България вече е в правителствена криза. Решението на Станислав Трифонов

...
България вече е в правителствена криза. Решението на Станислав Трифонов
Коментари Харесай

Преходите от проекти към партии осигуриха политическа криза

България към този момент е в държавна рецесия. Решението на Станислав Трифонов да постави " завършек на мъката " маркира началото на тази фаза от ръководството на " Промяната ". С това деяние на своя ръководител групировката " ИТН " (ИТН) се нарежда като едно от най-екстравагантните феномени в историята на страната от началото на демократичните промени насам. Това решение даже приказва, че Има Такъв Народ като че ли избира екстравагантността пред личното си оцеляване. Тази групировка породи като един корпоративен план с нескончаем ефирен живот и надлежно добре прочут на българската аудитория. И най-голямото предизвикателство пред хората на Слави Трифонов беше и си остана по какъв начин от корпоративен план да се трансфорат в политическа партия. До момента единствено за към година време имахме опцията да забележим Има Такъв Народ в няколко разнообразни функции. Разбира се, на първо време усещане направи държанието им в предизборна обстановка. Формацията избягваше правенето на предизборна акция, представителите й нормално липсваха в телевизионните студиа и в предизборните диспути. Беше явно, че Трифонов и неговият екип избират обществения облик на корпоративен план в сравнение с политическа партия. Най-вероятно са считали, че по този метод биха могли да генерират повече електорално доверие. И бяха прави. На първите предварителни избори за 2021 година Има Такъв Народ стана първа политическа мощ. Появи се обаче проблем - Трифонов и сценаристите не знаеха какво да вършат със извоюваното доверие, по какъв начин да го трансформират в политическа платформа и въз основа на това доверие, дружно с подобаващи съдружни сътрудници, да поемат отговорността да ръководството на страната.

Ако в предизборни условия Има Такъв Народ по-скоро умишлено избягваше натрупването на присъщите черти и визия на политическа партия, то в обстановката, когато към този момент беше субектът с най-голяма електорална тежест е мъчно да се каже дали тази промяна беше умишлено избегната или просто неналичието на познания и опит в политическата сфера за хората на Трифонов стана причина за невъзможността тя да се случи и надлежно събитието, че Има Такъв Народ бяха спечелили изборите, да загуби всевъзможен смисъл.

Така пристигна ред и на ролята, в която Има Такъв Народ се намираха напълно до неотдавна - съдружен сътрудник в комплицирана 4-партийна коалиция, водена от " Продължаваме промяната " (ПП) на Кирил Петков и Асен Василев. Партията на Трифонов получи 4 министерски кресла - едно, занимаващо се с действия, свързани със съществени финанси (Министерството на районното развиване и благоустройството; Гроздан Караджов) и още едно с не толкоз огромен запас, само че пък високо авторитетно (Министерството на външните работи; Теодора Генчовска). Спортното ведомство отиде при Има Такъв Народ евентуално, тъй като Радостин Василев искаше да осъществя някакви свои визии в тази област. Колкото до Министерството на енергетиката, то Александър Николов не сподели дарба да формулира и да предлага политики в енергийния бранш, с който на процедура се занимаваха министър председателят Петков и вицепремиерът Асен Василев.

Аргументите, с които Слави Трифонов постави " завършек на мъката ", са свързани с несъгласия по отношение на политиката във връзка с пътното строителство сред отрасловия министър Караджов и премиера Петков и тематиката за Северна Македония, по която съгласно Трифонов Външното министерство и Министерския съвет са имали две разнообразни и противоречащи си политики. Останалите две министерства, ръководени от Има Такъв Народ, се оказаха отвън аргументацията за " края на мъката ", а в тях надалеч не всичко е наред и напълно не може да се каже, че нямат проблеми, които също биха могли, а и би следвало да бъдат обект на обществени полемики.

Де факто може да се каже, че това, което ни показваше Има Такъв Народ в ролята си на съдружен сътрудник и с метода на изтеглянето си от обединението, е опит за съчетаване на същността на корпоративния план с природата на политическата партия. Пътното строителство по принцип си е обект на корпоративни ползи, а тематиката Северна Македония е мощно сензитивна за българското общество и е комфортна база за редица обединения да настояват, че посредством позицията си по най-ярък метод демонстрират своя ангажимент към българския народен интерес. Тук обаче има един проблем, за който от Има Такъв Народ може би не са се досетили и който Вътрешна македонска революционна организация евентуално към този момент добре познава. Когато по един въпрос има съвсем цялостен публичен консенсус (твърди се, че по тематиката Северна Македония той е над 80%), то такава групировка, която е решила да го експлоатира, няма по какъв начин да натрупа електорален дял на тази основа. По-скоро правилно е противоположното - групировка, която се опълчи на публичния консенсус, ще бъде електорално глобена. Вътрешна македонска революционна организация, да вземем за пример, интензивно артикулираше македонската тематика и продължава да пробва да го прави, само че се намира на 1% електорална поддръжка без изгледи за значително повишение. Така във всичките си функции дотук Има Такъв Народ не сподели дарба (или желание) да извърви пътя от корпоративен план до политическа партия. Потенциално би могло да има единствено още една роля, в която хората на Трифонов може да попаднат. Това е ролята на съпротива. Ако и в нея Има Такъв Народ не извърви въпросния път до край, то ще бъде напълно ясно, че те нямат капацитет да бъдат политическа партия. Бъдещето ще покаже дали такава роля ще има и по какъв начин вероятно би се държала групировката, намирайки се в нея.

Един доста значителен миг в актуалната политическа обстановка е обвързван с упованието на " Продължаваме промяната ", че 12 или повече депутати от Има Такъв Народ ще бъдат " задоволително рационални " да продължат да крепят изпълнителната власт, към този момент като държавно управление на малцинството. Пред телевизионните камери представителите на Политическа партия изглеждаха уверени, че като че ли това е по-вероятно да се случи, в сравнение с всичките 25 депутати от групата на Трифонов да се разграничат изрично от кабинета на Кирил Петков. А изявлението на Петков, че е по-добре да има държавно управление на малцинството, в сравнение с непрестанно извиване на ръце, е напряко впечатляващо. По създание то е обръщение към част от народните представители от Има Такъв Народ - можете да подкрепяте държавното управление и без да сте част от корпоративен план, в случай че въпреки всичко се нуждаете от корпоративна настойчивост, то тя може да ви бъде обезпечена и по различен метод. В случай, че Кирил Петков успее да си обезпечи нужната му поддръжка посредством разпад или разединение на ПГ на Има Такъв Народ, то това изцяло би разкрило корпоративната същина на самото Има Такъв Народ. Но би разкрило и значително от същността на Политическа партия, където процесите на партийно образуване и създаване също не са приключени и даже е мъчно да се каже сега на какъв стадий от своето развиване се намират.

Посоката, в която ще върви актуалното ръководство, най-вероятно ще се обясни при гледането на актуализацията на бюджета в пленарната зала. В обстановка като актуалната нито една групировка от ръководството, в това число и напусналото Има Такъв Народ, не би желала да носи виновност, в случай че сметката на страната остане неактуализирана в някои пера - да вземем за пример, увеличението на пенсиите. Затова и самият Трифонов съобщи, че най-малко отчасти неговите депутати ще поддържат актуализацията. За Петков и Василев, за които обаче е значимо тяхната актуализация да бъде гласувана в целокупност, фиаското в бюджетната комисия е реалност. Пак значимото е какво ще стане в залата. Ако нужните 12 или повече депутати от Има Такъв Народ гласоподават актуализацията в целокупност,това би означавало, че държавното управление на малцинството е към този момент факт. Ако обаче актуализацията не мине, за Петков и Василев би било мъчно да останат на власт. Когато става дума за гласоподаване на бюджет (макар и актуализация в случая), то това е самобитен избор на доверие към кабинета. Ако не бъде извоюван, то казусът с легитимността на държавното управление става сериозен.

Всъщност сегашната обстановка е проблематична точно от позиция на легитимността. Затова тя би трябвало да завърши час по-скоро и да е ясно - ще има ли държавно управление на малцинството или ще се върви към предварителни избори при започване на есента. Моментът е подобен, че на думи всички настояват (без опозицията), че страната няма потребност от предварителни избори, само че вероятността за такива нараства лавинообразно. Дори да се стигне до кабинет на малцинството, това няма да ограничи значително вероятността от предварителен избор, само че несъмнено ще подсигурява глътка въздух или няколко глътки въздух на ръководството на Кирил Петков.

Позицията на президентството (изразена от Илияна Йотова още през вчерашния ден и затвърдена сбито и по военному от Радев днес) този път също е против предварителни парламентарни избори. Тази качествено нова позиция надали може да се изясни само с събитието, че сега страната не се ръководи от държавно управление на Бойко Борисов. Все отново сред сегашните ръководещи и президента Радев има премного несъгласия. Асен Василев беше най-ясен в тази посока, описвайки с цветущи прилагателни позицията на Радев по съветската война в Украйна и, заявявайки, че той споделя напълно друго схващане за нея. Вероятно в президентството по някакъв метод е пробило схващането, че в актуалната динамична обстановка ръководството без парламент е мъчно осъществимо или даже неосъществимо.

И по този начин от говоренето за открита конституционна опция, както споделяше Радев по-рано, когато го питаха за възможен длъжностен кабинет, се е стигнало до... страната няма потребност от предварителни избори и би трябвало да се откри излаз от политическата рецесия. Ако сегашният кабинет загуби поддръжка и бъде свален от власт, следва въртележката на мандатите, връчвани от президента. Ново държавно управление в границите на сегашния парламент е малко евентуално, само че в случай че се стигне до такава степен, президентството несъмнено ще се опита да го осъществя, заради към този момент изразени нагоре условия.

Засега Българска социалистическа партия и " Демократична България " демонстрират друго държание от това на Има Такъв Народ и желанието им е да останат в държавното управление. Особено Българска социалистическа партия или по-точно актуалното управление на партията няма различен избор, тъй като точно присъединяване във властта е единствения му мотив да продължава да бъде отпред на политическата групировка. Така че в случай че след излизането на Има Такъв Народ се откри кабинет на малцинството, това би било и разумният завършек на съдружното съглашение от декември 2021 година То не е съотносимо към сегашния миг, свързан от военните дейности в Украйна и извел на дневен ред доста разнообразни тематики спрямо тези отпреди 7 месеца. Това дава съображение да се допусна, че вероятно държавно управление на малцинството (ако се случи) би било по-адекватно от сегашния кабинет. И това въпреки всичко е някаква добра вест. Ако не се случи следват предварителни избори, просто по този начин действа демокрацията и обществото следва постоянно да е квалифицирано да приложи нейния инструментариум.
Източник: news.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР