Обещават 1300 лв., дават 800: Заплати под минимума в туризма и строителството за чужденците
България към този момент не е единствено страна за експорт на жертви на трафик на хора, а и нова дестинация за импорт на модерни плебеи. През последните години се следи тревожна наклонност: жители на трети страни, главно от Филипините, Непал и Бангладеш, биват привличани у нас с обещания за легална и добре платена работа, само че на място се сблъскват с ужасяваща действителност – тежка употреба, ниско или никакво възнаграждение и систематичен психически напън.
Наблюдаваме ги на всички места – задгранични хигиенисти в хотели, касиери в супермаркети или служащи в строителството. Но за някои от тях това не е просто работа, а ежедневна битка за оцеляване под гнета на трудов трафик.
Работа по 24 часа, отнети документи и закани
" Работа по 24 часа, отнети документи, в някои случаи – без никакво възнаграждение. Жертвите получават закани – че ще бъдат екстрадирани, че ще пострада фамилията им, в случай че се опитат да избягат “, споделя пред Българска национална телевизия Моника Николова, шеф на фондация " А21 “, която интензивно работи по случаи на трафик на хора.
Често жителите на трети страни подписват трудови контракти със заплата от 1300 лева, само че действително получават сред 800 и 900 лева Освен това, обещаните условия за настаняване и достъп до здравна помощ рядко се съблюдават.
" Обещанията за положителни условия постоянно са капан. Обикновено няма съответно жилище, медицински грижи или поддръжка. Това е нарушаване на всички човешки и трудови права “, акцентира Антоанета Димитрова, основен специалист в Националната комисия за битка с трафика на хора.
През 2024 година са регистрирани 98 жертви на трафик на хора у нас, като множеството от тях са дами. Комисията за битка с трафика на хора е работила по 11 случая на трудова употреба, само че нито един от тях не е достигнал фаза досъдебно произвеждане.
" Това, че няма следствия, не значи, че не подхващаме дейности. Настаняваме потърпевшите и им осигуряваме поддръжка “, твърди Димитрова.
Голяма част от сигналите постъпват с помощта на бдителни жители, които виждат нещо неправилно в държанието или външния тип на жертвите. Горещата телефонна линия за сигнали остава отворена 24/7.
Нови форми на трафик – децата са идната цел
Успоредно с трудовата употреба се развива и друга злокобна форма на трафик – онлайн полова употреба на деца. Най-често това стартира почтено – чат в онлайн игра или обществена мрежа – само че бързо минава в изнудване и искане на интимни фотоси.
" Едно дете може да бъде експлоатирано от личната си стая, тъй като не знаем кой стои зад екрана. Много постоянно това не е дете, а възрастен човек с незаконни планове “, предизвестява Моника Николова.
Какво можем да създадем?
- Ако забележите нередности, свързани с употреба на задгранични служащи или деца в интернет, сигнализирайте на горещата линия за трафик на хора: 0800 20 100.
- Обърнете внимание на чужденци, които наподобяват изолирани, уплашени, приказват малко или се движат под непоколебим надзор.
- Родителите би трябвало да бъдат дейни и да наблюдават онлайн държанието на децата си.
Съвременното иго не се случва единствено в далечни страни. То е тук, измежду нас – зад витрините на магазините, по градежите и в хотелите. Не можем да си позволим да останем безучастни.
Наблюдаваме ги на всички места – задгранични хигиенисти в хотели, касиери в супермаркети или служащи в строителството. Но за някои от тях това не е просто работа, а ежедневна битка за оцеляване под гнета на трудов трафик.
Работа по 24 часа, отнети документи и закани
" Работа по 24 часа, отнети документи, в някои случаи – без никакво възнаграждение. Жертвите получават закани – че ще бъдат екстрадирани, че ще пострада фамилията им, в случай че се опитат да избягат “, споделя пред Българска национална телевизия Моника Николова, шеф на фондация " А21 “, която интензивно работи по случаи на трафик на хора.
Често жителите на трети страни подписват трудови контракти със заплата от 1300 лева, само че действително получават сред 800 и 900 лева Освен това, обещаните условия за настаняване и достъп до здравна помощ рядко се съблюдават.
" Обещанията за положителни условия постоянно са капан. Обикновено няма съответно жилище, медицински грижи или поддръжка. Това е нарушаване на всички човешки и трудови права “, акцентира Антоанета Димитрова, основен специалист в Националната комисия за битка с трафика на хора.
През 2024 година са регистрирани 98 жертви на трафик на хора у нас, като множеството от тях са дами. Комисията за битка с трафика на хора е работила по 11 случая на трудова употреба, само че нито един от тях не е достигнал фаза досъдебно произвеждане.
" Това, че няма следствия, не значи, че не подхващаме дейности. Настаняваме потърпевшите и им осигуряваме поддръжка “, твърди Димитрова.
Голяма част от сигналите постъпват с помощта на бдителни жители, които виждат нещо неправилно в държанието или външния тип на жертвите. Горещата телефонна линия за сигнали остава отворена 24/7.
Нови форми на трафик – децата са идната цел
Успоредно с трудовата употреба се развива и друга злокобна форма на трафик – онлайн полова употреба на деца. Най-често това стартира почтено – чат в онлайн игра или обществена мрежа – само че бързо минава в изнудване и искане на интимни фотоси.
" Едно дете може да бъде експлоатирано от личната си стая, тъй като не знаем кой стои зад екрана. Много постоянно това не е дете, а възрастен човек с незаконни планове “, предизвестява Моника Николова.
Какво можем да създадем?
- Ако забележите нередности, свързани с употреба на задгранични служащи или деца в интернет, сигнализирайте на горещата линия за трафик на хора: 0800 20 100.
- Обърнете внимание на чужденци, които наподобяват изолирани, уплашени, приказват малко или се движат под непоколебим надзор.
- Родителите би трябвало да бъдат дейни и да наблюдават онлайн държанието на децата си.
Съвременното иго не се случва единствено в далечни страни. То е тук, измежду нас – зад витрините на магазините, по градежите и в хотелите. Не можем да си позволим да останем безучастни.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ