Българо-македонските отношения , която се задълбочава. Очаква се до дни

Българо-македонските връзки , която се задълбочава. Очаква се до дни управляващите в Скопие да се произнесат за имената на нашите културни клубове в Охрид и Битоля.

Преди няколко месеца македонският парламент одобри законови промени, съгласно които културните клубове в страната не могат да имат „ противоречиви имена “. Ще бъдат ли заличени сдруженията на името на Цар Борис Трети и Иван Михайлов?
На ул. „ Рузвелтова “ 1 в Битоля двама служители на реда в кола без лого, напомняща югокризата, охраняват българският културен клуб, кръстен на името на последния водач на Вътрешна македонска революционна организация Иван Михайлов. Охраната е още от предишния април, когато българският клуб беше атакуван за първи път.

„ Нито България ни сътвори клуба, нито България ни наложи това име. Избрахме го ние – македонските българи. Иван Михайлов е свято име и от него излиза борически дух “, споделя Люпчо Георгиевски, ръководител на Българския културен клуб в Битоля.

Той е безапелационен, че името на клуба няма да бъде променено.

Над 70% от членовете на клуба в Битоля нямат български паспорти. Не могат да намерят документи, с цел да потвърдят потеклото си, само че всеки ден се изправят против речта на омразата и етническата дискриминация.

Вторият клуб в Северна Македония, който също като в Битоля, провокира остри антибългарски реакции, е със свалена табела. Той е кръстен на цар Борис III и е в Охрид.

След нападението в края на ноември предходната година против този клуб вратата му краткотрайно затворена. На 16 март локалният министър на правораздаването би трябвало дефинитивно да отсъди дали клубът ще продължи да носи името на българския монарх.

Един от членуващите в клуб „ Цар Борис Трети “ е основател на съдружие, наречено „ Радко “ (единственото публично име на Иван Михайлов). То е въодушевено от късния просветителски интервал на Иван Михайлов. А водачът на Вътрешна македонска революционна организация се заставен да се трансформира в Радко, с цел да избяга, и от българските, и от югославските управляващи поради тактиката на терористични акции, които вкарва в организацията. Срещу така наречен революционни тройки във Вардарска Македония Кралство Югославия събира 35 хиляди бойци.

Иван Михайлов остава завързан към конспирацията, употребява псевдоними и кодови имена до края на дните си. и в българската, и в македонската общност е апетитен за фашист и упрекнат в колаборация с Третия райх поради връзките, които Вътрешна македонска революционна организация трайно поддържа с хърватските усташи.

Независимо че е оправдан, Иван Михайлов в никакъв случай не се връща в някогашната югорепублика или в България. Всеки негов почитател обаче има дебело досие в УДБА-та – тайните служби на Титова Югославия.