Александър Димитров: България да вземе пример от Хърватия как се защитават малцинства в Сърбия
България би трябвало да вземе образец от политиката на останалите страни-членки на Европейския съюз във връзка с отбраната на техните национални малцинства в Сърбия. Това съобщи в изявление журналистът Александър Димитров, ръководител на съдружие „ ГЛАС “ от Босилеград.
Според него опитът на хърватското малцинство е добър образец, който би трябвало да се последва. „ Имам персонални познанства измежду представителите на хърватското малцинство в Сърбия и с помощта на тях разбирам за това, което прави хърватската страна за тях “, описа Димитров.
Например, Хърватският дом в Суботица напълно е издигнат със средства на държавното управление на хърватската страна.
„ Бюджетът, който е заделил Загреб е към 1 милион евро, с цел да могат хърватите да имат „ лице “, да имат институция и постройка, където да се събират всички по-важни представители на хърватската общественост. Те показват напълно друго самочувствие и на процедура са към този момент част от ръководството на Сърбия. Не инцидентно имат министър на малцинствените права. България би трябвало да следи малко повече това, което вършат другите страни-членки на Европейски Съюз, в тази ситуация Хърватия “, съобщи Димитров.
Той предложи обмяна на опит и сред европейските депутати на двете страни. „ Да се надяваме, че българските политици и ръководещи ще схванат хърватската позиция, тъй като това е последната ни вяра да обърнем нещата в вярната посока за българите от Западните околности “, съобщи ръководителят на съдружие „ ГЛАС “.
Димитров счита, че властта в София от ден на ден чува гласа на българите от Западните околности, само че това не е задоволително. „ Има какво да се желае в това отношение. Темата за българите в Босилеградско и Царибродско би трябвало да се държи на масата на политиците, с цел да намерим решение на компликациите, с които се сблъскваме “, уверен е журналистът.
Самият той наскоро беше държан на границата и не беше позволен да внесе няколко книги на някогашния ни общоприет консул в Ниш Едвин Сугарев.
„ Преживях няколко неприятни часа на митницата нахлуване в Босилеград от България. Вече съм завел дело и се надявам, че то ще има един добър край. Ще защитим правото. В случая виновност за тези неприятности напълно имат чиновниците на митницата. Те не съблюдаваха закона. Говореха, че до 3 екземпляра от една книга могат да бъдат импортирани свободно. Но 3-те книги на Сугарев направиха тогава проблем “, съобщи Димитров.
Според него връзките сред Босилеград и родината майка би трябвало да се развиват на всички полета, в това число икономическо. „ Трябва да се обърне в бъдеще по-сериозно внимание “, сподели ръководителят на съдружие „ ГЛАС “. /БГНЕС
Според него опитът на хърватското малцинство е добър образец, който би трябвало да се последва. „ Имам персонални познанства измежду представителите на хърватското малцинство в Сърбия и с помощта на тях разбирам за това, което прави хърватската страна за тях “, описа Димитров.
Например, Хърватският дом в Суботица напълно е издигнат със средства на държавното управление на хърватската страна.
„ Бюджетът, който е заделил Загреб е към 1 милион евро, с цел да могат хърватите да имат „ лице “, да имат институция и постройка, където да се събират всички по-важни представители на хърватската общественост. Те показват напълно друго самочувствие и на процедура са към този момент част от ръководството на Сърбия. Не инцидентно имат министър на малцинствените права. България би трябвало да следи малко повече това, което вършат другите страни-членки на Европейски Съюз, в тази ситуация Хърватия “, съобщи Димитров.
Той предложи обмяна на опит и сред европейските депутати на двете страни. „ Да се надяваме, че българските политици и ръководещи ще схванат хърватската позиция, тъй като това е последната ни вяра да обърнем нещата в вярната посока за българите от Западните околности “, съобщи ръководителят на съдружие „ ГЛАС “.
Димитров счита, че властта в София от ден на ден чува гласа на българите от Западните околности, само че това не е задоволително. „ Има какво да се желае в това отношение. Темата за българите в Босилеградско и Царибродско би трябвало да се държи на масата на политиците, с цел да намерим решение на компликациите, с които се сблъскваме “, уверен е журналистът.
Самият той наскоро беше държан на границата и не беше позволен да внесе няколко книги на някогашния ни общоприет консул в Ниш Едвин Сугарев.
„ Преживях няколко неприятни часа на митницата нахлуване в Босилеград от България. Вече съм завел дело и се надявам, че то ще има един добър край. Ще защитим правото. В случая виновност за тези неприятности напълно имат чиновниците на митницата. Те не съблюдаваха закона. Говореха, че до 3 екземпляра от една книга могат да бъдат импортирани свободно. Но 3-те книги на Сугарев направиха тогава проблем “, съобщи Димитров.
Според него връзките сред Босилеград и родината майка би трябвало да се развиват на всички полета, в това число икономическо. „ Трябва да се обърне в бъдеще по-сериозно внимание “, сподели ръководителят на съдружие „ ГЛАС “. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ