Ние сме и политически същества, трябва да си даваме сметка

...
Ние сме и политически същества, трябва да си даваме сметка
Коментари Харесай

Проф. Стилиян Йотов: Днешната политика трябва да бъде децентрирана

" Ние сме и политически същества, би трябвало да си даваме сметка че животните следват някакви правила. Кант споделя, че единствено индивидът злоупотребява с разпоредбите. Нашите правила са и политически, ние постоянно виждаме политиката като обвързвана с други системи на обществото. Това да успееш в 1 отрасъл като да вземем за пример банковото дело, новите технологии, това не значи, че ставаш за политик. Близо е изкушението, че щом управляваш 1 компания за какво пък да не направиш 1 държавен бюджет ".

Това съобщи в предаването " Стълбището " по Дарик философът от СУ " Климент Охридски " професор Стилиян Йотов. Той разяснява и ролята на младите в политиката и акцентира, че днешните младежи живеят в един друг свят от предходните потомство, изключително що се отнася до дигитализацията.

" Днес младежите живеят в свят с поливалентности, имат хиляди благоприятни условия да се осъществят. Самата виртуална среда им дава опция да живеят по имагинерно. Зад това стои твърда материална реалност, зад която етова по какъв начин да си изкарваш хляба. "

Професорът дискутира с водещия Константин Вълков тематиката за преплитането на вяра и политика:

" Моралът и религията дават чувството за принадлежност към друга общественост. Не става дума просто за една черква, в която вървят жителите на един град. "

Според проф. Йотов:

" Слекота млади политици се устремиха към заветната цел, вместо да я просветлим политиката, дай да я разделим. Това е международен проблем, само че в другите страни в подтекста на евроинтеграцията се разсъждава по сериозен метод. Встатии у нас се прави разлика сред правораздаване и правосъдие. Всичко това са опити да се замажат проблемите "

Вярата и политиката, съгласно професора фиксират 2 общности - политическата и моралната. Има нещо, което църквата може, само че философията и политиката не могат, а това е чеморалът и религията дават чувството за принадлежност към общественост. Тази двойнственост е извънредно ползотворна, добавя философът. Не става дума за наднационални църкви, само че Българската православна църквае изиграла своята роля. Да гледаш религията през призмата на БПЦне значи да разглеждаш религията като такава, добави гостът в студиото на Дарик.
Източник: darik.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР