Парламентът днес е наше огледало. Повече от всякога
България очевидно не желае младежи с визия за бъдеще, България желае да не мърда и милиметър напред, желае остарели муцуни, известни с връзките си с мутрите, непознаващи разпоредбите, попадащи в неуместни обстановки, замазващи ситуацията, минаващи метър с някое лафче и опит да пръскат селски сексапил. Алекови герои. Българинът настойчиво не желае да проумее, че Алеко не е основал Ганьо Балкански като позитивен воин.
България очевидно не желае правила. Явно не желае хрумвания, а хрумвания. Не желае развиване, а поединично оцеляване на тарикатите – просто тъй като даже и наивниците се заблуждават, че са тарикати и си имат вяра, че тъкмо те ще се оправят. Опитът и риенето в дъното не са ги научили на нищо.
Парламентът несъмнено е огледало на българското общество. Днес повече от всеки път.
Доскоро не беше. Доскоро беше сборище на интересчии, надалеч от нас, поставили шкембетата си най-отгоре на целите. Но през днешния ден не е по този начин. Днес всички хора в страната имат някакво посланичество в Народното събрание. За положително или лошо… е по този начин.
И това, което се случва там, се случва и измежду нас.
А там видяхме отношението към хората с хрумвания, инакомислещите, искащите смяна и знаещите по какъв начин да я реализиран. Показан им беше един междинен пръст и им беше намекнато да се разкарат, в случай че може в чужбина. Вземете да вземем за пример едно обикновено искане за 15 минути отмора. След ТРИ ДНИ балтавене, 15 минути ли щяха да бъдат проблем? Не. Но болшинството на статуквото, миришещите на руско машинно масло, им демонстрираха, че какво те желаят е без значение. И с цел да им го затвърдят, прекараха доста повече от желаните 15 минути в разногласия за какво няма да им дадат петнайсетте минути.
За това време можеха просто да дадат 15 минути отмора, нали? Но за статуквото, за дебелите вратове и тънките сметки, беше значимо да посочат на искащите смяна къде им е мястото. И три часа щяха да прекарат, в случай че трябваше, в загуба на време – да им обяснят за какво няма да им дадат петнайсетте минути за размисъл.
А това, което в действителност им обясниха, беше, че те нямат място там. Мястото там е резервирано за ВИП-овете.
Много беше смешно (или тъпо, зависи от гледната точка и какъв брой обичаш България), когато новоизбраният ръководител на Народното събрание стартира да приказва за Движение за права и свободи (която твърдо отхвърля да е етническа партия) като за етническа партия и стартира да ги свързва непосредствено с българските турци. Заговори за тях като за строителите от строителни войски, които би трябвало да се почитат. Защо, той си знае…
И не споделям дали е обидно или не, дано българските турци да решат за себе си дали им е афектиран този стандарт. Но беше смешно и тъпо, до момента в който говореше за строителите от строителни войски, камерите да ни покажат корпулентния предприемач, седнал на първия ред.
Който апропо все попадаше в кадър по какъв начин ръкомаха на своите и ги дирижира, все едно им споделяше кой, по кое време, какво да върви да споделя от трибуната или да вика от скамейката. Той не излезе да приказва. Чудесна картинка. Поне знаем, че повече няма да се весне там до идващото Народно събрание.
И това е нашият парламент – през днешния ден огледало на обществото ни повече от всеки път. Едно болшинство, което употребява за себе си русизма „ мнозинство “. Пълен е с ненавист и тарикати. Пълен е с противоположности, само че най-много с секрети съюзи. Със замазване на очите. С речи, сякаш красиви, а идващи от другари на мутрите, основните мултаци на републиката. Пълен с тарикати, антиваксъри, националисти, демократи, либерали, бият се, упрекват се, ненавиждат се, не могат да се схванат, не желаят да се схванат, не могат да работят дружно, паузирали развиването си и живеещи ден да мине, различен да пристигна, не знаят какво вършат, а и не им пука изключително за общото.
Има, за благополучие, там и някакво значително присъединяване на хора с хрумвания за строеж, а не за обир. Но за тях се видя, че към момента не им е пристигнало времето. Може би след години, може би след поколения… кой знае?
Председателят съобщи, че се съгласил да бъде ръководител, макар че мислел да се занимава с внуците си. Щял да бъде единствено народен представител, само че от потребност ще си жертва времето и да работи за България като ръководител на Народно събрание. Има едно чудесна абревиатура, която прелестно обрисува естествената реакция тук. И тя е: WTF!
Той беше определен за народен представител, нали помните? Като народен представител щеше да се занимава с внуците си ли? Това ли е визията за депутатстването в България? Да станеш народен представител, че да имаш повече свободно време? А ние, наивниците, чакаме… Чакаме от починал писмо. А то било като във вица: Аз съм от заможно семейство, татко ми беше народен представител, майка ми също не работеше.
Искам да ви подсетя нещо, което мнозина през годините и десетилетията са не запомнили: първият човек в страната не е министър председателят. Не е президентът. Първият човек в страната е ръководителят на Народното събрание. България е парламентарна република.
Първият човек в държавата…
А си играеха на взаимни отстъпки, чудеха се по какъв начин да изберат някакъв задоволително неугледен, че да не нервира никой и да се хареса от всички. „ Приемлив “… Жалка картинка. Не съумяха с неугледната кандидатура, само че дълго време това търсеха.
Какъвто и да е, единствено да има там нещо отпред, да върви животът…
И най-после избраха върха на популизма. Което е отлично изложение на всичко родно през днешния ден и тук.
Любопитно ми е да видя „ евроатлантиците “, които избраха ръководител, които зовеше да се предложения Митрофанова и сякаш се притесняваше от съветски бомби…
… любопитно ми е да видя тия „ евроатлантици “, които дадоха обещание да гласоподават „ за “, какво ще измислят, с цел да се отметнат от обещанието си да гласоподават „ за “ помощта за Украйна. Защото е 99% ясно, че ще се отметнат. Знаем къде гледа сърцето им. Но ми е любопитно по какъв начин тъкмо ще съумеят да извъртят нещата. Дали ще е с парламентарна врътка или непосредствено ще се отметнат?
Да забележим.
България очевидно не желае правила. Явно не желае хрумвания, а хрумвания. Не желае развиване, а поединично оцеляване на тарикатите – просто тъй като даже и наивниците се заблуждават, че са тарикати и си имат вяра, че тъкмо те ще се оправят. Опитът и риенето в дъното не са ги научили на нищо.
Парламентът несъмнено е огледало на българското общество. Днес повече от всеки път.
Доскоро не беше. Доскоро беше сборище на интересчии, надалеч от нас, поставили шкембетата си най-отгоре на целите. Но през днешния ден не е по този начин. Днес всички хора в страната имат някакво посланичество в Народното събрание. За положително или лошо… е по този начин.
И това, което се случва там, се случва и измежду нас.
А там видяхме отношението към хората с хрумвания, инакомислещите, искащите смяна и знаещите по какъв начин да я реализиран. Показан им беше един междинен пръст и им беше намекнато да се разкарат, в случай че може в чужбина. Вземете да вземем за пример едно обикновено искане за 15 минути отмора. След ТРИ ДНИ балтавене, 15 минути ли щяха да бъдат проблем? Не. Но болшинството на статуквото, миришещите на руско машинно масло, им демонстрираха, че какво те желаят е без значение. И с цел да им го затвърдят, прекараха доста повече от желаните 15 минути в разногласия за какво няма да им дадат петнайсетте минути.
За това време можеха просто да дадат 15 минути отмора, нали? Но за статуквото, за дебелите вратове и тънките сметки, беше значимо да посочат на искащите смяна къде им е мястото. И три часа щяха да прекарат, в случай че трябваше, в загуба на време – да им обяснят за какво няма да им дадат петнайсетте минути за размисъл.
А това, което в действителност им обясниха, беше, че те нямат място там. Мястото там е резервирано за ВИП-овете.
Много беше смешно (или тъпо, зависи от гледната точка и какъв брой обичаш България), когато новоизбраният ръководител на Народното събрание стартира да приказва за Движение за права и свободи (която твърдо отхвърля да е етническа партия) като за етническа партия и стартира да ги свързва непосредствено с българските турци. Заговори за тях като за строителите от строителни войски, които би трябвало да се почитат. Защо, той си знае…
И не споделям дали е обидно или не, дано българските турци да решат за себе си дали им е афектиран този стандарт. Но беше смешно и тъпо, до момента в който говореше за строителите от строителни войски, камерите да ни покажат корпулентния предприемач, седнал на първия ред.
Който апропо все попадаше в кадър по какъв начин ръкомаха на своите и ги дирижира, все едно им споделяше кой, по кое време, какво да върви да споделя от трибуната или да вика от скамейката. Той не излезе да приказва. Чудесна картинка. Поне знаем, че повече няма да се весне там до идващото Народно събрание.
И това е нашият парламент – през днешния ден огледало на обществото ни повече от всеки път. Едно болшинство, което употребява за себе си русизма „ мнозинство “. Пълен е с ненавист и тарикати. Пълен е с противоположности, само че най-много с секрети съюзи. Със замазване на очите. С речи, сякаш красиви, а идващи от другари на мутрите, основните мултаци на републиката. Пълен с тарикати, антиваксъри, националисти, демократи, либерали, бият се, упрекват се, ненавиждат се, не могат да се схванат, не желаят да се схванат, не могат да работят дружно, паузирали развиването си и живеещи ден да мине, различен да пристигна, не знаят какво вършат, а и не им пука изключително за общото.
Има, за благополучие, там и някакво значително присъединяване на хора с хрумвания за строеж, а не за обир. Но за тях се видя, че към момента не им е пристигнало времето. Може би след години, може би след поколения… кой знае?
Председателят съобщи, че се съгласил да бъде ръководител, макар че мислел да се занимава с внуците си. Щял да бъде единствено народен представител, само че от потребност ще си жертва времето и да работи за България като ръководител на Народно събрание. Има едно чудесна абревиатура, която прелестно обрисува естествената реакция тук. И тя е: WTF!
Той беше определен за народен представител, нали помните? Като народен представител щеше да се занимава с внуците си ли? Това ли е визията за депутатстването в България? Да станеш народен представител, че да имаш повече свободно време? А ние, наивниците, чакаме… Чакаме от починал писмо. А то било като във вица: Аз съм от заможно семейство, татко ми беше народен представител, майка ми също не работеше.
Искам да ви подсетя нещо, което мнозина през годините и десетилетията са не запомнили: първият човек в страната не е министър председателят. Не е президентът. Първият човек в страната е ръководителят на Народното събрание. България е парламентарна република.
Първият човек в държавата…
А си играеха на взаимни отстъпки, чудеха се по какъв начин да изберат някакъв задоволително неугледен, че да не нервира никой и да се хареса от всички. „ Приемлив “… Жалка картинка. Не съумяха с неугледната кандидатура, само че дълго време това търсеха.
Какъвто и да е, единствено да има там нещо отпред, да върви животът…
И най-после избраха върха на популизма. Което е отлично изложение на всичко родно през днешния ден и тук.
Любопитно ми е да видя „ евроатлантиците “, които избраха ръководител, които зовеше да се предложения Митрофанова и сякаш се притесняваше от съветски бомби…
… любопитно ми е да видя тия „ евроатлантици “, които дадоха обещание да гласоподават „ за “, какво ще измислят, с цел да се отметнат от обещанието си да гласоподават „ за “ помощта за Украйна. Защото е 99% ясно, че ще се отметнат. Знаем къде гледа сърцето им. Но ми е любопитно по какъв начин тъкмо ще съумеят да извъртят нещата. Дали ще е с парламентарна врътка или непосредствено ще се отметнат?
Да забележим.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ