Проф. Румен Гечев: Престъпление е България да усвоява едва 1,56% от фондовете за наука на ЕС
" България усвоява едвам 1,56% от фондовете за просвета на Европейския съюз. Този факт има единствено едно определение - закононарушение! " Това съобщи претендентът за евродепутат от " Българска социалистическа партия за България " проф. Румен Гечев по време на среща с ректори на висши учебни заведения и управлението на Българска академия на науките, проведена от Градския съвет на Българска социалистическа партия - София. " Очевидно е, че Министерството на образованието би трябвало да има друга конструкция, да е проведено по различен метод, да няма „ калинки " в него, тъй като 1,56% усвояемост на европейските средства ясно демонстрира, че нещо не е наред там ", разяснява проф. Гечев. Той акцентира, че във „ Визия за България " и „ Визия за Европа " има предложение за държавно финансиране на дефицитни специалности. " Не би трябвало да даваме парите на данъкоплатците, с цел да образоваме експерти, които да подаряваме на други страни. Това е тематика, която обсъждаме към този момент 15 години и решение няма. От 100 завършващи в България, 80 души напущат страната. Нека да забележим какво можем да предложим на страната като решение на този проблем. Разбира се, ние по никакъв метод не би трябвало да стопираме нашите младежи да вървят, където пожелаят. Но дано да награждаваме тези, които остават тук ", сподели още той. По неговите думи разновидностите за това са разнообразни - освен с покриване на таксата за образование и със стипендии, само че и с контракти за 7 или 10 години. " Държавата ги устоя, до момента в който учат, по-късно им подсигурява работно място и те остават тук. Българската страна има благоприятни условия да подтиква такива младежи ", безапелационен е претендентът за евродепутат.
Според проф. Гечев въпросът за поръчките от бизнеса и от страната е доста комплициран. „ В последна сметка, страната би трябвало да си напише домашното - да създаде и да разгласява стратегия с небосвод 10-15-20 години на развиване, с цел да забележим какви експерти ще са нужни ", уточни той. Според него трябват общи рамки, не елементи, тъй като да разчитаме единствено на това какво ще поръча бизнесът в понеделник или другия месец, не е обикновено. " Важно е да бъде направена композиция, тъй като е прекомерно рисково да подчиним цялото обучение на условията на бизнеса. Ние ще настояваме, като депутати, и в европарламента да бъде дефиниран принцип, посредством който да се подтикват учените и преподавателите. В България това може да стане посредством въвеждане на минимални работни заплати, по този начин както изисква европейската квалификационна рамка ", изясни проф. Румен Гечев.
Проф. Мариела Модева: Корупционните практики в ръководството лишават българското обучение и просвета от пресен запас
" Корупционните практики в ръководството лишават българското обучение и просвета от пресен запас ". Това съобщи проф. Мариела Модева, претендент за евродепутат от листата на „ Българска социалистическа партия за България " по време на срещата. " Моя идея в тази акция, а и в случай че имам опция и в Екологичен потенциал, е превъзмогване на академичното неравноправие. То се показва в другите ставки на българските учени, които вземат участие по планове на разнообразни европейски стратегии. Това е позволено още при договарянето на критериите, които България е сложила като участник в тези европейски стратегии ", сподели още тя. По нейните думи във " Визия за България " са заложени ограничения и оферти, които вършат допустимо български учени и откриватели да са равнопоставени на европейските си сътрудници в европейското просветително научно пространство. " Ще настояваме за увеличение на средствата по стратегия " Хоризонт 20/20 " и за двойно увеличение на бюджета на сполучливата стратегия " Еразъм + ", като тук обаче това би трябвало да бъде съчетано и с национални ограничения ", добави претендентът за евродепутат. Тя изиска да се отделят и повече средства за Фонд научни проучвания, като в този момент те са към 14 млн. лева " Нека да станат най-малко 25-30 милиона, което е изцяло постижимо, както и увеличение на % от Брутният вътрешен продукт, който се отделя за научни проучвания, развойна активност и нововъведения ", сподели още тя.
Като различен проблем претендентът за евродепутат уточни усвояването на средствата по оперативна стратегия " Наука и обучение за образован напредък ". Друг значим детайл, съгласно проф. Модева, е да бъде направена доста сериозна инспекция и мониторинг на системите за ръководство и надзор на европейските средства. " Това са обществени средства. В момента, в който се посочват корупционни практики или тези средства се отделят и се дават на избрани кръгове единствено, ние лишаваме болшинството от българските и научни откриватели, и несъмнено преподаватели във висши образователни заведения. Изследователите от Българска академия на науките са лишени от един пресен запас, без който ние не можем да бъдем конкурентоспособни ", разяснява проф. Модева. Тя е безапелационна, че е нужно усилване на връзката сред науката и бизнеса. " В България присъединяване на бизнеса в научно-изследователска активност е извънредно ниско. В този смисъл ние предлагаме и една друга мярка, която може да се доразвие въз основата на това, което и във " Визия за Европа " сме споделили. За докторантските стипендии ние можем да разделим нещата по равно - 50% обществено финансиране и 50% финансиране от бизнеса. И затова обвързване на научните проучвания, които те организират, с непосредствено приложение в практиката. Това също е огромна уязвимост ", уточни тя.
Проф. Модева обърна внимание и на тематиката за нововъведенията. " Те няма по какъв начин да станат без равнопоставеност на всички детайли от триъгълника на знанието, което значи обучение, просвета и тогава нововъведения ", изясни тя. По нейните думи би трябвало да се намерят формули за стимулиране на този тип проучвания. " Защо да не отворим нашите проучвателен организации и за учени от чужбина, което първо ще увеличи качеството, второ ще сътвори опция за доста положителни интеграционни връзки и взаимни проучвания, а ще даде опция и на българските учени да работят на интернационално равнище в такива екипи ", разяснява претендентът за евродепутат.
Калоян Паргов: Трябва да работим за основаване на Балкански център на висшето обучение
" Трябва да работим за основаване на Балкански център на висшето обучение ", съобщи водачът на Българска социалистическа партия - София Калоян Паргов. „ За 2021 година европейските политики допускат тласъци за основаване на мрежи от висши учебни заведения в Европа. Чрез представителите ни в Европейския парламент, ще настояваме да няма двоен критерий при взаимната работа на обособените университети ", сподели още той. Според него за Балканите е извънредно уместно, посредством разнообразни принадлежности и стратегии или непосредствено по линия на „ Еразъм+ ", да бъде основана Балканска мрежа от университети. " Например, български университети, които работят в региона на българската просвета, биха могли да потърсят свои сътрудници и да основат мрежи с университети от балканските страни, даже освен с членки на Европейски Съюз ", изясни Паргов.
Според водача на Българска социалистическа партия - София връзката сред образованието, науката и стопанската система е извънредно значима. " Процесът на масовизация на висшето обучение значи да потърсим и развием обичаи на неуниверситетския тип висше обучение ", добави той. Паргов изясни, че този тип висше обучение е по-практически насочено и се структурира върху на практика краткосрочни стратегии. " Сега следва да се разискват образователно-квалификационните степени на студентите с оглед тяхната съизмеримост с европейските. Проблемът с квалификациите и тяхното самопризнание занапред би трябвало да се взема решение и ще продължава да бъде спорен най-много с оглед конкурентоспособността на нашите студенти в границите на общия европейски пазар ", добави той. Калоян Паргов изрази страдание, че в последните 12 години политиците са длъжници и не са си свършили работата във връзка с българското обучение. „ Отчитам този факт като доста огромна неточност. В рамките на общия европейски пазар е доста значимо всяка страна да регистрира своите преимущества и посредством образованието да ги показва, с цел да бъде конкурентна на този пазар ", разяснява Калоян Паргов.
На срещата участваха още претендентът за евродепутат Петър Витанов, зам.-председателят на Градския съвет на столичните социалисти проф. Ваня Добрева и народните представители Анелия Клисарова и доцент доктор Николай Цонков. В полемиката се включиха ръководителят на Съвета на ректорите проф. Любен Тотев, ръководителят на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски, зам.-ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев, ректорът на УНСС проф. Стати Статев, доцент Григорий Вазов, ректор на ВУЗФ, проф. Георги Михов, ректор на Техническия университет, проф. Стоян Денчев, ректорът на Химико-технологичния университет проф. Митко Георгиев, проф. Пенчо Гешев, ректор на НСА, проф. Борислав Борисов, ректор на Висшето строително учебно заведение, проф. Тодорова, ректор на Висшето транспортно учебно заведение, проф. Елена Баева, ректор на колежа „ Любен Гройс ", и други.
Според проф. Гечев въпросът за поръчките от бизнеса и от страната е доста комплициран. „ В последна сметка, страната би трябвало да си напише домашното - да създаде и да разгласява стратегия с небосвод 10-15-20 години на развиване, с цел да забележим какви експерти ще са нужни ", уточни той. Според него трябват общи рамки, не елементи, тъй като да разчитаме единствено на това какво ще поръча бизнесът в понеделник или другия месец, не е обикновено. " Важно е да бъде направена композиция, тъй като е прекомерно рисково да подчиним цялото обучение на условията на бизнеса. Ние ще настояваме, като депутати, и в европарламента да бъде дефиниран принцип, посредством който да се подтикват учените и преподавателите. В България това може да стане посредством въвеждане на минимални работни заплати, по този начин както изисква европейската квалификационна рамка ", изясни проф. Румен Гечев.
Проф. Мариела Модева: Корупционните практики в ръководството лишават българското обучение и просвета от пресен запас
" Корупционните практики в ръководството лишават българското обучение и просвета от пресен запас ". Това съобщи проф. Мариела Модева, претендент за евродепутат от листата на „ Българска социалистическа партия за България " по време на срещата. " Моя идея в тази акция, а и в случай че имам опция и в Екологичен потенциал, е превъзмогване на академичното неравноправие. То се показва в другите ставки на българските учени, които вземат участие по планове на разнообразни европейски стратегии. Това е позволено още при договарянето на критериите, които България е сложила като участник в тези европейски стратегии ", сподели още тя. По нейните думи във " Визия за България " са заложени ограничения и оферти, които вършат допустимо български учени и откриватели да са равнопоставени на европейските си сътрудници в европейското просветително научно пространство. " Ще настояваме за увеличение на средствата по стратегия " Хоризонт 20/20 " и за двойно увеличение на бюджета на сполучливата стратегия " Еразъм + ", като тук обаче това би трябвало да бъде съчетано и с национални ограничения ", добави претендентът за евродепутат. Тя изиска да се отделят и повече средства за Фонд научни проучвания, като в този момент те са към 14 млн. лева " Нека да станат най-малко 25-30 милиона, което е изцяло постижимо, както и увеличение на % от Брутният вътрешен продукт, който се отделя за научни проучвания, развойна активност и нововъведения ", сподели още тя.
Като различен проблем претендентът за евродепутат уточни усвояването на средствата по оперативна стратегия " Наука и обучение за образован напредък ". Друг значим детайл, съгласно проф. Модева, е да бъде направена доста сериозна инспекция и мониторинг на системите за ръководство и надзор на европейските средства. " Това са обществени средства. В момента, в който се посочват корупционни практики или тези средства се отделят и се дават на избрани кръгове единствено, ние лишаваме болшинството от българските и научни откриватели, и несъмнено преподаватели във висши образователни заведения. Изследователите от Българска академия на науките са лишени от един пресен запас, без който ние не можем да бъдем конкурентоспособни ", разяснява проф. Модева. Тя е безапелационна, че е нужно усилване на връзката сред науката и бизнеса. " В България присъединяване на бизнеса в научно-изследователска активност е извънредно ниско. В този смисъл ние предлагаме и една друга мярка, която може да се доразвие въз основата на това, което и във " Визия за Европа " сме споделили. За докторантските стипендии ние можем да разделим нещата по равно - 50% обществено финансиране и 50% финансиране от бизнеса. И затова обвързване на научните проучвания, които те организират, с непосредствено приложение в практиката. Това също е огромна уязвимост ", уточни тя.
Проф. Модева обърна внимание и на тематиката за нововъведенията. " Те няма по какъв начин да станат без равнопоставеност на всички детайли от триъгълника на знанието, което значи обучение, просвета и тогава нововъведения ", изясни тя. По нейните думи би трябвало да се намерят формули за стимулиране на този тип проучвания. " Защо да не отворим нашите проучвателен организации и за учени от чужбина, което първо ще увеличи качеството, второ ще сътвори опция за доста положителни интеграционни връзки и взаимни проучвания, а ще даде опция и на българските учени да работят на интернационално равнище в такива екипи ", разяснява претендентът за евродепутат.
Калоян Паргов: Трябва да работим за основаване на Балкански център на висшето обучение
" Трябва да работим за основаване на Балкански център на висшето обучение ", съобщи водачът на Българска социалистическа партия - София Калоян Паргов. „ За 2021 година европейските политики допускат тласъци за основаване на мрежи от висши учебни заведения в Европа. Чрез представителите ни в Европейския парламент, ще настояваме да няма двоен критерий при взаимната работа на обособените университети ", сподели още той. Според него за Балканите е извънредно уместно, посредством разнообразни принадлежности и стратегии или непосредствено по линия на „ Еразъм+ ", да бъде основана Балканска мрежа от университети. " Например, български университети, които работят в региона на българската просвета, биха могли да потърсят свои сътрудници и да основат мрежи с университети от балканските страни, даже освен с членки на Европейски Съюз ", изясни Паргов.
Според водача на Българска социалистическа партия - София връзката сред образованието, науката и стопанската система е извънредно значима. " Процесът на масовизация на висшето обучение значи да потърсим и развием обичаи на неуниверситетския тип висше обучение ", добави той. Паргов изясни, че този тип висше обучение е по-практически насочено и се структурира върху на практика краткосрочни стратегии. " Сега следва да се разискват образователно-квалификационните степени на студентите с оглед тяхната съизмеримост с европейските. Проблемът с квалификациите и тяхното самопризнание занапред би трябвало да се взема решение и ще продължава да бъде спорен най-много с оглед конкурентоспособността на нашите студенти в границите на общия европейски пазар ", добави той. Калоян Паргов изрази страдание, че в последните 12 години политиците са длъжници и не са си свършили работата във връзка с българското обучение. „ Отчитам този факт като доста огромна неточност. В рамките на общия европейски пазар е доста значимо всяка страна да регистрира своите преимущества и посредством образованието да ги показва, с цел да бъде конкурентна на този пазар ", разяснява Калоян Паргов.
На срещата участваха още претендентът за евродепутат Петър Витанов, зам.-председателят на Градския съвет на столичните социалисти проф. Ваня Добрева и народните представители Анелия Клисарова и доцент доктор Николай Цонков. В полемиката се включиха ръководителят на Съвета на ректорите проф. Любен Тотев, ръководителят на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски, зам.-ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев, ректорът на УНСС проф. Стати Статев, доцент Григорий Вазов, ректор на ВУЗФ, проф. Георги Михов, ректор на Техническия университет, проф. Стоян Денчев, ректорът на Химико-технологичния университет проф. Митко Георгиев, проф. Пенчо Гешев, ректор на НСА, проф. Борислав Борисов, ректор на Висшето строително учебно заведение, проф. Тодорова, ректор на Висшето транспортно учебно заведение, проф. Елена Баева, ректор на колежа „ Любен Гройс ", и други.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ