3 години по 500 лева месечно, а 23-ма – по 350. Едни, като Христо Кидиков, който за 50 години е изпял над 400 песни, се наскърбиха, че ги няма в листата. Други, като композиторът Атанас Косев, в това време мъртвец, и певицата Йорданка Христова бяха извадени от него, тъй като получават и пенсия за особени заслуги.
Възмутиха се и доста жители – за какво единствено на тези, а не и на тези, и докога страната ще отличава единствено културни звезди, не може ли самопризнание да получат и медицински сестри, лекари, строителни служащи, инженери, учители, животновъди, програмисти и впрочем? Наистина, даже социализмът с целия му фалш награждаваше също и редови „ труженици “.
Решението за награждаването на 65-те беше взето полутайно – по предложение на анонимна комисия в Министерството на културата, не бе оповестено след приемането му от Министерския съвет и въобще не бе комуникирано с обществеността преди пращането му в Народното събрание. Което е демонстрация на вина: знаем си, че ще има кавги, по тази причина дано мине тихичко.
Какъв е в действителност казусът?
А цялата работа е, че даже не става дума за награди, а за обезщетяване или за помощи за възрастни хора. Много от тези създатели не могат да потвърдят трудов стаж и осигуровки преди 1990 година – или са били на ниски трудови контракти, или като свободни специалности са вземали единствено възнаграждения, които покриват само риска трудова акцидент, само че не способстват за пенсия. Поради което всеобщо им раздаваха „ пенсии за особени заслуги към страната и нацията “.
През 2012 година бе взето вярното решение заплащания без застрахователен принос да не тежат на осигурителната система. Депутати от ГЕРБ внесоха кратичкия Закон за награждаване на лица за особени заслуги към българската страна и нацията, който освен регламентира този вид оценки, само че и анулира пенсиите за особени заслуги от Кодекса за обществено обезпечаване. Отпуснатите към този момент пенсии продължаваха да се изплащат, а новите случаи станаха награди.
Така от 1 януари 2013 година към този момент имаме единствено „ държавни парични награди за особени заслуги “, които се дават „ за повсеместен принос или изключителни достижения в разнообразни области на публичния живот “. Те могат да бъдат пожизнени, периодически (от 1 до 3 години) и еднократни. Пожизнените и периодическите се отпускат от Народното събрание по предложение на държавното управление, а еднократните – от премиера. Максималният размер на премиите се фиксира в Закона за държавния бюджет за съответната година. През 2021 година таванът на еднократната премия е 5000 лева, а на ежемесечните – 700 лева
Несправедливостта остава
Проблемът обаче е решен единствено във връзка с публичното обезпечаване, само че въпросът със обществената правдивост остава. Защото премиите на процедура са спецпенсии под друго име. Ако те са единствено награди, държавното управление би трябвало да отговори на въпроса дали десетки естрадни създатели са най-заслужилите пред страната и нацията и не се ли дискриминират редица други категории хора? Т.е. то би трябвало да предложи в границите на годината още най-малко няколкостотин души от всички сфери на публичния живот за сходни оценки, което явно няма да стане даже единствено по финансови аргументи.
Ако пък „ естрадните награди “ са мимикрия на разширени обществени пенсии, правилата още веднъж са погазени. Защото по закон на обществена пенсия за повърхностен застрахователен стаж са нужни най-малко 15 години трудов стаж и навършени 66 години и осем месеца, а пенсията е 255 лв.. Ако пък са обществена помощ, получателят ѝ би трябвало да е обществено слаб. Иначе с цялостно съображение някогашна здравна сестра с 350 лева пенсия или банков чиновник със 700 лева могат да кажат: до момента в който ние с цялостен стаж и осигуровки получаваме пенсии в тези размери, вие сте вземали положителни възнаграждения, продавали сте свои плочи, касети и компактдискове, взели участие сте в реклами и прочие, даже и през днешния ден получавате за авторски права и живеете в материални условия, основани, без значение по чия виновност, и с пари, необлагани тогава с осигуровки. Защо тогава да получаваме едно и също от страната при изискване, че мнозина от вас и в този момент никак не са небогати и не могат да се класират за никаква помощ?
Нужен е нов метод
Ако пък става дума за обезщетяване поради това, че страната в предишното на практика не е основала равноправни условия за някои групи хора да се употребяват от пенсионно-осигурителни права, то дано сътвори подобен специфичен ред, а не да го прикрива първо като пенсии за заслуги, след това като награди за заслуги. Защото този метод постоянно ще е индивидуален, каквито и критерии за триумфи да са сложени – в листата ще влизат тези, за които някой се е сетил, и ще бъдат пропуснати други, на които различен им има зъб. А дали ще е по-малката или по-голямата сума също мощно ще зависи от персонални пристрастия и подготвеност.
 
Автор: Веселин Стойнев,
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР